Поезия
Какво е туй поезия? От где тя иде?
За какво е нужна на света?
Освен поетите дали над нея
замислят се и другите сега?
Поезията! Понякога тъй нежно тя звучи.
Понякога по-страшна от куршум е.
Понякога във нея искреност звучи.
Понякога пък чувстваш – нещо не достига.
Поезията! Какво ли е това? –
Откровение, мечта ли, или зов?
Дали отдушник е на скритите копнежи,
или самата тя копнеж е за любов?
Дали е пристан тих
сред разбеснелия се океан от низости
човешки,
или като вулкан изригва
сред спокойния и равнодушен сив живот?
Дали копнежите хилядолетни,
чрез нея искаме да изразим,
или зачетени във нея
с копнежи се изпълват нашите души?
Тя може да е сън, мечта, мираж далечен,
ала трябва да я има,
за да може душата на човека
спокойствие най-после да намери
сред нейните бездънни дебри,
или да се разтърси
като след земетресение от равнодушието,
запознало да вледенява човешката душа.
Поезията! Едновременно и нежна и могъща.
Самата тя копнеж, ала и раждаща копнежи;
даряваща успокоение, ала и вечен зов,
разтърсващ сивотата на деня.
Поезията!
Пристан тих
и бушуващ ураган!
Весела Стамболиева