Закъсня…

 Закъсня…

 

Днес искам да пиша за теб, но не мога.

Обърна се нещо във мен.

Сърцето ми вече не е пълно със нежност.

Закъсня и сега ми е мъчно за теб.

 

Закъсня. А толкова близо до мен беше ти.

Закъсня. А толкова вярвах във теб.

Закъсня. Вратата сама се затвори.

Закъсня. От сърцето ми хлад само навява.

 

Днес искам да пиша за теб,

ала нещо не се получава.

Няма я болката. Ала и вярата вече я няма.

Спокойно е моето сърце.

 

Да, спокойно е моето сърце.

Без упрек. Без болка. Без жажда...

Спокойно в нощта ще заспя.

Спокойно... дори без мечти...

 

Весела Стамболиева

 

РС, Това е едно много старо мое стихотворение. Още от времето преди да си забраня да мисля в ритъм… От времето, когато не мислех, че пиша поезия, а само изливах душата си върху белите листа на тефтера…

Открих го случайно в библиотеката, скрило се сред пожълтелите страници на моята първа самоделна стихосбирка „Мечтание“…

Весела Стамболиева