Идеите валят!

 Идеите валят!
Комплектите – също...

 
Манистинето червено...

Люболно и плуващо...

Лилавото – на Изобилие и Мощ подвластно...

Нещо леко и ефирно...

И цветенца за разкош...

Вече и аквариум си имаме...

 
И подаръчни комплекти...
 

 
А сега какво подготвям...
Няма да ви кажа...
Ще го видите сами, вероятно покрай празничните дни...

Весела Стамболиева
 

Ето я и зелената серия... и малко Арт – за цвят

 Ето я и зелената серия

 

... и малко Арт – за цвят

Здравето... Реших, че то ще е в зелено...

Да пием вода, заредена със здраве...

Осветена от малка свещичка със зелени отблясъци...

Кутийката...

Лампа – да ни създава уют в нощта...

Това листенце есента си намерих...

Да заредим с Благоденствие дома си...

Символът познат...

И накрая – първите опити с нещо, дето да е по-така...

Лампата на Аладин и Рогът на Изобилието.

Ах, за малко да забравя... и един рибок чаровен... 

Очаквайте новите цветни и приказни серии...

Весела Стамболиева

Времето и Любовта

Времето и Любовта

        Преди известно време започнах един експеримент – Среща с моите ангели-хранители по време на медицатия. Днешната среща ми подари един паралел, който не бях срещала до сега...

Моите ангели-хранители ме чакат – там, при езерото с водопада. А аз се лутам – ту влизам, ту се понасям в мислите от ежедневието и излизам.

- Е, хайде де, ела най-накрая... – казва с усмивка и разтворени обятия Аруел.

- Идвам. Ето ме. Тук съм.

Отпускам се. Насочвам мисълта си към срещата с ангелите. Приемам топлата прегръдка на Аруел.

- Хайде, време беше да дойдеш отново.

- Ами... Времето, все ме гони и не ми достига...

- А-а-а-а... Времето значи... Ти приемаш Времето като даденост. Не се страхуваш от него. Дори не можеш да излезеш от него. Приела си го с цялото си същество.

Отпусни се и приеми Любовта по същия начин, както приемаш Времето – като даденост, защото ти я спираш, ти не й позволяваш да навлезе в живота ти, поставяйки бариерите на страха пред нея.

Защо не се страхуваш от Времето? Защото си го приела. Не го коментираш. Не се чудиш дали ще дойде или не. То, Времето, просто Е.

Същото е и с Любовта. Тя просто Е. Тя е в теб, тя е навсякъде около теб. Довери й се. Приеми я. Премахни бариерите и тя ще огрее живота ти с невиждана Светлина!

Отпусни се и плувай през живота. Позволи му да ти се случи. Не мисли какво ще стане, а само приемай случващото се. Твоята Душа знае къде и при кого да те отведе. Довери й се!

- Благодаря! Благодаря! Благодаря! Мои верни ангели, Благодаря ви за ласката и за думите!

Една прегръдка за довиждане и аз постепенно за завръщам във физическия свят.

 Весела Стамболиева 

Красотийки от епоксидна смола – въображението се развихря

Красотийки от епоксидна смола – въображението се развихря

Това е рапанено-бялата ми серия... 

 

Има свещник за чаени свещи.

Това пък е поставка за чаша с вода – да си я зареждаш с необходимото към момента чувство.

Кутийка с капаче за разни джунджурийки...

И отново поставка за чаша...

Нощна лампа. Е, на нея не можеш да четеш, но ти създава уют в стаята...

Малка бяла розичка... 

И още една лампичка, която изглежда почти като свещичка...

 

Е, това за сега...

Следващата серия ще е в зелено...

Така ми дойде... ;)

 

Майсторицата съм си все аз – Весела Стамболиева 

Поетеса вае красота от епоксидна смола

 В бр.14 от 29 март 2021 г. на вестник „Минаха години“, 
в рубриката „Млади сърца“ е публикувана статия

за мен и новата Приказка, в която правя първите си стъпки.

 Този странен занаят

Поетеса вае красота от епоксидна смола

Весела Стамболиева от София споделя с хиляди читатели рецептите си за здраве, готварство и духовно израстване

Весела (вдясно) с усмивка предлага късметчета на колежките си в училището навръх 8 март

 Всеки от нас е виждал кехлибар – онези скъпоценни късчета древна смола от бреговете на Балтийско море, които топлят сърцето и милват очите с първичната си красота. А когато попаднат в умелите ръце на бижутерите, те се превръщат в изящни частици от Слънцето и прекрасни украшения. Стига в тях да е вложена любов и въображение от човека, който им дава нов живот.

Когато видях за пръв път „красотийките” на Весела Стамболиева от София, точно това си помислих – я, какъв необикновен кехлибар?!

„Не, не е кехлибар, а най-обикновена епоксидна смола! – усмихва се Весела Стамболиева. – Е, не чак толкова обикновена, защото иска много усърдие, а и да ти идва вътре от сърцето! При мен това ново хоби е сравнително отскоро. Дойде ми някак Новогодишно... Като подарък от Дядо Коледа. И този подарък беше от онези, които не можеш да ги пипнеш, но ги усещаш с цялото си същество. Направо пощръклях – то не бяха клипове, то не бяха смоли, молдове, бои и какво ли още не... Обикалях из интернет, а и по магазините като зашеметена. И най-интересното е, че това продължава вече три месеца и

щръклицата не само, че не ми минава,

ами още по-здраво ме хваща. И, знаете ли, забавлението си струва, най-малкото, защото никога не знаеш какво точно ще се получи... А и трябва да изчакаш 48 часа, за да разбереш.”

Засега тези „джунджурийки”, както тя сама ги нарича не се показват на някакви специални изложби, а спонтанната им премиера пред публика беше на наскоро отминалия 8 март. В столичното училище, където Весела работи като домакин, по–голямата част от педагогическия състав е жени. И Весела решила да ги зарадва по своя неповторим начин – занесла им цяла торба от своите красотийки. Всички колежки си изтеглили късметче – едно стихче за любовта, което наскоро бе публикувано на страницата „Белият лист” на вестник „Минаха години” и по някоя красотийка в пликчето, а за мъжете - пак същото, но не за тях, а за любимите им жени. Един наистина интересен и трогателен начин да се вдъхне ново съдържание на празника, който по времето на соца свързвахме с Роза Люксембург, Клара Цеткин, кака Цола Драгойчева или най-малкото със знатните тъкачки-многомашиннички.

Част от изработените от епоксидна смола художествени хрумки на Весела Стамболиева

 То в известен смисъл май и Весела Стамболиева е една съвременна многомашинничка, която обаче тъче по становете на човешките души. Защото, освен че се е посветила на една сериозна професия в училищното образование, тя е и поетеса, писателка, популяризаторка на духовното начало, природолюбителка и ред други неща. Но преди всичко, както сама тя се изразява, е пътешественик из необятните дебри на  човешката същност.

 

Може да я видите с усмивка и фотоапарат дори на 2000 метра височина

Ето как  разказва тя за

подбудите да не спира да търси:

„Навремето, когато правех първите си стъпки в света на Духа, усетих, че пред мен се разтваря един нов и съвършено различен хоризонт. Той ме привличаше, но в същото време ме и плашеше. Не е лесно да надникнеш в себе си, когато си изтъкан от страхове, вини, обвинения, когато външния свят е всичко, което имаш, а вътрешния са само фантасмагории и илюзии…”  

Затова преди повече от три години тя създава в интернет-пространството блога „В хармония със себе си…“ Това станало почти на шега, с цел да съхранява в него статии, клипове и филми, които й харесват и помагат по пътя на Духовното развитие. Постепенно в негоавите рамки направила още няколко тематични блога: „Когато Душата проговори...“ посветен на личното й творчество, „Обикновените българи и Необикновената България“, където помества материали от и за българите и България – открития, постижения, душевност. „Хитринки и вкусотийки“ пък е забавният раздел на  блога. В него има всевъзможни интересни готварски рецепти, начини за здравословно хранене, различни идеи за украса, предпазване от насекоми и всевъзможни хитринки за бита. „21 дни на Изобилието“ и „28 дни Вълшебства“ пък са  програми за духовно усъвърщенстване и развитие, неща, от които толкова много се нуждаем в бездуховното ни време.

И така – тайно и полека,

без думкане на тъпани

тази всеотдайна и слънчева българка изпълнява самопоставената си вътрешна мисия, без да мрънка и хленчи, а само давайки пример със себе си и други достойни наши сънародници. И това дава резултат – неотдавна в нейния блог „В хармония със себе си...“ влезе стохилядният посетител. И продължават да влизат – десетки, стотици, дори и хиляди на ден. Без помощта на държава, олигарси или царе, папи и патриарси. Защото българинът продължава да търси себе си, своята идентичност и визия за бъдещето, независимо от това какво се опитват да му внушат вътрешни и външни витии и корифеи. Или както казва Весела: „Приятели, нека продължим напред, защото няма по-истински път от Пътя към себе си!”

НИКОЛАЙ СВЕТЛЕВ

 

РС, Ето и стихчето, с което поздравих колежките си за 8 март: 

Като вода дълбока

е женската душа...

Безбрежна, безпределна,

скитница без брод...

 

Като простора син

е женската душа...

Понесла тишината

дори и в ураганна буря. 

Весела Стамболиева