В огледалото се погледни и сам си подари усмивка!
И в този миг, когато
усетих как нещо за гърлото ме стиска,
пред очите ми изскочи стих:
„Доброто в себе си
търси.
Не мисли: „Животът
е коварен”.
Където и какъвто и
да си.
Знай, че трябва да
си благодарен.
И когато имаш
тъжни дни,
и нещо за гърлото
те „стиска".
В огледалото се
погледни
и сам си подари
усмивка!“
……………
И… Погледнах в огледалото.
Една усмивка
сама си подарих…
Щракнах с пръсти – ей така,
якето набързо метнах
и тръгнах на разходка из града…
………………..
Приятели, Любими мои…
Едни познати, други – непознати…
Как хубаво е, че ви имам в моя свят!
Сега, в
притихналата вече нощ,
на всички
подарявам
по една Усмивка!
Онази – същата -
от огледалото, която
руши пространство,
време и илюзии
и в миг пред нас
разтваря
вратите на едно
неподозирано
Вълшебство…
Весела Стамболиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар