Крокодилското езеро
Странджа, Мидия, Турция
Оброчище, намиращо
се над Пиратския залив
Чии сълзи събираш днес?
И защо така пресъхваш?
Какво е ехото от миналите дни,
което днес сърцето ми долавя?
В най-приказната
нощ, когато
луната само път
проправя
в морската
безкрайна шир,
седяло прелестно
момиче
високо над брега
сред скалите и
гъстите гори.
Седяло то
смълчано,
унесено в мечти
по лунната пътека
да върви,
до остров да
достигне сред морето
и с нимфите
във вихрен танц да
полети.
Вятърът приседнал кротичко
до нея,
заслушан в
моминските мечти,
погалил я,
прегърнал я
и нежно я понесъл
на своите невидими
криле.
Момък силен и
чевръст
усетил полета на
таз девойка,
главата си
повдигнал,
разпилените от
вятъра коси видял
и сърцето хукнало
в галоп
към вятърната
колесница.
Две чисти огнени
сърца,
получили
благословия от луната.
Облаците свод им
свили
и в замък приказен
ги приютили.
А на мястото,
където девойката седяла
бликнал извор с
любовен елексир.
(снимка Исмаил Ерсой)
В чудно езеро
полянката превърнал
и всеки,
който се докоснел
до водата
усещал този извор
в своето сърце
и светът край него
ставал
по-истински и
по-красив.
Ала веднъж водата
в извора решила
да свърне по
пътека дива,
за да дари със
своята Любов
земи далечни
непознати...
И езерото сред
гората
отново станало
полянка...
Птичките забравяли
да пеят.
Дори дърветата се
умърлушили,
клоните размахвали
безспир,
изворчето
призовавали да се завърне,
заплакали със
крокодилски сълзи,
и полека-лека
полянката отново наводнили.
И така започнала
играта
между полянка с
чуден аромат
и езеро с любовен
елексир...
Весела Стамболиева
РС, Това е първата статия от поредицата „Странджа, отвъд
границата“ и първата притча след две години мълчание...
Странджа, любимата Странджа...
За нея няма граници, няма държави.
Тя е Дух, който разтваря сърцето и Душата на всеки,
който има смелостта да се сгуши в полите й и да чуе сърцето й!
