вторник, 24 април 2018 г.

Реалното и нереалното

Реалното и нереалното


Късна есен. Листата, окапали от дърветата, правеха земята да изглежда мека и топла. Огънят тихо припукваше и той - готов да чуе поредната приказка… Погледът ми се спря в края на гората, където две кошути хрупаха все още зелените тревички.

- Сега, да навлезем малко по-дълбоко в материята. Какво е Реалност? – попита Орлово Перо.
- Това, до което можем да се докоснем с петте си сетива.
- Добре. Няма да оспорвам тази Истина. Тя е факт. Но кажи, можеш ли, с което и да било от тези пет сетива, да се докоснеш до Любовта? Да я пипнеш, да я видиш, да усетиш аромата или вкуса ѝ? А, може би, можеш да я чуеш?
- Да, разбира се! Нима не си слушал песни за любовта? Нима не си виждал сияйната усмивка на влюбена жена? Или не си усетил вкуса на първата целувка? – продължих да упорствам.
- Да, съгласен съм. Това са неща, които се усещат със сетивата, но те са следствия на любовта. Те не са самата любов. Те говорят за реалността на любовта, но не са самата любов. Разбираш за какво става въпрос, нали? Има неща извън сетивата, които също са реални. Едно от тези неща са чувствата.
А какво представлява мисълта? Можеш ли да ми кажеш това, базирайки се на петте си сетива? Не да ми изреждаш начини, чрез които можеш да изразиш една мисъл, а да ми обясниш как я чуваш, как я виждаш, как я усещаш, какви са аромата и вкуса ѝ. Можеш ли да направиш това? Не, няма да успееш, защото и мисълта няма физически параметри.
Когато бях въплътен на земята, въпреки че бях Велик Магьосник, и аз не винаги си давах сметка за нереалността на част от реалните неща.  Бях свикнал да боравя с нереалното на много високи нива и затова понякога губех връзката с „реалния” живот. Аз знаех, че няма нищо извън нас. Знаех, че всичко е вътре в нас самите и че бихме могли да постигнем всичко, стига да можем да си го представим и разбира се... да си го позволим.
Но има и една друга подробност. Ти живееш в съвсем различен свят от моя. Вие можете да си представяте съвсем други неща от тези, които можеха да си представят хората от моето племе. Това е причината тези два свята да се различават толкова много. По моето време хората си представяха вечеря и бизонът сам заставаше пред копията на ловците. Сега вие си представяте вечеря и отивате до супермаркета... Разбираш ли? Въображението ви почти е закърняло.
По мое време, ако нямаше бизони, нямаше вечеря. Палехме огън, играехме танца на ловеца, отправяхме молбите си към Големия Баща и той подкарваше стадото бизони към нашите укрития.
Сега вече няма танц около огъня. Обредите отдавна са забравени. Сега банките изпълняват ролята на божества, супермаркетите на ловно поле, корпорациите на Добрия дух, понякога и на Злия, когато ви съкращават от работа, например... До такава степен сте свикнали с устроения от други свят, че ви е трудно да разговаряте дори със себе си без посредници... Затова магическата ви сила е закърняла и непрекъснато слагате етикети – „реално“, „нереално“...
По моето време нямахме книги, нямахме компютри, нямахме телевизори. Не ни бяха нужни. Но имахме себе си... Сега имате какви ли не щуротии, но нямате себе си. Изпитвате ужас да останете някъде сам сами без всичките тези джаджи, които ви заобикалят... Как така ще се изкъпеш в реката, а не във ваната с топла вода... Как да се свържеш с близките си, ако нямаш телефон... Как ще разбереш какво става по света, ако нямаш телевизор...
И така, постепенно, без самите вие да усетите, реалността започва да се свива все повече и повече. Когато стане въпрос за шесто чувство, много от вас клатят глави и казват – измишльотина. Ами телепатията – вече дори официалната ви наука я признава, но само като качество на избрани.
Истински магове почти няма, но за сметка на това шарлатанията набира небивала скорост... Защо? Защото сте забравили, че всички вие, че всеки един от вас като същност е Маг и то Велик... Четете книги, гледате филми, но с какво ви помагат те? Отварят ли поне малко приспаните вътрешни сетива или ги запечатват още по-здраво?
Време е да си дадете сметка за това. Бетонът, с който зазиждате вътрешните си сили, вече започва да тежи. Вие не го усещате, защото сте свикнали с тази тежест, но земята започва да го усеща и да се огъва под напора на тази тежест. Ако не вземете мерки и не започнете да се освобождавате от тези бетонни стени, земята ще го направи без ваша помощ и болката ще бъде огромна...
Реалното и нереалното – това са две категории, които нямат нищо общо с физическия свят. Единственото, което е от значение, е вашата, т.е. на всеки един човек по отделно, гледна точка. Реален е единствено светът, в който живееш – ти, конкретното индивидуално същество. Не детето ти, не съседът ти,  а именно - Ти! В момента, в който осъзнаете това, ще видите как светът около вас се изменя, съобразно вашите мисли и желания във всеки един момент.
И това е моментът, в който ще вземете руля на своя живот в своите собствени ръце...

Загледах се в прокрадналите се между клоните на дърветата лъчи на залязващото слънце. Двете кошути стояха все още там, на края на ливадата. Едната беше вдигнала главата си и гледаше към нас. Усетих любовта, която преливаше от големите ѝ кафяви очи.
Беше ли реално това, което виждах?
Беше ли реална любовта, която усещах?

Откъс от книгата „Посланията на Орлово Перо
или Мъдростта на Един Велик Индиански Маг",
автор: Весела Стамболиева

неделя, 22 април 2018 г.

Равносметка

Равносметка

(откъс)


Няма никакво значение, колко тома ще изчетеш (ако изредя всички книги, които съм прочела от времето, когато за първи път прочетох „Седемте духовни закона на успеха” до днес, няма да ми стигнат няколко страници. А да не говорим за времето преди да стигна до тази книжка...) Та, няма никакво значение, колко тома ще изчетеш, да, те имат своята стойност по Пътя и едва ли бих стигнала до тук, ако не бяха тези книги, но, мисълта ми е, че идва моментът, в който си готов за Познанието.
 Той идва изведнъж – като светкавица, като вихрушка и разбърква всичко в теб. И няма никакво значение на колко години си, какво образование имаш, какво работиш, с какво се занимаваш... Просто нещо прещраква от вътре и ти разбираш колко елементарно е всичко... стига да имаш очи да го видиш...
Да, Вселената е щедра и много, много търпелива... Всъщност нетърпеливите сме ние и затова твърде често изпускаме живота си, изпускаме шанса да бъдем щастливи, изпускаме шанса да бъдем обичани, изпускаме шанса да живеем СЕГА! И все чакаме да дойде онова приказно Утре, което ще ни донесе всички дарове на живота. А то си остава все УТРЕ и никога не става ДНЕС.
"Бъди, защото СИ!", Весела Стамболиева 

Послание от Майка Гайя

Послание от Майка Гайя


Остави се на Мига!
Просто изживей го!
Не го мисли.
Думи не търси.

Остави чрез тебе да се лее
Красота, Любов и Светлина.
Приказка вълшебна
във ръцете си държиш...

Пусни я във сърцето,
дверите сърдечни разтвори,
извора закътан там съзри
и без остатък му се наслади.

Весела Стамболиева

събота, 21 април 2018 г.

За времето Сега


За времето Сега



Въпрос: Добре. Няма минало. Няма и бъдеще. Ние живеем само в Сега. Тогава, какъв е смисълът на положителното мислене, на повишаване на вибрацията с цел утре да живеем по-добре? Утре това е в бъдеще, нали така?
Орлово Перо: Да. Това е точно така. И ти, живеейки в Сега, избираш в каква времева линия да живееш сега. Именно сега, а не утре или в други ден.
Когато дойде „Утре“, ти отново си в Сега, но на друга времева линия. И отново, във всеки един миг си създаваш тъжното или щастливо вчера, за да можеш най-пълноценно да изживееш мига Сега.



Откъс от книгата “Посланията на Орлово Перо 2”,
Весела Стамболиева

неделя, 15 април 2018 г.

Сбогуване с миналото

Сбогуване с миналото



Да се сбогуваш със миналото.
Да усетиш как се разтваря
като лъжичката захар
в чашка кафе.

Да усетиш
как болката си отива.
Болката на толкова много
неосъществени мечти…

Как срещи и раздели
завъртат се в кръг,
как този кръг се разтваря
и променя хода на твоя живот…

Как всичко се случва във миг.
И този миг
се превръща
във вечност…

Весела Стамболиева

четвъртък, 12 април 2018 г.

Да, Пътят труден е!


Да, Пътят труден е!


Да, Пътят труден е!
Да, има болка от падащи стени.
Но има и криле – могъщи, силни
във полет волен устремени…

Весела Стамболиева

вторник, 10 април 2018 г.

Какво означава „Пътуване към себе си”?


Въпрос: Какво означава „Пътуване към себе си”?
Отговор:Пътешествие през дните на Живота!
Отговора дава: Духът



По Пътя към себе си
Духът е единственият
постоянен и незаменим
ваш спътник.

Пътят към себе си
е единственият път,
по който преминават
стъпките ви.

Всичко, през което преминавате
в живота си е само декор,
за да преживеете по-пълноценно
Пътя към себе си…

Весела Стамболиева


петък, 6 април 2018 г.

За Матрицата и Храмовете

За Матрицата и Храмовете


Въпрос: Как да приема тялото си, като не го харесвам и не се чувствам комфортно в него?
Отговор: Като приемеш, че това е най-прекрасното нещо, което ти се е случвало някога.
Отговора дава: Орлово Перо

Убеждението ти, че хората няма да те приемат с това тяло е толкова дълбоко вкоренето в теб, че дори и да изглеждаш като супер-модел, ти пак няма да харесваш тялото си и ще му намираш косури и дефекти. А твоето излъчване към света, в който живееш, определя отношението на хората към теб.
Защо слагаш всички хора под един знаменател? Защо смяташ, че всички хора харесват едно и също нещо? Защото така казва матрицата. Защото така казват рекламите.
Ами, хайде да излезеш от този филм. Какво ще кажеш, а?
Излизането от матрицата не означава да отидеш в гората и да прекъснеш връзката с хората в това общество. Излизането от матрицата е вътрешен процес. То означава да осъзнаеш до колко си зависима от постулатите на матрицата и да премахнеш тази зависимост. Това е един вид пристрастяване, същото като към наркотиците, цигарите, алкохола.
Всичко в този свят, в това общество, на тази планета е изградено върху постулатите на матрицата. Вие сте толкова силно пристрастени към тях, че дори не си давате сметка за това пристрастяване. Приели сте го като единствения начин на съществуване във физическия свят. Приели сте го като аксиома, която нито може да се тълкува, нито да се докаже, нито да се отхвърли. „Това е така, защото е така.“ Точка! Край! Без коментар!
Никой, абсолютно никой, дори и матрицата, не може да ви наложи мнението си, ако вие не сте съгласни с това мнение. Затова матрицата не казва директно: „Правете това или онова.“ Тя обработва вашето мнение, вашето мислене по такъв начин, че да придобиете усещането, че това са ваши собствени идеи и мисли. Това е единственият начин да ви контролира напълно. Вие си мислите, че изразявате собственото си мнение, но всъщност отразявате идеите, наложени ви от матрицата.
Как да направите разграничението между вашите собствени и привнесените от вън мисли?
Не е трудно. Достатъчно е да наблюдавате отражението на мислите си върху емоционалното ви състояние.
Ако мислите, които ви вълнуват в този момент, ви подтискат, ако изпитвате дискомфорт, ако ви заболи главата или усещате краката си тежки като олово, това е признак, че отразявате мислите, привнесени от матрицата като свои.
И обратното, ако се чувствате радостни или щастливи, ако имате усещането за полет, ако светът покрай вас заблести в най-ярките си цветове, това означава, че отразявате в света, покрай себе си, вашите собствени, идващи от Духа, мисли.
Това е най-точният критерий, при който няма начин да сбъркате.
Матрицата ви убеждава, че няма нищо отвъд този свят. Да, това е така, с едно малко уточнение. Няма нищо отвъд, защото всичко е вътре във вас самите и само когато излезете от манипулативните структури на шаблонното мислене, можете да откриете своя вътрешен свят и механизмите, чрез които създавате външния.
Това е. Простичко е. Стига да имате желание да наблюдавате и разграничавате.

А сега да отговоря на конкретния ти въпрос.
Защо не можеш да отслабнеш?
Ти правиш всичко възможно да поддържаш и увеличаваш теглото си. Защо? Защото по този начин изразяваш своята съпротива срещу матрицата. Тоест, правиш ѝ напък. Само дето на нея, на матрицата, въобще не ѝ пука, поне до момента, до който играеш по нейните правила. А ти точно това правиш. Съпротивлявайки се, играеш по нейните правила. Това е най-сигурният начин да поддържаш ниска вибрация и да бъдеш един добър член, една здрава брънка от матрицата. Именно съпротивата те държи в плен и поддържа оковите ти в изправност.
Спри да се съпротивляваш. Започни да приемаш без да коментираш и да правиш оценки.
Това е тялото ти. Точка. Това е тялото, което ти дава възможност да пребиваваш във физическия свят. Точка. То е такова, каквото е. Никой няма право да го критикува и обижда, дори и ти.
Започни да боготвориш тялото си, защото то е храм на Бога, решил да посети земята. Не сградите са храмове, а телата ви.
Матрицата ви учи, че сградите са храмове, а телата ви нямат никаква стойност. Точно обратното е. Телата ви са храмове, а сградите нямат никаква стойност. Матрицата строи сгради и ви кара да ги боготворите, за да умаловажи истинските храмове и да ви накара да забравите кои всъщност сте вие. И успява. И не защото е силна или много убедителна, а защото вие ѝ давате това право, включително и чрез съпротивите си.
Съпротивлявайки се срещу нещо, вие правите това нещо още по-силно. Само осъзнаването на тази мисъл, може да ви изведе извън рамките на „обективната истина“. Кавичките не са случайни. Няма такова нещо като „обективна истина“. Вие залагате „обективността“ на всяко нещо чрез мислите си. Вие сами създавате дори и матрицата, за да има с какво да се заиграете. Парадоксално, но факт.
Е, добре. Приехте играта в матрицата. Сега е време да приемете играта „Излизане от матрицата“.
И запомнете – не са ви нужни съпротиви и борба. Нужно ви е само Приемане и много, много Любов!
Притежавате ги!
Действайте!
Откъс от книгата “Посланията на Орлово Перо 2”,

Весела Стамболиева

РС, Исках само да си получа днешното Послание. А то какво излезе… Май се роди първата статия от Втория том на Посланията на Орлово Перо.


четвъртък, 5 април 2018 г.

Разпети петък

Разпети петък


Днес е Разпети петък – ден за размисъл и за „минаване под масата”.
Защо има хора, които не могат да минат под масата в църквата или през дупката над пещерата, където е живял Св.Иван Рилски? Защото се приемат твърде сериозно, защото смятат, че с дадена своя постъпка са наранили някого. Т.е. изпитват чувство на вина и страх от Божие наказание. А всъщност, единственият, който ни наказва, сме самите ние. Ние сами сме си и съдии, и палачи. Най-трудно ни се отдава да бъдем адвокати сами на себе си и затова обикновено пропускаме тази част от собственото си съдопроизводство.

Дълги години моят девиз беше: „Бъди господар на волята си и роб на съвестта си.” А сега знам, че не е нужно да бъдем нито господари, нито роби на каквото и да било. Необходимо е да умеем да прощаваме както на другите, така и на себе си. Иначе, животът ни се превръща в ад. А той може да бъде Рай – това зависи само от нас самите, само от начина, по който гледаме на нещата от живота.
"Бъди, защото СИ!", Весела Стамболиева

понеделник, 2 април 2018 г.

Да поговорим днес за Красотата


Въпрос: Да поговорим днес за Красотата
Отговор: Красотата е вътрешно състояние.
Отговора дава: Феята на Приказките


Научи се хората да гледаш
във очите.
Там – в очите, Красотата
пристан си намира.

Какво ще видиш
около очите,
какво е тялото на тез очи,
това подробности са само…

Когато разговаряш,
на очите говори.
И отговора
във очите прочети.

Весела Стамболиева