понеделник, 30 ноември 2020 г.

Притча за Черно море

 Притча за Черно море

 

Приказна лятна вечер. Наслаждавам се на прохладата, дошла след знойния ден. Огънят кротко припламва сред високите скали.

Луната осветява морската шир и ме кани на разходка по лунната пътека.

Пълнолуние – време за мечти и за… приказки.

 - Слушала ли си легендата за Черно море? – дочух думите на Орлово Перо, сякаш самият прибой ги нашепваше.

- Не – отговорих аз и потънах в безбрежните очи на този стар индиански Дух.

 Това се случило преди много, много години... Цели хилядолетия ни делят от времето, когато Черно море е било едно приказно сладководно езеро... Мир и хармония царели както във водите, така и по крайбрежията му. Имало множество малки и по-големи острови, които били любимо обиталище на множество птици и животни. Боговете също ги навестявали, когато решавали да си отдъхнат от техните си, божии, работи в усамотение и красота...

Водите на Езеро били пълни с риби, земноводни и бозайници, които играели и плували безспир, криейки се в подводните скали и пещери или сред множеството най-различни водорасли...

Но както във всяко царство, и в това имало едно по-особено островче. То сякаш се било родило от самото сърце на Езеро. На него нямало високи върхове или сенчести дълбоки гори, нямало и пеещи ручейчета, но имало нещо много специално – то било като разцъфнало цвете, като една прекрасна водна лилия, плуваща в безбрежните води на своето любимо Езеро и спуснала корените си дълбоко в сърцето му... Вълните нежно го обгръщали и се разливали по цялата му повърхност. То сияело от щастие и щедро раздавало на всеки, който минавал покрай него или се разхождал по искрящо белия пясък от своята Радост и Любов...

От нежното докосване между вълните и кристалните песъчинки се раждала музика, която нямала равна на себе си. Никой човешки или дори божествен инструмент не можел да пресъздаде хармонията и радостта, мекотата и вълшебството на тези звуци.

Така се случило, че веднъж един от Боговете, най-силният и войнолюбив самодържец, решил да се разнообрази преди една тежка и отговорна битка. Повикал Съдбата, споделяйки намерението си. Тя леко се усмихнала и го отвела в най-приказното от всички приказни места във Вселената – малкото бяло островче в сърцето на Езеро. Богът-самодържец се огледал и като не видял нищо, се зачудил защо Съдбата го била довела именно тук. Но нали бил Бог и знаел, че всички, дори и Съдбата, му угаждат, смирил се и пристъпил няколко крачки напред към вътрешността на Островче. Едва тогава доловил вълшебните звуци, които се разнасяли навред. Притаил дъх и много внимателно приседнал на една пясъчна дюна, за да не нарушава със стъпките си величествената хармония, понесла се навсякъде около него...

И Той, Богът, за първи път в безкрайния си живот, разбрал какво означава Щастие. Усетил как сърцето му се изпълва с безгранична Любов и напълно забравил за битката...

В един момент се пробудил от този сладък унес. Нощта отдавна била паднала. Луната изгряла и Лунната пътека преминала през целия остров, спирайки се точно пред Бога. Тогава Той си припомнил, че го чака път и че много отдавна трябвало да е на бойното поле.

Скочил бързо и се втурнал към мястото на полесражението. Но видите ли, оказало се, че битката вече била свършила и неговите храбри войни извоювали победа, макар и без своя пълководец.

Зарадвал се Богът, нали вече знаел какво е Щастие, и решил да се върне отново на онова място, което можело до такава степен да разнежи коравото войнско сърце.

Отново повикал Съдбата и ѝ наредил да го заведе там. Съдбата се подчинила.

Застанал Богът пред Островче и го попитал как да му се отблагодари за Щастието и Хармонията, които вляло в сърцето му.

Замислило се Островче. Имало си и то една мечта, но не знаело как може да я осъществи. И все пак, решило да я сподели с Бога.

- Мечтая си, - казало то – да обиколя широкия свят. Мечтая си слънцето да огрява цялата ми снага, а не както до сега – само тази мъничка част от мен. Мечтая си по моите склонове да растат вековни гори и в тях да играят прекрасни елени, нежни сърнички, мънички зайчета, хитрата лисана, страшният вълк и тромавата мецана, птички да гнездят в скалите и гризачи да браздят земята...

Изслушал Бога думите на Островче. Натъжил се, защото разбрал, че изпълни ли молбата Му, вълшебната музика никога вече нямало да го омайва до забрава, но бил дал обещание, а нали бил Бог, нямало как да не го изпълни.

И така Богът се приближил до Островче, нежно го обгърнал с могъщите си ръце, изкубнал го от Езеро, обърнал се и го метнал надалеч - през девет земи в десета, така че докато пътува, да може да се наслади и на ширналия се под него свят.

Езеро усетило, че губи своето любимо малко бяло островче и така се разревало, че чак планините потреперили и се напукали. Чул го и неговият съсед Мраморно море. Той хукнал да види какво става, за да помогне с каквото може. Използвал пукнатините в скалите, за да се приближи и когато разбрал за болка на своя побратим, се втурнал към него с такава сила, че само за няколко месеца водите на Езеро се покачили с метър-метър и половина и станали солени също като в океана. То вече не било езеро, а станало море. И така Мраморно море вляло нов живот във водите на Езеро като изпратило на своя приятел от рибките, животинките и водораслите си, които да развеселяват сърцето му...

Езеро-море бързо свикнало с новите си обитатели и много се забавлявало с тях. Само дето водите му вече не били така спокойни и тихи. Всеки път, когато си помислело за Островче, сърцето му се изпълвало с мъка и то я изливало навън с вълни, които с трясък се разбивали в бреговете...

Така, полека-лека започнали да го наричат Черно море...

А Островче дълго летяло над гори и планини, над долини и реки... Въпреки че по свое желание тръгнало на това пътешествие, то усещало мъка в сърцето си – разбрало, че е изгубило корените си завинаги, но започнало да се оглежда около себе си точно в момента, когато Езеро завинаги се изгубило от погледа му. Виждало смълчаната земя и му станало още по мъчно...

Но изведнъж се сетило, че неговата същност били Радостта и Любовта.

- Да – казало си то. - Ето това мога да направя!

И започнало да ръси от своя кристален искрящ пясък върху земите, над които преминавало.

Ето как, сърцето на всеки, който се докоснел до някоя песъчинка, щяло да се изпълни с Радост и Любов и вече никога нямало да изпитва болка и тъга...

И така всичките девет земи, над които прелетяло Островче, се изпълнили с Радост и Любов. От хората се искало само да открият искрящите песъчинки и да ги приютят в своите сърца...

Най-накрая Островче, прелитайки над една много висока планина, се приземило. То погледнало назад, но не можело да види Езеро. Тогава се загледало в небето, в посоката, от която било долетяло. Знаело, че и Езеро вижда същото небе и сърцето му се изпълвало с щастлив трепет. Животът бързо залял Островче. Тревичките подали главици. По склоновете му започнали да растат дървета и всякакви животни, малки и големи, се приютили в полите му.

Така Островче започнало своя нов живот. Хората го нарекли Алиботуш, а по-късно – СлавянкаЦарството на цветята, но и до днес се чудят и не могат да си обяснят как така тази толкова малка по площ планина е толкова висока – 2212 м, а още по-странен им изглежда фактът, че най-дълбоката част на Черно море е точно 2212 м...

 Луната се беше издигнала високо над хоризонта.

Лунната пътека я нямаше - беше се разляла по цялата повърхност на безкрайната морска шир, а по земята около мен блестяха сребристи песъчинки.

Откъс от “Посланията на Орлово Перо или
Мъдростта на един Велик индиански маг”
Весела Стамболиева

понеделник, 5 октомври 2020 г.

Капки...

Капки

 

Единадесет години...
Как само времето лети...
В капчици роса се къпе
първи слънчев лъч...
 
Живота си плетем
от слънце и вода...
за да потънем
в този миг на красота...
 
6 октомври 2020 г.
Весела Стамболиева





неделя, 16 август 2020 г.

Благодаря Ви, Приятели!

Благодаря Ви, Приятели!

Благодаря за милите думи и топлите пожелания!

Само ще кажа: „Нека тъпкано да ви се връща

всичко туй, дето ми го пожелавате!“

 

А днес, 16 август, като гледам бурното море и облачното небе,

ми се завъртя една мисъл на Ричард Бах от „Илюзиите“

и цял ден не ще да ми излезе от главата:

„Ако съвършенството е застой,

значи небесата са блато.

И Аз-ът е нещо като жаба.“

 И за Благодарност Ви предлагам

още малко от съвършенството

на небето и морето.

 За да бъде кефа наистина пълен,

си имаме и две слънца… с опашки…

…и птици – за разкош…

… и златна слънчева пътека…

Зайче залюля се във хамака…

… пиле чуди се какво пък е това…

Но… нека да погледнем и морето…

Фар… скали…

… и още нещо…

Я, някой тръгна на разходка…

Шшшт, тихо…

Време е да отлетим…

... или да отплуваме нанякъде...


РС, Е, завъртях я и Новата обиколка около Слънцето...
Нека тя бъде под мотото
"Съвършенството означава Движение
Напред, Нагоре и най-вече Навътре!"

16 август 2020 г.

Весела Стамболиева

събота, 15 август 2020 г.

Когато Вселената прави Подаръци…

 Когато Вселената прави Подаръци…

не си знае мярката…

Да те погали изгряващото слънце...


Да те качи на своята колесница..


Да ти разказва приказка вълшебна за морето...


С Небесно Злато да обсипе Твоя ден...


И по Пътека Златна през живота да те поведе...

15 август 2020 г.
Весела Стамболиева

РС, Когато гледате страницата през телефон, трябва да отидете на уеб версията, за да видите клиповете. Поне на моя телефон е така ;)

неделя, 19 юли 2020 г.

Заиграване с миналото...


Заиграване с миналото...


Из Наръчник на Месията

„През живота те води
едно вътрешно ученолюбиво създание,
палавото одухотворено същество,
което е истинският ти Аз.

Не обръщай гръб
на възможните бъдещета,
ако не си се убедил, че
няма какво да научиш от тях.

Винаги разполагаш със свободата
да размислиш и да избереш
друго бъдеще или
друго минало.

Да избереш друго минало ли? В буквалния или в преносния смисъл, какво означава това?
- Уплашен съм, Дон. Умът ми не го побира как бих усвоил всичко това.
- С опит. С малко теория и с много опит – каза ми той.“

„Илюзии“, Ричард Бах

Отново разгръщам страниците на така добре познатата книга...

„Винаги разполагаш със свободата
да размислиш и да избереш
друго бъдеще или
друго минало.“

Да, темата която разнищвам в момента... Кога съм я срещала... Преди пет, десет, петнайсет години...
Дааа... преди двайсетина години съм я прочела за първи път... И какво от това... Като полъх на вятъра – едва доловим... Идва и отминава, не оставя нищо в съзнанието ти... И дори да се замислиш, пак няма да си дадеш сметка, че го е имало.
Преди години си зададох въпроса дали ще дойде времето, когато няма да открия нищо ново в тази книга... Тогава се съмнявах. Сега вече знам отговора – „Не. Такъв момент няма да има. Дори и след още пет, десет, петнайсет или двайсет години!“
Винаги ще се намери нещо, което да ме жегне някъде много надълбоко, в онези скрити кътчета, които се разтварят лист по лист, като приказна роза и дори когато си мислиш, че е напълно разцъфнала, тя пак ще те изненада с някое едва забележимо листенце...

Точно преди един месец се заиграх с темата за Новото минало...

Сбогуване с миналото?
Или посрещане на Новото минало?
25 май 2020 г.

Пътувам с влак. Мястото ми е до прозореца, но в обратната посока.
Случайност? Символика?
В съзнанието ми изниква идеята, споделена от Башар и Бентино Масаро, че ние именно в този момент Сега, сътворяваме своето минало, онова минало, от което имаме нужда точно Сега...
Да, то – миналото, остава някаде назад и сега, в този миг, ми се дава възможност да се сбогувам с него и да си създам онова минало, което винаги съм искала да имам.
Е, не се стряскайте. Не съм сбъркала думичката. Не съм объркала и времената.
Най-лесният начин да имаме мечтаното бъдеще е като си създадем минало, което е основа за това бъдеще. Тоест, за да изградим мечтаното бъдеще, първо създаваме фундамента – мечтаното минало!

Въпрос: Е, добре, но къде остава Сега? Какво става с единствения миг, който съществува, а именно „Тук и Сега“, когато си играем с миналото и бъдещето?
Орлово Перо: Когато осъзнаваш Играта и я приемаш наистина САМО като Игра, тогава ти си в „Тук и Сега“.
Въпрос: Какво означава да осъзнаваш Играта?
Орлово Перо: Това означава да имаш радостната възбуда Сега – в този миг и емоцията ти да е предизвикана от факта, че играеш – без значение какво точно играеш и как ще завърши тази Игра.
Това е освобождаването от крайния резултат. Ти се наслаждаваш на самата Игра, заради самата Игра. Да, ти имаш цел, но тя не е фиксирана, не е задължителна.
Може в процеса на Играта, правилата да се променят. На даден етап от Играта, може да се появят нови цели, носещи повече емоция. Приеми ги без съпротива. Отдай им се. Не съди нито себе си, нито целите си, нито самата промяна.
Когато спреш да критикуваш и да съдиш, когато спреш да се придържаш към точно определен резултат и в същото време действаш така, както ти подсказва сърцето, няма сила, която би попречила на твоето желание да се сбъдне и, ако то не е точно такова, каквото го искаш, значи си проявила твърде голяма скромност и затова резултатът надхвърля дори и най-смелите ти мечти.

.................................

Можем ли да променим миналото си?
Да. Има техники, които ни дават и Башар, и Бентино Масаро, а вероятно и други Учители, но преди да се впуснем, в която и да било техника ни е нужно да осъзнаем същността на Времето. Нужно ни е да излезем от линейността на Времето и да повярваме, разберем и осъзнаем, че всичко – от Големия взрив до Свършека на света, се случва точно в този миг. Едва тогава можем да превъртим лентата на „нашия филм“ и да подменим кадрите, които не желаем с нови.
Не казвам, че е лесно. Казвам само, че е възможно. Въпреки че категориите лесно и трудно, са плод единствено на разума.

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,
Весела Стамболиева


четвъртък, 16 юли 2020 г.

Божието Слово, Крион

Божието Слово


След Архангел Михаил заговори Крион:
– Ти знаеш, че всичко е Любов. Ти знаеш, че носите промяната в сърцата си. Много Светлинни работ­ници изпълняват своята мисия за бла­гото на България. Ти си даваш сметка, че протестите все още са мирни, имен­но благодарение на тях­ната ра­бо­та. Кри­тич­ният минимум е достигнат, но той не е достатъчен за смяна на пара­дигмата...
Виждаш и чуваш какво става около теб – виждаш как другият ла­гер, този на властимащите, отговаря с явна агресия. Засега удържате фрон­та, защото много Любов се влива непре-къснато във вашите редици. Но все още голямата част от хората не раз-бират нашата работа. Все още голя­мата част от хората не могат да повярват в Силата на Любовта, не могат, а и не желаят да видят соб­ственото си Могъщество. Това не е упрек. Вие живеете във физическия свят и ви е нужна много сериозна работа, за да разчупите старите рамки, ограничавали хилядолетия наред въз­можността ви директно да се свър­звате с Духа. Невежеството в огра­ни­ченията на холограмния свят са ог­ром­ни и те нямат нищо общо с образованието или интелекта.
Въпросът в този момент е – колкото се може повече хора да визуализират честния и морален по­ли­тик, който да е начело на държа­вата. Да визуализират неговия екип от също такива честни и морални хора. С две думи, да го родите от Нищото. Той съществува някъде в простран­ството. Въпросът е да се роди за поли­тическата сцена, да събере нужния му екип и да поведе България по нейния собствен Път.
Това е, което могат да направят Светлинните работници. Работата не е малко и не е лека, но е напълно възможна...
Крион замълча. Ехото разнесе на далеч последните му думи...
... напълно възможна...
... напълно възможна...

Благодаря ти, Крион!
Откъс от “Посланията на Орлово Перо или 
Мъдростта на един Велик индиански маг”
Весела Стамболиева

събота, 20 юни 2020 г.

Пролетния базар на книгата 2020 г.

Пролетния базар на книгата 2020 г.

23-28 юни 2020 г. в парка пред НДК,
Издателство ШАМБАЛА - шатра № 12 –
в сърцето на базара пред статуята на лъва

 

Да се потопим в света на книгите...
Има ли по-скъпоценен Дар?
Да съпреживеем разтварянето на Духа в самите нас,
заедно с автора...
Това е Пътят по който, вече 30 години,
ни води издателство ШАМБАЛА!


Щастлива съм, че именно там,
в това Приказно кътче на Духа,
ще бъдат приютени и моите книги
„Бъди, Защото СИ! решението е Живот“,
„Когато Душата проговори...“ сборник с езотерична поезия
и „Посланията на Орлово Перо
Мъдростта на един велик индиански маг.

Благодаря Ви, Приятели!
Благодаря Ви, Мичо и Силви!

неделя, 12 април 2020 г.

Цветница

Цветница 2020
  

Честит Празник!

Най-красивият Празник -
Празникът на Цветята!

Те изправят се без страх -
от дъжд, от сняг, от буря...
Те просто си растат
и радват наш’те сетива...

Като цветята нека бъдем -
без страх, даряващи Любов!

12 април 2020 г.
Весела Стамболиева

РС, Тази година пролетта беше някак странна...
Дърветата, усетили пролетния полъх, побеляха от цвят и от... сняг...
И, уж нежните и крехки цветчета, не само, че оцеляха, но разцъфнаха с още по-голяма красота и разнесоха своя аромат над снега...

Да, природата ни разказва поредната приказка...
А ние, хората, имаме ли сърца да я чуем...


сряда, 1 април 2020 г.

1 април 2020 г.

1 април 2020 г.


Май станахме твърде сериозни...
Май забравихме какво е смях...

А той, смехът,
зарежда ни отвътре
и прави слънчев
дори най-мрачния ни ден...

Весела Стамболиева

РС, Да се посмеем, а!
Нищо, че вече е 2 април ;), ама сега ми дойде...
Никога не е късно за една искрена, топла усмивка!
И нищо, че не съм лекар, предписвам ви го като антигрипна, антивирусна, коронована или не ваксина!
Да ни е Весело, да ни е Слънчево, да ни е Истинско!

вторник, 3 март 2020 г.

На гроба на Петър Дънов

На гроба на Петър Дънов

България!
Какъв по-ярък пример за Българския Дух от Петър Дънов, но онзи Истинския, Живия, който говори на Душите и сърцата ни...

Светлината не е Светлина,
ако търсите я някъде отвън.

Любовта не е Любов,
ако мислите,
че някой друг ще ви обича.

Нищо не е скрито.
Очи ви трябват,
за да го съзрете.

Физическият свят е пристан.
Не е цел и същност.

Животът ви е сбъдната мечта.
Духът във нея
себе си разкрива.

Учителят е ученик
и всеки лист
за него е Учебник.

11 август 2016 г.
Весела Стамболиева

РС, Написах тези редове преди няколко години, но до сега си стояха кротко в тефтера. И не знам защо...
Може би, неувереност, може би, дори страх, че се докосвам до един толкова Светъл Дух, като този на Беинса Дуно... Наистина не знам.
Както и не знам защо точно днес реших, че тези думи трябва да видят „бял свят“.

... В една прохладна лятна вечер отидох на гроба на Петър Дънов в кв.Изгрев. Имах среща с една приятелка, а тя закъсня. Притъмняваше. Градинката беше пуста.
Тогава усетих непреодолимо желание да попитам Учителя защо не мога да чета книгите, които издаваха от името на Беинса Дуно, защо не мога да приема Бялото Братство.
Докато пишех думите, се стъмни съвсем. Не виждах нищо. Сълзите напираха в очите ми. В притихналата нощ, усещах присъствието на Духа, който обгръщаше всичко като в призрачна мъгла...

Българска Идилия (Balgarska Idiliya)
Петър Дънов (Беинса Дуно)



събота, 29 февруари 2020 г.

Честита Баба Марта

Мартенички


Мартенички – бели и червени,
символ, някъде от древността дошъл...
Радост носят на сърцето.
С пълнота изпълват дните.

Мартенички –
Силата на нашто Утре
в тях се крие.
Силата на Бъдните ни дни.

Радост носят на сърцето –
Хей, Човече, за Пролет се готви!
През пролетта светът си слага
Новата премяна.

Пролетта в Душата
за Нов живот
разтваря
наште дни!

Весела Стамболиева