неделя, 5 февруари 2023 г.

Странджа отвъд границата

Странджа отвъд границата

 

Едно древно градче – Къйъкьой-Мидия-Салмидес, на брега на Черно море в полите на Странджа, ни приюти за една кратка почивка.

Още преди години, когато за първи път кракът ми стъпи в Странжа, усетих, че хората там са от друга порода – спокойни, търпеливи и много гостопиемни.

В съвременния забързан и шумен свят такива хора почти не се срещат. И срещнеш ли ги, имаш усещането, че си открил съкровище.

Да, това е Духът на Странджа, без значение дали е в българска или в турска територия.

Този път ветровете ме отвяха в турската част на Странджа. Наш домакин и гид беше старият ни приятел Исмаил Ерсой - изселник от 1989 г., Варналия, перфекто владеещ български език.

Благодарение на него се докоснахме до сърцето на тези любима планина. 

 За любителите на просторните и чисти плажове, без много шумотевица, това е идеалното място. 

Плажната ивица е дълга над 3 километра.

А това е малкият, но много красив плаж, сгушил се между устието на река Пабуч дере и морето.

 

Е, разбира се, средата на октомври не е най-подходящото време за плаж, но имахме късмета в един топъл, слънчев ден да се потопим в Джакузито на Клеопатра – едно естествено езерце, обградено със скали. 

Джакузито на Клеопатра – поглед отвисоко.

Вече сме вътре и вълните не могат да ни изплашат.

Е, разбира се, имат си пролука, но влизат вътре съвсем укротени...

Водата е кристално чиста и приятно затоплена... 

През останалите дни от нашия престой в Мидия, не ставаше за плаж и това ни позволи да се скитаме на воля из дебрите на тази приказна планина.

Едно от първите места, които посетихме бяха Адските водопади. Те са по-отдалечени, в самото сърце на Странджа и до там се стига с кола. 

Реката и водопадите се вият между камъните, образувайки малки езерца и вирове.

 

А белите, гладки камъни, разположени стъпаловидно, създават илюзията, че се разхождаш сред градините на някой дворец.


  

Сред вековната гора се беше сгушила зелениката, с чудното турско име горска роза.



  

От там се отправихме към Сарай за един късен обяд и скитане, но този път по магазините...

Това беше за „Добре дошли“ в малкото ресторантче, а после така се отнесох, че забравих да снимам...

Джамията в Сарай по залез слънце.

 Нашето пътешествие продължи на следващия ден с едно загадъчно и много интересно място – Крокодилското езеро.

Указателен знак, че вървим в правилната посока ;). 

Имах усещането, че се намирам в древно оброчище.

Ето и притчата за Крокодилското езеро, родила се там - сред скалите. 

Разбира се, нямаше как да пропуснем и Пиратския залив. 

 

Вечерта ни очакваше една приятна изненада...

Нашият домакин ни нагости с паламуд на дървени въглища.

 

От историческите забележителности успяхме да се докоснем само до древния скален манастир Св.Никола. 







 

Наближаваше краят на нашето приключение и една разходка с лодка по река Пабуч дере беше, може би, най-добрият завършек. 



   

Приближаваме се към Дървото на желанията.



Това е. Почивката свърши и е време да се гмурнем отново в ежедневните задачи.

Така че, натоварихме се на колата и си казахме „Довиждане! До нови срещи!“, защото знаехме, че ще се върнем отново, за да продължим приключението, наречено „Страджа отвъд гранаицата“.

Весела Стамболиева

сряда, 18 януари 2023 г.

Домът

 Домът


Домът – това е скритото пространство
вътре във Душата.
Тя - Душата-скитница се притаява
в уюта на изминалите дни.

 
Живей в мига!
Уюта навътре ти търси!
Намериш ли го там – вътре във Душата,
Вселената ще го изпрати на мига.
 
Весела Стамболиева

неделя, 1 януари 2023 г.

Да ни е Честита Новата 2023 година

 Да ни е Честита Новата 2023 година


Реших да послушам собствения си съвет и в последните часове на Старата година да си направя равносметка за изминатия път.
И като се замислих ме побиха тръпка…
За мен 2022 бе една изключително динамична година. Изпълнена с финали и стартове, със срещи и раздели, с пътешествия и нови запознанства.
Събитията се надпреварваха да се случват в живота ми – без ред, без предизвестие, без да ми дават възможност да спра, да си поема въздух и да продължа пътя си спокойно по начертания план…
Да, през тази година плановете ми претърпяха пълно фиаско… Дори не се бях замисляла за това.
Тази година се превърна в учебен полигон по приемане на живота и събитията такива, каквито са – безпристрастни, навременни и понякога напълно неразбираеми…
Но в крайна сметка, обръщайки се назад, не мога да кажа, че това е била „празна“ или лоша година. Напротив. Годината беше Прекрасна, а научените уроци – Безценни! Съпротивите постепенно се стопяваха и правеха място на нови, силни изживявания.
А какви са намеренията ми за следващата – 2023 година? О, не, Благодаря! Този път ще я карам „през просото“…
Ще оставя събитията сами да показват пътя ми. Само ще ги следвам. И докъде ще ме отведат? Очаквайте продължението догодина по същото време…

 Весел Празник, Приятели!

И Наздраве!

31 декември 2022 г., 21.55 ч.

Весела Стамболиева