неделя, 19 юли 2020 г.

Заиграване с миналото...


Заиграване с миналото...


Из Наръчник на Месията

„През живота те води
едно вътрешно ученолюбиво създание,
палавото одухотворено същество,
което е истинският ти Аз.

Не обръщай гръб
на възможните бъдещета,
ако не си се убедил, че
няма какво да научиш от тях.

Винаги разполагаш със свободата
да размислиш и да избереш
друго бъдеще или
друго минало.

Да избереш друго минало ли? В буквалния или в преносния смисъл, какво означава това?
- Уплашен съм, Дон. Умът ми не го побира как бих усвоил всичко това.
- С опит. С малко теория и с много опит – каза ми той.“

„Илюзии“, Ричард Бах

Отново разгръщам страниците на така добре познатата книга...

„Винаги разполагаш със свободата
да размислиш и да избереш
друго бъдеще или
друго минало.“

Да, темата която разнищвам в момента... Кога съм я срещала... Преди пет, десет, петнайсет години...
Дааа... преди двайсетина години съм я прочела за първи път... И какво от това... Като полъх на вятъра – едва доловим... Идва и отминава, не оставя нищо в съзнанието ти... И дори да се замислиш, пак няма да си дадеш сметка, че го е имало.
Преди години си зададох въпроса дали ще дойде времето, когато няма да открия нищо ново в тази книга... Тогава се съмнявах. Сега вече знам отговора – „Не. Такъв момент няма да има. Дори и след още пет, десет, петнайсет или двайсет години!“
Винаги ще се намери нещо, което да ме жегне някъде много надълбоко, в онези скрити кътчета, които се разтварят лист по лист, като приказна роза и дори когато си мислиш, че е напълно разцъфнала, тя пак ще те изненада с някое едва забележимо листенце...

Точно преди един месец се заиграх с темата за Новото минало...

Сбогуване с миналото?
Или посрещане на Новото минало?
25 май 2020 г.

Пътувам с влак. Мястото ми е до прозореца, но в обратната посока.
Случайност? Символика?
В съзнанието ми изниква идеята, споделена от Башар и Бентино Масаро, че ние именно в този момент Сега, сътворяваме своето минало, онова минало, от което имаме нужда точно Сега...
Да, то – миналото, остава някаде назад и сега, в този миг, ми се дава възможност да се сбогувам с него и да си създам онова минало, което винаги съм искала да имам.
Е, не се стряскайте. Не съм сбъркала думичката. Не съм объркала и времената.
Най-лесният начин да имаме мечтаното бъдеще е като си създадем минало, което е основа за това бъдеще. Тоест, за да изградим мечтаното бъдеще, първо създаваме фундамента – мечтаното минало!

Въпрос: Е, добре, но къде остава Сега? Какво става с единствения миг, който съществува, а именно „Тук и Сега“, когато си играем с миналото и бъдещето?
Орлово Перо: Когато осъзнаваш Играта и я приемаш наистина САМО като Игра, тогава ти си в „Тук и Сега“.
Въпрос: Какво означава да осъзнаваш Играта?
Орлово Перо: Това означава да имаш радостната възбуда Сега – в този миг и емоцията ти да е предизвикана от факта, че играеш – без значение какво точно играеш и как ще завърши тази Игра.
Това е освобождаването от крайния резултат. Ти се наслаждаваш на самата Игра, заради самата Игра. Да, ти имаш цел, но тя не е фиксирана, не е задължителна.
Може в процеса на Играта, правилата да се променят. На даден етап от Играта, може да се появят нови цели, носещи повече емоция. Приеми ги без съпротива. Отдай им се. Не съди нито себе си, нито целите си, нито самата промяна.
Когато спреш да критикуваш и да съдиш, когато спреш да се придържаш към точно определен резултат и в същото време действаш така, както ти подсказва сърцето, няма сила, която би попречила на твоето желание да се сбъдне и, ако то не е точно такова, каквото го искаш, значи си проявила твърде голяма скромност и затова резултатът надхвърля дори и най-смелите ти мечти.

.................................

Можем ли да променим миналото си?
Да. Има техники, които ни дават и Башар, и Бентино Масаро, а вероятно и други Учители, но преди да се впуснем, в която и да било техника ни е нужно да осъзнаем същността на Времето. Нужно ни е да излезем от линейността на Времето и да повярваме, разберем и осъзнаем, че всичко – от Големия взрив до Свършека на света, се случва точно в този миг. Едва тогава можем да превъртим лентата на „нашия филм“ и да подменим кадрите, които не желаем с нови.
Не казвам, че е лесно. Казвам само, че е възможно. Въпреки че категориите лесно и трудно, са плод единствено на разума.

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,
Весела Стамболиева


четвъртък, 16 юли 2020 г.

Божието Слово, Крион

Божието Слово


След Архангел Михаил заговори Крион:
– Ти знаеш, че всичко е Любов. Ти знаеш, че носите промяната в сърцата си. Много Светлинни работ­ници изпълняват своята мисия за бла­гото на България. Ти си даваш сметка, че протестите все още са мирни, имен­но благодарение на тях­ната ра­бо­та. Кри­тич­ният минимум е достигнат, но той не е достатъчен за смяна на пара­дигмата...
Виждаш и чуваш какво става около теб – виждаш как другият ла­гер, този на властимащите, отговаря с явна агресия. Засега удържате фрон­та, защото много Любов се влива непре-къснато във вашите редици. Но все още голямата част от хората не раз-бират нашата работа. Все още голя­мата част от хората не могат да повярват в Силата на Любовта, не могат, а и не желаят да видят соб­ственото си Могъщество. Това не е упрек. Вие живеете във физическия свят и ви е нужна много сериозна работа, за да разчупите старите рамки, ограничавали хилядолетия наред въз­можността ви директно да се свър­звате с Духа. Невежеството в огра­ни­ченията на холограмния свят са ог­ром­ни и те нямат нищо общо с образованието или интелекта.
Въпросът в този момент е – колкото се може повече хора да визуализират честния и морален по­ли­тик, който да е начело на държа­вата. Да визуализират неговия екип от също такива честни и морални хора. С две думи, да го родите от Нищото. Той съществува някъде в простран­ството. Въпросът е да се роди за поли­тическата сцена, да събере нужния му екип и да поведе България по нейния собствен Път.
Това е, което могат да направят Светлинните работници. Работата не е малко и не е лека, но е напълно възможна...
Крион замълча. Ехото разнесе на далеч последните му думи...
... напълно възможна...
... напълно възможна...

Благодаря ти, Крион!
Откъс от “Посланията на Орлово Перо или 
Мъдростта на един Велик индиански маг”
Весела Стамболиева