Да ни е Честита Новата 2021 година!

 Да ни е Честита Новата 2021 година!

Какво е посланието ти за Новата 2021 Година, Орлово Перо?

Орлово Перо: 

Къде се скиташ ти Сега?

В какви селения отпращаш

своите мисли?

А чувствата – къде са те?

 

Ела в Сега! Бъди ти Тук!

Бъди на океана пристана извечен!

Мислите и чувствата ти събери в едно

и изживявай всеки миг в захлас!

 

Защото Утре няма,

а вчера е така далече –

в един отминал,

отдавна изживян живот...

 

Бъди на птицата гнездото!

Бъди на рибата безбрежните води!

Бъди на камъка скалата изначална!

Бъди това, което си!

 Весела Стамболиева

Заиграване с миналото...

Заиграване с миналото...

Из Наръчник на Месията

„През живота те води

едно вътрешно ученолюбиво създание,

палавото одухотворено същество,

което е истинският ти Аз.

Не обръщай гръб

на възможните бъдещета,

ако не си се убедил, че

няма какво да научиш от тях.

Винаги разполагаш със свободата

да размислиш и да избереш

друго бъдеще или

друго минало.

Да избереш друго минало ли? В буквалния или в преносния смисъл, какво означава това?

- Уплашен съм, Дон. Умът ми не го побира как бих усвоил всичко това.

- С опит. С малко теория и с много опит – каза ми той.“

„Илюзии“, Ричард Бах

Отново разгръщам страниците на така добре познатата книга...

„Винаги разполагаш със свободата

да размислиш и да избереш

друго бъдеще или

друго минало.“

Да, темата която разнищвам в момента... Кога съм я срещала... Преди пет, десет, петнайсет години...

Дааа... преди двайсетина години съм я прочела за първи път... И какво от това... Като полъх на вятъра – едва доловим... Идва и отминава, не оставя нищо в съзнанието ти... И дори да се замислиш, пак няма да си дадеш сметка, че го е имало.

Преди години си зададох въпроса дали ще дойде времето, когато няма да открия нищо ново в тази книга... Тогава се съмнявах. Сега вече знам отговора – „Не. Такъв момент няма да има. Дори и след още пет, десет, петнайсет или двайсет години!“

Винаги ще се намери нещо, което да ме жегне някъде много надълбоко, в онези скрити кътчета, които се разтварят лист по лист, като приказна роза и дори когато си мислиш, че е напълно разцъфнала, тя пак ще те изненада с някое едва забележимо листенце...

Точно преди един месец се заиграх с темата за Новото минало...

Сбогуване с миналото?

Или посрещане на Новото минало?

25 май 2020 г.

Пътувам с влак. Мястото ми е до прозореца, но в обратната посока.

Случайност? Символика?

В съзнанието ми изниква идеята, споделена от Башар и Бентино Масаро, че ние именно в този момент Сега, сътворяваме своето минало, онова минало, от което имаме нужда точно Сега...

Да, то – миналото, остава някаде назад и сега, в този миг, ми се дава възможност да се сбогувам с него и да си създам онова минало, което винаги съм искала да имам.

Е, не се стряскайте. Не съм сбъркала думичката. Не съм объркала и времената.

Най-лесният начин да имаме мечтаното бъдеще е като си създадем минало, което е основа за това бъдеще. Тоест, за да изградим мечтаното бъдеще, първо създаваме фундамента – мечтаното минало!

Въпрос: Е, добре, но къде остава Сега? Какво става с единствения миг, който съществува, а именно „Тук и Сега“, когато си играем с миналото и бъдещето?

Орлово Перо: Когато осъзнаваш Играта и я приемаш наистина САМО като Игра, тогава ти си в „Тук и Сега“.

Въпрос: Какво означава да осъзнаваш Играта?

Орлово Перо: Това означава да имаш радостната възбуда Сега – в този миг и емоцията ти да е предизвикана от факта, че играеш – без значение какво точно играеш и как ще завърши тази Игра.

Това е освобождаването от крайния резултат. Ти се наслаждаваш на самата Игра, заради самата Игра. Да, ти имаш цел, но тя не е фиксирана, не е задължителна.

Може в процеса на Играта, правилата да се променят. На даден етап от Играта, може да се появят нови цели, носещи повече емоция. Приеми ги без съпротива. Отдай им се. Не съди нито себе си, нито целите си, нито самата промяна.

Когато спреш да критикуваш и да съдиш, когато спреш да се придържаш към точно определен резултат и в същото време действаш така, както ти подсказва сърцето, няма сила, която би попречила на твоето желание да се сбъдне и, ако то не е точно такова, каквото го искаш, значи си проявила твърде голяма скромност и затова резултатът надхвърля дори и най-смелите ти мечти.

.................................

Можем ли да променим миналото си?

Да. Има техники, които ни дават и Башар, и Бентино Масаро, а вероятно и други Учители, но преди да се впуснем, в която и да било техника ни е нужно да осъзнаем същността на Времето. Нужно ни е да излезем от линейността на Времето и да повярваме, разберем и осъзнаем, че всичко – от Големия взрив до Свършека на света, се случва точно в този миг. Едва тогава можем да превъртим лентата на „нашия филм“ и да подменим кадрите, които не желаем с нови.

Не казвам, че е лесно. Казвам само, че е възможно. Въпреки че категориите лесно и трудно, са плод единствено на разума.

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,

Весела Стамболиева

Да бъдем себе си

Великден е!

И си казваме днес: Христос Воскресе!

И отговаряме: ВоИстина Воскресе!

Но осъзнаваме ли смисъла на тези думи

или единственото нещо, с което ги свързваме

са писаните яйца и козунака…

Да бъдем себе си

Снимка: Malinka Coppi

Този път погледът на Орлово Перо е строг и недвусмислен.

Сивите му очи проникват през моя поглед дълбоко в душата ми. Няма място за колебание. Няма място и за отстъпление.

- Коя съм аз? - вечният, изначалният въпрос.

- Колко време още ти е нужно, за да си дадеш отговора, тоест за да повярваш в това, което вече знаеш?

Коя си ти? – Ти си точно тази, която си решила да бъдеш. Точно тази – нищо повече и нищо по-малко. Ако решиш ти можеш да летиш. Но ако решиш ти можеш и да пълзиш… Разбираш ли – всичко – и полета, и пълзенето са плод на твоето решение. Никой не е в състояние да промени това. Твоето решение, твоето изявление – това е единственото, което има стойност!

Докато се луташ, докато не знаеш какво искаш, няма как и да получиш.

Бъди себе си!

Приеми себе си!

И само гледай какво се случва…

Гледай и се наслаждавай! Защото има на какво да се наслаждаваш.

Една твоя дума може да промени цели светове. Една твоя мисъл може да преобърне ситуацията и ролите да се разменят. Когато ти в себе си осъзнаеш, че си господар на ситуацията, че си режисьорът на филма, само тогава всички около теб ще те погледнат с изпълнени с щастие очи.

Цялата ситуация, целият филм сега са в твоите ръце или по-точно – в твоето сърце.

Какво ще избереш – да протегнеш ръцете си за просия или да протегнеш ръцете си за прегръдка; да затвориш сърцето си и да го превърнеш в юмрук или да разтвориш сърцето си и да разпръскваш Любов…

Всичко това са си само твои лични решения – твои – като човешко същество, съставено от плът и дух.

Сега си на предела между плътта и Духа и въпросът не е да избереш плътта или Духа. Въпросът е да ги обединиш, да ги разбереш като едно цяло и да изразиш Любовта си именно чрез това цяло.

И това съвсем не е толкова трудно. Много по-лесно е отколкото очакваш.

Единственото нещо, което е нужно да направиш е да вземеш решение и да забравиш думичката „колебание”.

Дали си готова?

Да, готова си!

Действай!!!

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,

Весела Стамболиева

Ърл - момчето, на което порасна крачето

Ърл - момчето, на което порасна крачето

По истински случай.

В едно племе,

някъде накрая на света,

живеело момче на име Ърл.

То нямало играчки,

телефон или компютър.

Играело си с горските животни.

Веднъж случайно, без да иска,

откъснало опашката

на гущерче зелено.

И видяло как опашката

отново си пораства.

След това започнало да пробва.

И пак. И пак. И пак...

Тя винаги отново си растяла.

Така това дете разбрало,

че крайниците винаги растат.

Но случило се, че веднъж

във този пущинак

камион се появил.

Не знаел Ърл

какво ще да е туй животно

и без страх към него се затичал.

А то, животното,

тъй страшно изръмжало

и фрас – крачето му изяло.

Но знаел Ърл, защото имал опит,

че няма страшно –

крачето пак ще израсте.

И тъй като това наистина го знаел,

тъй както знаел листата на гората,

крачето си израстнало само.

Каква поуката е в тази случка?

Щом знаем нещо толкова добре,

то няма как да не е наше.

Смисъл на живота ни придава то!

Весела Стамболиева

РС, Преди години гледах един клип, в който беше описана тази случка. Звучеше невероятно, но авторите твърдяха, че е истина. За съжаление, тогава не си записах никакви данни, за да мога по-късно да намеря клипа и търсенията ми не дадоха никакъв резултат.

Тази сутрин същата история изникна в съзнанието ми без никакъв повод. Извадих тефтера и химикалката от чантата си и тя се изля на един дъх, докато чаках автобуса на спирката.

3 март - символ на мощта, независимостта и изконната Любов

3 март
символ на мощта, независимостта и изконната Любов,
които всеки Българин таи в сърцето си!

Въпрос: Какво е 3 март, Орлово Перо?

Орлово Перо: Ден от календара.

Съвсем друг е въпросът каква е символиката на този ден за древния народ, наречен Болгари...

Един народ, в чиито вени тече Честта и Свободата, не може да бъде поробен.

Робството е за кротките, за смирените, а Българинът е всичко друго, но не и кротък и смирен.

Често казвате, че Българинът има робска психика и може да търпи до безкрайност издевателствата върху него. Това донякъде е така, но не съвсем. Погледнете тази ситуация от друга гледна точка, а именно, на какво ви учи търпението... Какво ви дава животът в нищета, под властта на корумпирани и безскрупулни други „българи“. Защо са кавичките ли? Защото те не са Българи. По паспорт може да са, но по Душа не са ...

Сега се извършва преброяване на Българското племе. Точно в този момент полюсите започват все по-ясно да се разграничават. Как мислиш, кой ще издържи да живее в нищета без да потопи пръста си в качетата с мед около себе си? И кой, след като е влезнал в кацата с меда, ще устои да не си оближе пръстите... Представяш си го образно, нали?

Това е действителността в днешна България. Влезеш ли веднъж в кацата с меда и откажеш да си оближеш пръстите, все ще се намери някой, който да потопи и главата ти, така че да не можеш нито да дишаш, нито да чуваш, нито да виждаш. И тогава или започваш да лапаш, или тихо и кротко си умираш. За това всички, които са във властта лапат...

Това не е случайна метафора. Много „каци с мед“ се трупат из Българската земя. Но те са само за избраните, за доказалите лоялността си към онези, които им изпращат каците. Това е във висшите етажи на властта.

Въпрос: А какво става надолу? Как се разпределя меда в нисходящ ред?

Орлово Перо: Принципът е същият – или взимаш, каквото ти се дава без да мислиш и да коментираш, или тихо и кротко си заминаваш...

Етажите надолу не са много, но са достатъчно, за да не остане и една лъжичка мед, когато кацата достигне до тези, които наричат себе си народ. И за тях не остава нищо друго освен да разбият каците, да вземат обръчите и дъските и да ги използват, както намерят за добре.

Едни ще изсушат дъските, за да могат да вземат и последните капчици мед полепнали по тях. Други ще запалят с тях печката и ще се наслаждават на приказния меден аромат. Трети ще си построят колиба. И всички те ще бъдат доволни...

Въпрос: Май днешният ни разговор стана доста сладък. Толкова сладък, че чак започна да нагарча... А мен ме интересува как да стигнем до каците и да ги разбием, докато медът е още в тях.

Орлово Перо: Сега спри и прочети внимателно въпроса си.

Ето това е целта на повечето хора в днешно време. Да се облажат от благинките. Ти не попита как можете сами да произведете мед, а се заинтересува как можете да се докопате до онзи, чуждия мед, въпреки че нагарча...

Българската земя е много богата. Българският мед е сред най-ценните. В случая медът е и метафора, и реален продукт.

На където и да тръгнеш из Българските земи, ще намериш нещо ценно и уникално. Само като пример – полезните изкопаеми, включително златото; билките, някои от които се срещат единствено по тези земи; плодносните и медоносни дървета и храсти; древни археологически находки, природата и не на последно място, разбира се, хората...

Българинът е исполин, без значение от пол и възраст. Българинът е личност, без значение в какви условия живее, какво образование има и какво е родословното му дърво. Да, все още осъзнаването на собственото могъщество, на собствената свободна личност не е достигнало нужното ниво. И това ще стане и то не много далече във времето. Българинът е всичко друго, но не и овца, не и роб. За това няма стадно чувство.

Питаш каква е символиката на 3 март...

Петстотин години Българинът е принуден да върви с приведена глава.

Петстотин години Българинът не може да нарече земята си Българска.

Петстотин години Българинът волю-неволю се подчинява на законите на чуждоземците.

И идва един момент, в който Българинът изправя главата си!

И идва един момент, в който Българинът целува земята си и казва: „Това е моята, Българската земя!“

И идва един момент, в който Българинът не може, а и не желае да се подчинява на законите на чуждоземците!

Ето, това е 3 март – да изправиш главата си, да целунеш земята си и да възкресиш от пепелта своята древна Болгара!

Затова толкова много обичате този ден – защото той е символ на мощта, независимостта и изконната Любов, които всеки Българин таи в сърцето си!

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,

Весела Стамболиева

Да пуснем Духа от бутилката

Да пуснем Духа от бутилката

Орлово Перо: Този свят, който сега наричаш Свой Дом, е само една Приказка, която режисираш, според своите убеждения.

За теб твърдостта на материята е даденост. Според твоите убеждения, светът не може да се промени лесно и бързо. Необходимо е време...

Сега е нужно да разбереш, че твърдостта не е в материята, а в твоите убеждения за тази материя.

Въпрос: Как да променя убежденията си? Как да изляза от затворения кръг на всички „да“ и „не“, които изграждат живота ми?

Орлово Перо:  Като промениш матрицата, тоест като промениш отпечатъка, който оставяш в твърдостта на материята.

Не е нужно да „млатиш с чука“. Не е нужно да крещиш или да си скубеш косите.

Обгърни този свят с Любов. Облъхни го с аромата на Любовта. Спри да планираш, какво „трябва“ да се случи утре. Започни да приемаш всеки миг с Благодарност. Слез от режисьорския пулт. Отдай на Духа правото да положи основите на твоята мечтана приказка.

И най-важното, дай си сметка, че ти не си това тяло, което те разхожда из материалния свят. Ти си Духът, който обитава това тяло.

Ти си охльовът, понесъл дома на гърба си... На където и да тръгне охльовът, черупката винаги си стои там, на гърба му – кротка, послушна, без претенции, че тя по-добре знае пътя...

А вие, хората, сте овластили „черупките“ да ви водят. Включили сте се на автопилот. И когато Духът по някакъв начин достигне барикадираните ви мозъци, вие му казвате да трае, защото иначе ще го вкаратe в лудницата...

И той, Духът, притихва и само гледа как „млатите с чука“ въздуха и се борите с несъществуващи мелници...

А е толкова лесно, вместо Духът, да притихнете вие, да следвате значите, които ви дава на всяка крачка и да изживеете един пълноценен и приказен живот в Матрицата на материалния свят.

Разберете, вие се въплъщавате на Земята, за да изиграете една Игра на възторг и опиянение. Вие не идвате тук, за да страдате и да живеете в нищета и омраза. Вие сътворявате твърдостта, за да покажете, че за Любовта няма прегради и няма никакво значение в какъв вид плътност сте се облекли в момента.

Вие сте чистата Любов и следователно Тя, Любовта, е винаги с вас, във вас и навсякъде около вас...

Осъзнаването на тази Истина, може да промени живота ви като с магическа пръчка – от раз, без да е необходимо време за изграждане на тази промяна, защото вие сътворявате не само материята, вие сътворявате и времето!

Пуснете Духа от бутилката, тоест разтворете съзнанието си за вашата духовна същност и тогава лампата на Аладин, ще ви изглежда като детска играчка в сравнение с това, което можете да сътворите Вие.

Само пуснете Духа от бутилката...

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,

Весела Стамболиева

Поредният урок

Поредният урок

Да притаиш дъх

и да кажеш:

„Имам нужда от помощ!”

Толкова ли е трудно…

Да поискаш помощ, не е слабост.

Това са страховете на егото –

как така ще се излага.

Само силният умее,

без страх и угризения,

да си признае,

че от помощ се нуждае…

Въпрос: Как да се научим не само да даваме и да получаваме, но и да можем да поискаме помощ.

Орлово Перо: Когато си в Изобилието, няма да се научиш да искаш помощ с чисто сърце, така както даваш и приемаш.

Искат се не само пари. Иска се и услуга, и съвет.

Не е нужно да вършиш всичко сама, защото ще дойде моментът, когато ще ти „прегорят бушоните“.

И най-важното – когато искаш нещо от някого, без значение какво е то, не е нужно да изпитваш чувство на вина, не е нужно да се срамуваш и да се обвиняваш, че пак не си могла да се справиш. Урокът ти в този момент е да се научиш, че искането на помощ не е просия, а е израз на уважение към човека, от който си решила да искаш помощ. Когато изхождаш от тази гледна точка, човекът срещу теб не може да изпитва никакви други чувства към теб освен уважение и най-искрено желание да ти помогне.

Помисли, как се чувстваш, когато някой поиска помощ от теб...

А когато към всичко това прибавиш и увереността в своята божественост, както и в божествеността на човека срещу теб, нещата придобиват съвсем друго измерение.

Можеш ли да си представиш един Бог, който кърши ръце и се чуди как да каже на своя приятел, също Бог, че се нуждае от помощта му, защото е изчерпил всичките си налични идеи, как да обясни на своите въплътени деца, че между Него и Тях всъщност няма никаква разлика, защото са едно и също нещо. Примерно…

И когато нямаш навика да поискаш каквото и да било, от когото и да било и в този момент навлезеш в Изобилието без убеждението, че да искаш помощ е израз на вътрешна сила и увереност, тогава винаги ще имаш поводи да понижаваш енергията си и да изпитваш дискомфорт.

Понякога уроците, които получавате при въплъщението си, са доста странни и на пръв поглед имате усещането, че са в противоречие и с духовните и с природните закони, но не е така. Просто уроците стават по-сложни, казусите по-многоизмерни. Вие разширявате съзнанието си. По този начин се отдръпвате от линейното мислене и ако до сега от точка А до точка Б, сте се движили по права линия, вече е дошъл моментът да започнете да се движите по спирала и да осъзнаете многоизмерността на уж рамкирания свят на материята.

Не се страхувайте от тези нови усещания. Приемете ги и вървете по Пътя на своето израстване и осъзнаване, на своето запознаване със Себе си!

Лек Път!

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,

Весела Стамболиева

За Човещината

За Човещината

Орлово Перо: Днес ще поговорим за човещината. За онова дълбоко скрито, но присъстващо във всеки човек чувство, наречено човещина.

Вие хората, толкова много се страхувате да проявите човещина един към друг. Защо? Проявявайки човещина към някого, вие я привличате към себе си.

Защо бягате от човещината? Защо държите непременно да живеете във вълчи свят? Не се ли наситихте вече на болката, на отчаянието, на всички онези тежки, плътни енергии, които рамкират живота ви в нищетата, бездушието и сивото ежедневие?

А е нужно толкова малко – само да повдигнете глави, да погледнете към небето и да видите слънцето в нова, непозната светлина…

Да, слънцето си е винаги там, горе на небето и вие го забелязвате, разбира се, защото то определя вашите дни и нощи. Но е време да осъзнаете и другата светлина, която ви дава слънцето. Светлината на знанието, светлината на информацията, изречена без думи, която попивате директно чрез кожата си, чрез клетките си, чрез тялото си.

Телата ви не са само его, не са само един бездушен кораб за разходка из физическия свят. Телата ви са вашият храм, одухотворен от Бога, който ги управлява. Те са и пристан и извор на приключения.

Започнете да усещате и слушате телата си. Тогава няма да е нужно да ви напомнят непрекъснато за себе си чрез болести и пристрастявания.

Разумът, съзнанието ви, са хвъркати създания, неуловими.

Телата ви са онази сила, която ви води към израстване и към разширение.

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,

Весела Стамболиева

Ден за приключения

Въпрос: В каква приказка ще ме разходиш днес, Орлово Перо?

Орлово Перо: Първо ще ти кажа: „Добро Утро!“, че днес май го забрави…

- Добро Утро, Орлово Перо!

- Нека днешният ни ден бъде изпълнен с приключения и с много, много смях.

Изправи се!

За време не мисли.

Светът е твой

и всеки миг във него

изпълнен е

със твоята Любов.

Дали е влюбен

или е разлюбен -

огледало е светът

на твойте чувства.

Така че,

ако искаш да е влюбен,

влюби се първо ти.

Ако искаш да е приказен,

разкажи му

приказката си Сега.

Вълшебството на всеки миг

във твоите ръце е скрито.

Затуй вълшебница бъди

и хич не го мисли!

Откъс от книгата “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,

Весела Стамболиева

За времето Сега

За времето Сега

Въпрос: Добре. Няма минало. Няма и бъдеще. Ние живеем само в Сега. Тогава, какъв е смисълът на положителното мислене, на повишаване на вибрацията с цел утре да живеем по-добре? Утре това е в бъдеще, нали така?

Орлово Перо: Да. Това е точно така. И ти, живеейки в Сега, избираш в каква времева линия да живееш сега. Именно сега, а не утре или в други ден.

Когато дойде „Утре“, ти отново си в Сега, но на друга времева линия. И отново, във всеки един миг си създаваш тъжното или щастливо вчера, за да можеш най-пълноценно да изживееш мига Сега.

Откъс от книгата “Посланията на Орлово Перо 2”,

Весела Стамболиева

За Матрицата и Храмовете

За Матрицата и Храмовете

Въпрос: Как да приема тялото си, като не го харесвам и не се чувствам комфортно в него?

Отговор: Като приемеш, че това е най-прекрасното нещо, което ти се е случвало някога.

Отговора дава: Орлово Перо

Убеждението ти, че хората няма да те приемат с това тяло е толкова дълбоко вкоренето в теб, че дори и да изглеждаш като супер-модел, ти пак няма да харесваш тялото си и ще му намираш косури и дефекти. А твоето излъчване към света, в който живееш, определя отношението на хората към теб.

Защо слагаш всички хора под един знаменател? Защо смяташ, че всички хора харесват едно и също нещо? Защото така казва матрицата. Защото така казват рекламите.

Ами, хайде да излезеш от този филм. Какво ще кажеш, а?

Излизането от матрицата не означава да отидеш в гората и да прекъснеш връзката с хората в това общество. Излизането от матрицата е вътрешен процес. То означава да осъзнаеш до колко си зависима от постулатите на матрицата и да премахнеш тази зависимост. Това е един вид пристрастяване, същото като към наркотиците, цигарите, алкохола.

Всичко в този свят, в това общество, на тази планета е изградено върху постулатите на матрицата. Вие сте толкова силно пристрастени към тях, че дори не си давате сметка за това пристрастяване. Приели сте го като единствения начин на съществуване във физическия свят. Приели сте го като аксиома, която нито може да се тълкува, нито да се докаже, нито да се отхвърли. „Това е така, защото е така.“ Точка! Край! Без коментар!

Никой, абсолютно никой, дори и матрицата, не може да ви наложи мнението си, ако вие не сте съгласни с това мнение. Затова матрицата не казва директно: „Правете това или онова.“ Тя обработва вашето мнение, вашето мислене по такъв начин, че да придобиете усещането, че това са ваши собствени идеи и мисли. Това е единственият начин да ви контролира напълно. Вие си мислите, че изразявате собственото си мнение, но всъщност отразявате идеите, наложени ви от матрицата.

Как да направите разграничението между вашите собствени и привнесените от вън мисли?

Не е трудно. Достатъчно е да наблюдавате отражението на мислите си върху емоционалното ви състояние.

Ако мислите, които ви вълнуват в този момент, ви подтискат, ако изпитвате дискомфорт, ако ви заболи главата или усещате краката си тежки като олово, това е признак, че отразявате мислите, привнесени от матрицата като свои.

И обратното, ако се чувствате радостни или щастливи, ако имате усещането за полет, ако светът покрай вас заблести в най-ярките си цветове, това означава, че отразявате в света, покрай себе си, вашите собствени, идващи от Духа, мисли.

Това е най-точният критерий, при който няма начин да сбъркате.

Матрицата ви убеждава, че няма нищо отвъд този свят. Да, това е така, с едно малко уточнение. Няма нищо отвъд, защото всичко е вътре във вас самите и само когато излезете от манипулативните структури на шаблонното мислене, можете да откриете своя вътрешен свят и механизмите, чрез които създавате външния.

Това е. Простичко е. Стига да имате желание да наблюдавате и разграничавате.

А сега да отговоря на конкретния ти въпрос.

Защо не можеш да отслабнеш?

Ти правиш всичко възможно да поддържаш и увеличаваш теглото си. Защо? Защото по този начин изразяваш своята съпротива срещу матрицата. Тоест, правиш ѝ напък. Само дето на нея, на матрицата, въобще не ѝ пука, поне до момента, до който играеш по нейните правила. А ти точно това правиш. Съпротивлявайки се, играеш по нейните правила. Това е най-сигурният начин да поддържаш ниска вибрация и да бъдеш един добър член, една здрава брънка от матрицата. Именно съпротивата те държи в плен и поддържа оковите ти в изправност.

Спри да се съпротивляваш. Започни да приемаш без да коментираш и да правиш оценки.

Това е тялото ти. Точка. Това е тялото, което ти дава възможност да пребиваваш във физическия свят. Точка. То е такова, каквото е. Никой няма право да го критикува и обижда, дори и ти.

Започни да боготвориш тялото си, защото то е храм на Бога, решил да посети земята. Не сградите са храмове, а телата ви.

Матрицата ви учи, че сградите са храмове, а телата ви нямат никаква стойност. Точно обратното е. Телата ви са храмове, а сградите нямат никаква стойност. Матрицата строи сгради и ви кара да ги боготворите, за да умаловажи истинските храмове и да ви накара да забравите кои всъщност сте вие. И успява. И не защото е силна или много убедителна, а защото вие ѝ давате това право, включително и чрез съпротивите си.

Съпротивлявайки се срещу нещо, вие правите това нещо още по-силно. Само осъзнаването на тази мисъл, може да ви изведе извън рамките на „обективната истина“. Кавичките не са случайни. Няма такова нещо като „обективна истина“. Вие залагате „обективността“ на всяко нещо чрез мислите си. Вие сами създавате дори и матрицата, за да има с какво да се заиграете. Парадоксално, но факт.

Е, добре. Приехте играта в матрицата. Сега е време да приемете играта „Излизане от матрицата“.

И запомнете – не са ви нужни съпротиви и борба. Нужно ви е само Приемане и много, много Любов!

Притежавате ги!

Действайте!

Откъс от книгата “Посланията на Орлово Перо 2”,

Весела Стамболиева

РС, Исках само да си получа днешното Послание. А то какво излезе… Май се роди първата статия от Втория том на Посланията на Орлово Перо.