четвъртък, 28 февруари 2019 г.

Да посрещнем Баба Марта с усмивка!


Да посрещнем Баба Марта
с усмивка!



Честита Баба Марта!


Честита Баба Марта!


Да закичиш мартеничка на ревера,
да я вържеш на ръката,
офиса да украсиш със нея,
дома си да накичиш,
ЗА ДА ИМА СВЕТЛИНА!

Мартеничка ти да подариш
на скъп човек или на непознат...
частички Щастие да разнесеш
и с тях света да оцветиш
ВЪВ БЯЛО И ЧЕРВЕНО!

Няма Българин, където и да се намира по света, който да не закичи хората около себе си с Мартенички.
Привързаността към този чисто Български символ прилича на пристрастяване. Да, именно, пристрастяване към Чистотата, към Светостта на Българската Душа, към Любовта, Светлината и Радостта.
На този ден – 1 март, цяла България разцъфтява в Бяло и Червено.
И поглеждайки към снимките и репортажите от света, без думи разбираш къде има Българи.
До сега не съм чула някой да казва, че това е архаичен, отживял времето си обичай.
До сега не съм срещнала човек, който да не се наслади на Българската Мартеничка. И това съвсем не е случайно.
Носим Мартеничката в душите и сърцата си, за да залеем с Чистота, Светлина и Любов света!
Весела Стамболиева

четвъртък, 21 февруари 2019 г.

Едно сърце човешко


Едно сърце човешко


Едно сърце човешко,
обгърнато във Любовта
никога не ще усети
смазващата сила на страха.

Човеците за туй човеци са –
за да се влюбят в Любовта
със всички сетива
и да отдалечат от себе си страха.

Весела Стамболиева

понеделник, 18 февруари 2019 г.

Живейте го този живот!


Живейте го този живот!



Загледах се в портрета на Апостола. В тези живи, страстни очи и притихнах, за да доловя думите...
Е, Апостоле,
Какви са Твоите думи към нас – твоите наследници?

В какъв свят живеете?
На какъв Бог се кланяте?
А и... живеете ли наистина?
Човек, който няма идеал, към който да се стреми, не е човек. Той не е жив, защото какво е животът? Животът е стремеж, животът е вечен поход напред.
Безличните, безразличните, те не живеят живота, те само го консумират – каквото дойде – без отношение, без страст. А това не е живот. Това е мизерия някаква. То води до оскотяване, до забравяне на изконните ценности, до живот без страст.
И това не е плуване по течението. Това е вкопаване в дъното с превита глава, защото „преклонена глава сабя не я сече“.
Но саби вече няма.
Ятагани също.
Защо продължавате да стоите с приведени глави? Знаете ли защо? Защото нямате идеал, защото нямате страст.
Събудете страстта в себе си!
Живейте го този живот!
Спрете да хленчите и да се вайкате.
Силата е в ръцете ви, в сърцата ви, в съзнанието ви. Вие сте силата. Време е да го осъзнаете, да приемете този факт, да изправите главите си и да заживеете с достойнството, което ви дава самият живот!
19 февруари 2019 г.
Весела Стамболиева


събота, 16 февруари 2019 г.

Наместване на пъзела

Наместване на пъзела
(откъс)


Обичам да си задавам въпроси. А понякога отговорите, които идват в мен, са толкова шокиращо необичайни, че аз не им обръщам внимание.
Но днес се случи точно обратното. Поредният шокиращ отговор надхвърли всички възможни граници на разумната логика и нямаше как да го оставя настрани и да не го разнищя, поне доколкото ми позволява собственият ми холограмен разум.
…………………..
И така – всичко започна от няколко безобидни изречения от „Дванадесетото откровение” на Джеймс Редфийлд:
„Точно тук, казах си аз, можем да съзрем реалната психологическа истина за нашата по-цялостна история. Ние сме натоварили науката с мисията да открие истината за духовното ни съществуване и когато тя не ни е дала меродавен отговор, сме решили да започнем да подобряваме условията, при които живеем тук, на земята. И тогава всички постепенно забравили какво всъщност чакат. Грижата ни за светския живот се превърнала в повсеместна мания.
И както всяко маниакално поведение, и това било предназначено да потиска нещо - в нашия случай ЛИПСВАЩИТЕ ОТГОВОРИ ЗА ИСТИНСКОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА. Обсебилата ни мания предизвиквала все по-безумна активност, за да не си спомняме какво измъчва мислите ни.”

Четейки горния откъс, в ушите ми зазвънтя камбанен звън:

Толкова е просто! Какво всъщност са пристрастяванията? И защо е толкова трудно да се откажем от вредния си навик, без значение какъв е той? Отговорът, който Джеймс Редфийлд ни дава, е наистина забележителен… и няма как да заменим липсващите отговори с нещо друго… Затова, нормалната ни реакция е да се скрием – от себе си, да не си задаваме подобни въпроси или ако го правим, то да е ей така, защото е модерно… Но без да вникваме в същината на този въпрос…

"Бъди, защото СИ!", Весела Стамболиева 

Да пуснем Духа от бутилката


Да пуснем Духа от бутилката



Орлово Перо: Този свят, който сега наричаш Свой Дом, е само една Приказка, която режисираш, според своите убеждения.
За теб твърдостта на материята е даденост. Според твоите убеждения, светът не може да се промени лесно и бързо. Необходимо е време...
Сега е нужно да разбереш, че твърдостта не е в материята, а в твоите убеждения за тази материя.
Въпрос: Как да променя убежденията си? Как да изляза от затворения кръг на всички „да“ и „не“, които изграждат живота ми?
Орлово Перо:  Като промениш матрицата, тоест като промениш отпечатъка, който оставяш в твърдостта на материята.
Не е нужно да „млатиш с чука“. Не е нужно да крещиш или да си скубеш косите.
Обгърни този свят с Любов. Облъхни го с аромата на Любовта. Спри да планираш, какво „трябва“ да се случи утре. Започни да приемаш всеки миг с Благодарност. Слез от режисьорския пулт. Отдай на Духа правото да положи основите на твоята мечтана приказка.
И най-важното, дай си сметка, че ти не си това тяло, което те разхожда из материалния свят. Ти си Духът, който обитава това тяло.
Ти си охльовът, понесъл дома на гърба си... На където и да тръгне охльовът, черупката винаги си стои там, на гърба му – кротка, послушна, без претенции, че тя по-добре знае пътя...
А вие, хората, сте овластили „черупките“ да ви водят. Включили сте се на автопилот. И когато Духът по някакъв начин достигне барикадираните ви мозъци, вие му казвате да трае, защото иначе ще го вкаратe в лудницата...
И той, Духът, притихва и само гледа как „млатите с чука“ въздуха и се борите с несъществуващи мелници...
А е толкова лесно, вместо Духът, да притихнете вие, да следвате значите, които ви дава на всяка крачка и да изживеете един пълноценен и приказен живот в Матрицата на материалния свят.
Разберете, вие се въплъщавате на Земята, за да изиграете една Игра на възторг и опиянение. Вие не идвате тук, за да страдате и да живеете в нищета и омраза. Вие сътворявате твърдостта, за да покажете, че за Любовта няма прегради и няма никакво значение в какъв вид плътност сте се облекли в момента.
Вие сте чистата Любов и следователно Тя, Любовта, е винаги с вас, във вас и навсякъде около вас...
Осъзнаването на тази Истина, може да промени живота ви като с магическа пръчка – от раз, без да е необходимо време за изграждане на тази промяна, защото вие сътворявате не само материята, вие сътворявате и времето!
Пуснете Духа от бутилката, тоест разтворете съзнанието си за вашата духовна същност и тогава лампата на Аладин, ще ви изглежда като детска играчка в сравнение с това, което можете да сътворите Вие.
Само пуснете Духа от бутилката...

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,
Весела Стамболиева


сряда, 13 февруари 2019 г.

За Любовта


За Любовта



Няма друга човешка емоция, за която да е писано повече…
И странно защо ли темата никога не остарява…

Любовта…
Понякога крилата, приказно красива…
А друг път сива, едва забележима…
Но никога безлична…

Любовта…
Преобръщала съдби,
запалвала войни,
изгаряла до дъно нашите души…

Любовта… в кокичето –
предвестника на пролетта, стаена…
Любовта… на златно лято –
във житата притаена…

Любовта… през есента –
със багри що само Господ сътворява…
Любовта… във бяла зима –
със уюта на запалена камина…

Любовта…
За нея няма възраст и сезони…
Достатъчни са две сърца горещи
И ръце – огрeни в светлина…

Весела Стамболиева

неделя, 10 февруари 2019 г.

Представяне на книгата ''Посланията на Орлово перо''

Книгата ''Посланията на Орлово перо''

на Весела Стамболиева, в галерия ''Класика'' 28.12.2018 г.



„Сега е нужно всеки човек да поеме по своя си път.
Такова е времето.
А няма как да те разберат, ако не говориш на техния език – това е най-важното, което ти остана от моя живот... Въпросът не е ти да знаеш и няма никакво значение колко много знаеш, ако не можеш да го споделиш с другите, ако те, другите, не могат да те разберат. Тогава няма смисъл...”

„Посланията на Орлово Перо”, Весела Стамболиева

събота, 2 февруари 2019 г.

За да видиш красотата...


За да видиш красотата...


За да видиш красотата в този свят
нужно е в баланса тялото да бъде.
Всеки миг във този свят
носи в себе си покой и действие.

За да можеш хармонията да усетиш,
нужно е да имаш мигове покой
във този свят
с движение изпълнен...

Весела Стамболиева