събота, 29 февруари 2020 г.

Честита Баба Марта

Мартенички


Мартенички – бели и червени,
символ, някъде от древността дошъл...
Радост носят на сърцето.
С пълнота изпълват дните.

Мартенички –
Силата на нашто Утре
в тях се крие.
Силата на Бъдните ни дни.

Радост носят на сърцето –
Хей, Човече, за Пролет се готви!
През пролетта светът си слага
Новата премяна.

Пролетта в Душата
за Нов живот
разтваря
наште дни!

Весела Стамболиева


Началото

Началото

29 февруари 2012 г.
София.
Един апартамент, някъде из Люлин.
Една жена седи пред компютъра и гледа през прозореца прокрадващите се февруарски слънчеви лъчи...
Емоцията, която усеща е силна, много силна... Чак свят ѝ се завива от думите, които напират отвътре...
Гледайки навън, започва да пише, без да мисли. Само излива думите, които сами напират да се появят на белия лист.
Пише, пише, пише...
Страница, две, три...
Час, два, три...

Накрая спира. Отдъхва си.
„Какво беше това?“ - До сега не е изпитвала такава емоция.
Започва да чете написаното. Емоцията се връща – силна, неутешима.
„Това аз ли го написах? От къде дойде тази увереност? И тези думи, толкова силни...“
Чете написаното втори, трети път.
Трудно ѝ е да възприеме идеята, че това е началото на Първата ѝ книга. Бори се с тази мисъл: „Кой? Аз ли? Има толкова умни хора... Къде съм тръгнала сега и аз? Нима си въобразявам, че имам какво да кажа? Нима си въобразявам, че някой ще вземе книгата ми в ръцете си, че ще я чете и ще откликне на идеята, че и за него има Път?“
Сълзи напират в очите ѝ.
Разбира, че колелото вече се е завъртяло и няма връщане назад...
Разбира, че ТРЯБВА да пише, а какво ще стане след това – няма никакво значение.
Не усеща себе си като поет или писател. Тя просто излива Душата си...

....................
Един месец по-късно, книгата вече е готова. Дори е оформена като книга. По съвет на „вещите в занаята“, я оставя настрани, да отлежи. Да заглъхне първоначалната емоция и да може да я погледне с други очи, от разстояние.
Оказва се, че това има ефект, прави някой дребни промени и я изпраща на приятели за мнение и забележки...
Следват нови корекции и саморедактиране и някъде през есента книгата влиза в печатницата...

Да, това беше пътят на първата ми книга „Бъди, защото СИ!, решението е Живот“, стартиран точно на днешната дата – 29 февруари.
От тогава изминаха няколко години. Последваха още книги, но трепета от първото докосване до Себе си си остава.

РС, да кажа и няколко думи за корицата – това приказно бяло конче...
Идеята се роди още докато пишех книгата. Търсех символа, който най-ярко описва Българина. След доста ровене из интернет, четене и размисли, дойде идеята за кон с вдигнати предни крака, готов всеки миг да хукне в галоп.
Българинът е странно създание. Той спи дълбок, летаргичен сън... Но веднъж събуди ли се, не чака покана, а хуква смело, в галоп и тежко на този, който се изпречи на пътя му.
Подхвърлих идеята на издателя – Ивомир Димчев, „Феникс Дизайн“ и той сътвори това:


Ето го Началото:


събота, 8 февруари 2020 г.

Писмо до моята Родна Страна

Писмо до моята Родна Страна
Провокирано от програмата на Дийпак Чопра
„21 дни предизвикателства за Изобилие“


Здравей България, моя Родина, моя най-голяма Любов!

Древна и Силна,
Обругана и Забравена,
Моя мила Родино,
Мой Бащин дом и Покров...

Обичам те с цялото си сърце и Душа и ме боли, защото знам, че твоите чеда са древни и мъдри, велики и могъщи, а са поставени на колене пред нищи и слаби духом хора. Хора, които ограбват богатствата на тази приказна земя и обричат чадата ѝ на глад и мизерия.
Добре, ние сме хора, все още в сънно състояние и не осъзнаваме своята сила и мощ, но Ти, Родино, Ти – земята и корените на този народ, защо търпиш да се гаврят с теб, защо търпиш да те тъпчат, мачкат и тровят?
Не ти ли додея децата ти да се скитат по целия свят и други да се радват на плода на техния живот?
Кога ще ни събереш, ще ни разтърсиш и събудиш, за да разберем, че всичко свято в този свят се намира в твоите недра?

Майчице, Родино Мила,
Тези от нас, които вече започват да се пробуждат и да осъзнават, както себе си, така и Теб, Сега имат нужда от Твоята помощ, от Твоята подкрепа, за да осъществят изконната същност на Твоя народ.
Ще им помогнеш ли, Майчице, ще ги закриляш ли, тъй както орлицата закриля своите орлета?

Родината:
Хубави думи редиш, мило момиче, но защо мислиш откърмих орли? Защо мислиш ги пратих далеч по света?
Там те ще видят туй, дето тук не ще го усетят. Ще разберат какво е да живееш без корен. Ще усетят как Силата сама в тях се заражда и ще разберат какво е Род и Родина.
И тогава ще се завърнат. Защото без Мен са сироти, клети, и празнотата в сърцето, която усещат, само тази Земя може да я запълни.

Не бой се, мило момиче. Не бой се за твоето Утре.
Ще дойде то и ще бъде Красиво.
Скоро ще дойде!
Нима не усещаш как небето започва да изсветлява...?
Готви се!
Гответе се всички за Изгрева на Новия Ден!

8 февруари 2020 г.
Весела Стамболиева

РС, Търсех хубава сателитна снимка на България и попаднах на това клипче:
Bulgaria shape animated on the satellite map of the globe
https://www.shutterstock.com/video/clip-13961843-bulgaria-shape-animated-on-satellite-map-globe
Благодаря на Yarr65 за прекрасната анимация!