15 години

 На 6 октомври 2024 година

се навършват 15 години

откакто си тръгна от тази земя

 

 

Боян Георгиев Лозанов

Тренди

 

Отново си спомням

отдавна отминали дни…

Двама възрастни скитат,

където им хрумне…

 

Като децата –

безгрижни, щастливи и луди…

И си говорят с орлите…

И спят под небето…

 

Весела

Четиринадесет години...

 На 6 октомври 2023 година

се навършват 14 години

откакто си тръгна от тази земя

  

Боян Георгиев Лозанов

Тренди

  

И пак е есен…

Земята се покрива

с най-чудните си багри.

 

Милиони мънички слънца

политат към пръстта

и я покриват с топъл, мек килим.

 

Да, ти толкова много обичаше

този есенен листопад…

И като лист отлетя…

 

Весела

Тринадесет години...

 На 6 октомври 2022 година

се навършват 13 години

откакто си тръгна от тази земя

 

 

Боян Георгиев Лозанов

Тренди

 

Годините минават.

Не спират своя ход.

Променя се светът.

Променяме се ние.

 

Само споменът за теб

остава неизменен –

с топлинка в сърцето

и прегръдка във съня...

 

Весела

Дванадесет години

На 6 октомври 2021 година

се навършват 12 години

откакто си тръгна от тази земя

 

Боян Георгиев Лозанов

Тренди

 

Дванадесет години

една звездичка осветява моя път...

Дванадесет години...

А сякаш беше вчера...

Незримото усещаме

дълбоко във сърцето...

А видимото -

само миг от вечността...

 

Весела

Капки...

Капки

 

Единадесет години...

Как само времето лети...

В капчици роса се къпе

първи слънчев лъч...

 

Живота си плетем

от слънце и вода...

за да потънем

в този миг на красота...

 

6 октомври 2020 г.

Весела Стамболиева

Изгреви и залези

На 6 октомври 2019 година се навършват 10 години

откакто Боян Лозанов си тръгна от тази земя

  

Колко изгреви и залези

посрещахме

навсякъде

из нашата Земя...

В Пирин

и в Родопите,

на Плана,

край Пазарджик

и Трънското ждрело...

Какво остана ми

от тази приказна омая?

Спомени

във снимки

и във филми.

А в сърцето

светла топлинка,

за да огрява

моя свят...

Весела Стамболиева

Корички

Корички

музика, снимки и обработка Боян Лозанов

Ранна пролет.

Снегът вече го няма.

Земята е още кафява, а небето сиво.

Но ти пак откри красотата –

в няколко нападали по земята корички...

 Весела

6 октомври 2018 г.

Девет години, откакто Боян напусна тази земя.

Боян Лозанов - Тренди

С полета на птиците при мен дойде.

Орлите бяха наши спътници,

където и да скитахме из таз земя.

И като птица отлетя...

Весела Стамболиева

Задушница

Задушница

Какво е смъртта? На кого тя тежи?

За кого ние плачем? За кого ни боли?

За този, който си тръгва

или за тези, които остават?

Да, знам. Смъртта без време пристига.

Нечакана гостенка за всеки от нас.

Хлад във душата нахлува,

щом тя на вратата стои.

Изпратих баща си, мъжа си.

Изпратих приятели скъпи.

И ето - отново я виждам.

На друга врата тя стои.

Да, знам, че смърт няма.

Нищо току-така не изчезва.

Душата – същността на човека - е вечна.

Ала въпреки това ме боли...

Не плача, няма сълзи в очите.

Само дето камък в сърцето тежи.

Само дето спомени мили, човешки,

Като на филм във ума се въртят.

Нищо няма...

Само дето къщата става по-тиха...

Огнището някак самотно гори...

И дъждът вън вали ли, вали...

Весела Стамболиева

РС, Можем ли в един ден да съберем цялата Любов, която отдаваме на тези, които вече не са между нас...

Е, това няма как да стане, поне според мен, а и не само според мен...

Нека в днешния ден да забравим болката, нека да изпълним сърцата си с Любовта, с която сме надарени и която даряваме. Защото хората, които обичаме, макар и да не ги виждаме, са винаги сред нас.

Нека днес усетим Тяхната Любов и им отдадем нашата. Нека да съхраним това чувство и да го носим във всеки един миг от живота си в сърцата си, в Душите си, в цялото си същество!

Весела Стамболиева

Дори смъртта срещнете с Песен!

Дори смъртта срещнете с Песен!

 На Марио Михайлов

11 януари 2016 г.

 

Винаги е тъжно,

когато някой си тръгва

без време от тази земя…

Когато някой вземе решение

и просто натисне бутончето „Стоп!”,

за да излезе от Играта „Живот”…

И няма тук лекарски грешки.

Няма пропуснат късмет.

Няма игри на Съдбата…

А на нас ни е тъжно. Защо ли?!

От очите ни сълзите капят ли, капят.

Сърцето като камък тежи.

Един приятел отлита към звездите…

Един приятел ризата захвърли

и остана Чиста Светлина.

Но тази риза – стара и продрана -

толкова си я обичахме, нали…

И плачехме със нея, и се смеехме…

И пеехме.

 …………

  След петдесет години

отново аз запях

със твоята китара в такт…

А днес те няма.

Китарата във ъгъла мълчи

някак гузно няма…

Марио, Приятелю Любими,

Последно СБогОм

казвам ти сега!

Буцата във гърлото

не ще да си отиде,

но нищо – ще мине и това…

Марио, какво е твоето Послание

към всички нас, твоите Приятели?

 Не плачете!

Сълзите изтрийте!

Китарата вземете и запейте!

Песните ги знаете, нали?!

Нека днес Музика в сърцата ви да има,

а не тъга, не сълзи, не „Защо?”!

Пейте! Хей, чувате ли вие?

Пейте, за да има Светлина!

Пейте, за да бъде Пътят ми по-лек!

Когато Музика в сърцето има,

Животът става Песен,

става Цветен, става Лесен…

Пейте!

Музиката е във вас!

Дори смъртта срещнете с Песен!

Весела Стамболиева,

Когато Душата проговори..., Шепот от други светове...

Спомен за Сашо Бешков

Спомен за Сашо Бешков

На Сашо Бешков

7 ноември 2013 г.

  

Отлита душата…

Завръща си се у дома…

Там – в Светлината,

там – в Любовта…

Приятелю Мили,

днес пеем за теб!

Днес знаем –

със нас си сега…

Закачлива усмивка,

отметка без думи,

с галантния жест

на вечно младия дух…

Почивай във мир,

Приятелю Мили!

И попътен вятър…

Довиждане

до Другия живот!

  

От Сашо Бешков

7 ноември 2013 г.

Благодаря ви, Приятели!

Във заника на дните оцених

колко е красив светът…

Когато тръгнах си от таз земя

и я погледнах от високо,

съзрях неземната й красота…

И, знаете ли -

от тук се вижда Любовта.

И багрите й са така красиви…

Ако можехте да видите това…

измели бихте всичко друго

и бихте се родили отново в Любовта…

Ей, хора, вие пеещи и плачещи сега,

Живейте в Любовта!

Всичко друго отминава!!!

СИС

Когато Душата проговори,

Весела Стамболиева