Размисли за Новото време...

 Размисли за Новото време...

 

 В странно време живеем. Време, в което докосваме различни светове.

Време, в което усещаме как светът около нас се руши и от отломките се ражда един нов свят.

Да, разрухата е повсеместна и с огромни размери, а раждането е крехко, едва доловимо и в повечето случаи все още незримо.

.........

Ние градим света, в който живеем. Все повече хора започват да усещат спящите до сега сили в себе си. Все повече хора започват да се пробуждат и да осъзнават величието на собствената си същност.

Но силите, които владееха света до сега също не спят. И те осъзнават това пробуждане, а за тях то е пагубно. Защото няма как да властваш над осъзналия себе си Човек. Но какво могат да сторят? Да пръскат с „приспивателно“? Да, но това вече не действа. Хилядолетия наред действаше, но вече загуби силата си.

Разбира се, има и други начини за връщане на хората в масовата хипноза. Един от тях, може би, най-силният е страхът. Следователно трябва да създадат условия за масова паника и страх. Какво по-лесно от това? Създадоха ковид-пандемията. Голяма част от хората „осъзнаха“ надвисналата смъртна опасност и именно поради тази причина тя стана смъртоносна. Еспериментът беше успешен. Но... за кратко.

Нужна е нова паническа атака. Готово – война.

Хората спряха да говорят за пандемията и се разделиха на жестоко враждуващи лагери. А някой доволно потрива ръце... Колкото по ожесточени стават споровете, колкото повече хора излизат срещу или в защита на една от враждуващите страни, толкова по-силна става задкулисната кауза – подтискане и приспиване на човешкото съзнание...

 

До тук – добре. Лагерите са ясни. Приоритетите също.

Но има хора – учени и духовни водачи, които не спират да бият камбаните. И този звън започва да става толкова оглушителен, че хората започват да го чуват.

Нужен е нов план. Нови „учени“ и „духовни водачи“, които чрез истината за духовното просветление, да всяват нова паника: „Вие не сте достойни!“, „Вие трябва да се борите, вие трябва да заклеймявате, вие трябва, ако се наложи, дори да убивате, в името на Истината и Любовта!“ И отново в името на истината и любовта започват да текът филми и книги на ужасите и тъй като те идват от „духовните водачи“ масово се разпространяват сред вече започналите да се пробуждат хора...

И какво се случва на практика? Именно хората, започнали да пробуждат вътрешните си сили, стават обект на това безпрецедентно манипулиране, защото те са най-добрата мишена. Те вече имат сили, макар и ненапълно осъзнати, да сътворяват света, в който живеят. И те сътворяват това, което виждат на екрана и попиват в съзнанието си, защото им е предоставено от „духовните водачи“, които „знаят какво правят“...

Нямам думи, колко много хора, тръгнали по Пътя, се поддават на тази манипулация... Те наистина се борят и защитават каузите си със зъби и нокти, както се казва, и в погледите им не съзирам и капчица любов... Те стоят пред телевизорите, защото трябва да бъдат информирани. Те излизат по площадите, защото трябва да променят статуквото. Те се събират и размахват юмруци и закани, защото „този живот не се издържа вече“...

Да, така е. Напълно съм съгласна с тях – за видимата картинка, но не и за методите.

Само ще попитам – риторичен въпрос – нещо промени ли се през всичките тези години?

 

Когато чуя думите „светлинен работник“ започвам да се озъртам и да търся светлина. Не я ли видя в очите и усмивката на този човек (дори не е необходимо да виждам аурата), знам, че той е от хората, които са безкрайно далече от Светлината, и за жалост, в повечето случаи, без самите те да го осъзнават.

 

До тук – добре – думи, думи, думи... Да, истини, които повечето от нас прекрасно знаят. И какво от това...

Замислих се... Как да предам същността на онова, което искам да кажа в няколко реда и то така, че да могат хората да ме разберат. И не да ми повярват, а да събудя любопипството им да пробват...

Има няколко елементарни, кратки техники, които практитувам редовно и резултатите при мен са видими. Прочела съм ги или някой ги е споделил с мен, някога във времето и постепенно съм ги вплела в живота си, пригодила съм ги към собствената си натура, така че да ми е комфортно с тях.

 

Първото упражнение, което трае точно три вдишвания ми е най-приятно, когато съм под душа, но го практикувам и в ситуации, когато напрежението ескалира.

Докато си поемате дълбоко въздух казвате: „В името на Любовта и Светлината създавам светлинен поток тук, на това място, в този момент Сега и моля Твореца да ми помогне в това.“ При издишването си представяте как над вас се спуска светлинен поток, който отправяте до центъра на земята. При следващото вдишване издигате този светлинен поток, заедно с любящата енергия на земята високо над вас. Представяте си как достигайки връхната точка потокът се превръща във фонтан от Любов и Светлина, който се излива върху вас и върху цялото пространство около вас.

 

Второто упражнение практикувам, когато усещам някаква заплаха. (Идеята е от романа „Камино“ на Шърли Маклейн при срещата й с глутница кучета в едно изоставено село.)

Вдишвате дълбоко и усещате как сърцето ви се изпълва с любов. Обръщате се към източника на заплахата (ако нямате тази възможност си представяте, че стои пред вас) и му изпращате любов. Можете да си представите физически сърчица, които летят към него или едно огромно сърце, което го обгръща, или поток от любов, който се излива върху него. Направете това, което чувствате, че е най-удачно в ситуацията и ви е най-комфортно. Заплахата постепенно изчезва. Най-малкото, защото вие повдигате вибрацията си и се издигате над ниските нива на страха.

 

Третото упражнение, което практитувам, когато си легна вечер или когато усетя, че смъквам вибрацията, поради натрапчиви мисли за нещо неприятно, което се е случило. (идеята е от медитация, съставена от Тенислав Христов)

Вдишвам светлина през третото око и издишвам любов през сърцето. Можете да си представите как тази любов изпълва всяка клетка от тялото ви, как изпълва пространството около вас или да я изпратите на някой, който има нужда от това в този момент, без значение на какво разстояние се намира. За любовта няма пространство и време. Времетраенето определяте сами, според ситуацията.

Това упражнение практикувах по време на големите митинги. Вместо да викам на площата аз си стоях вкъщи и изпращах любов.

 

Посочвам тези три упражнения, защото не се изисква никаква подготовка, концентрация или усамотяване. Можете да ги практикувате навсякъде и по всяко време, без някой да разбере, че правите нещо.

 

Знам, че на някои тази статия може да им се стори откачена. Знам, че ще събудя възмущението на тези, които с цялото си сърце искат да променят критичното положение, в което се намира страната ни. Но също така знам, че скандирайки по площадите, само наливаме масло във вече препълнените масленици на продажната клика, управляваща страната ни.

Единственият начин да променим положението, в което се намираме е като работим индивидуално, за собственото си духовно развитие, за собственото си израстване – масово. Колкото повече хора осъзнаят себе си като духовни същества, толкова по-бързо ще дойде промяната.

Ние сме промяната. Тя нама да дойде отгоре. Ще дойде отдолу, от всеки един от нас. Резберем ли това, осъзнаем ли го, приложим ли го в живота си, ще изживеем една велика Промяна!

 

Накрая, ще се върна за малко към началото на статията.

Замислете се защо бива поругано всяко свято и красиво нещо в историята и настоящето ни. Защо след всяка статия, която разглежда някакъв исторически или съвременен въпрос, без значение дали става въпрос за Древна България, за турското робство, за Оскарите или за местата за пушене в ресторантите (темите за безкрайно много), започва полемика, която ако беше наживо сигурно щяха да се вадят ножове... Дайте си сметка, че целта е не да се изясни истината, а да се създават условия за раздори, за гняв, за обиди. Тоест да се понижават вибрациите и да се присписа съзнанието...

 

Нито църквата, нито всевъзможните гурута могат да ни доведат до по-добър живот. Това можем да направим само ние сами, всеки един от нас, на индивидуално ниво. Книгите, семинарите, практиките са само спирки по Нашия Път. Единствено нашата решителност да променим живота си, може да ни доведе до така жадуваната промяна.

Няма един отъпкан, широк път, по който да вървим. Има само малки пътечки, за всеки един поотделно. Да, те може да са близо една до друга, може да виждаш приятелите си, но всеки сам върви по своя път. Всеки има свое собствено усещане за Любовта и Светлината.

Нека повярваме в собствените си сили!

Нека повярваме в собствената си Светлина!

Нека повярваме в Любовта, която носим в себе си!

Нека повярваме, че можем да залеем със собствената си Любов целия свят и да го превърнем в едно прекрасно място!

И тогава можем да превърнем вярата в Знаене!

 

Весела Стамболиева

София, 15 март 2023 г.

Да обичаш себе си…

Да обичаш себе си… 

Въпрос: Как да се научим да обичаме себе си?

Отговор: Постигнете ли го, вие вече сте в Любовта!

Отговора дава: Арх.Метатрон

Да обичаш себе си…

Вие – земните човеци,

идентифицирате себе си

със своето физическо тяло.

 

На теория знаете,

че вие сте Дух,

но на практика

егото командва парада…

 

И въпросът сега е –

да се научите да обичате егото,

да се научите да обичате

материята във вас.

 

А да обичаш, означава

да не осъждаш и да приемаш,

дори и когато грешиш,

дори и когато боли...

 

Весела Стамболиева

Какво представлява кармата?

 Въпрос: Какво представлява кармата?

Отговора дава: Крион

Минало и бъдеще не съществуват.

Съществува само времето Сега.

Всичко в пътя ви се случва

точно в този миг.

 

Излезте от представата

за таз линейност

и осъзнавайте мига,

на свойто съществуване.

 

Мигът Сега създава

представата за вчера.

Затуй не се губете в нищото.

Губете се в Сега!

 

Весела Стамболиева

На Любовта й трябва Свобода!

 На Любовта й трябва Свобода!

  

На Любовта й трябва Свобода!

Не можеш в клетката да я затвориш.

В клетка ли е тя,

фалшиви трели ти ще чуеш.

 

Също като птичка

жаден взор навън ще хвърля.

И ще дебне тя мига,

да отлети към синия простор.

 

А когато е свободна, сама ще долети,

на твойто рамо ще се приюти

и с най-приказната песен

ще погали твоето сърце!

 

Весела Стамболиева

Странджа отвъд границата

Странджа отвъд границата

 

Едно древно градче – Къйъкьой-Мидия-Салмидес, на брега на Черно море в полите на Странджа, ни приюти за една кратка почивка.

Още преди години, когато за първи път кракът ми стъпи в Странжа, усетих, че хората там са от друга порода – спокойни, търпеливи и много гостопиемни.

В съвременния забързан и шумен свят такива хора почти не се срещат. И срещнеш ли ги, имаш усещането, че си открил съкровище.

Да, това е Духът на Странджа, без значение дали е в българска или в турска територия.

Този път ветровете ме отвяха в турската част на Странджа. Наш домакин и гид беше старият ни приятел Исмаил Ерсой - изселник от 1989 г., Варналия, перфекто владеещ български език.

Благодарение на него се докоснахме до сърцето на тези любима планина. 

 За любителите на просторните и чисти плажове, без много шумотевица, това е идеалното място. 

Плажната ивица е дълга над 3 километра.

А това е малкият, но много красив плаж, сгушил се между устието на река Пабуч дере и морето.

 

Е, разбира се, средата на октомври не е най-подходящото време за плаж, но имахме късмета в един топъл, слънчев ден да се потопим в Джакузито на Клеопатра – едно естествено езерце, обградено със скали. 

Джакузито на Клеопатра – поглед отвисоко.

Вече сме вътре и вълните не могат да ни изплашат.

Е, разбира се, имат си пролука, но влизат вътре съвсем укротени...

Водата е кристално чиста и приятно затоплена... 

През останалите дни от нашия престой в Мидия, не ставаше за плаж и това ни позволи да се скитаме на воля из дебрите на тази приказна планина.

Едно от първите места, които посетихме бяха Адските водопади. Те са по-отдалечени, в самото сърце на Странджа и до там се стига с кола. 

Реката и водопадите се вият между камъните, образувайки малки езерца и вирове.

 

А белите, гладки камъни, разположени стъпаловидно, създават илюзията, че се разхождаш сред градините на някой дворец.

  

Сред вековната гора се беше сгушила зелениката, с чудното турско име горска роза.

  

От там се отправихме към Сарай за един късен обяд и скитане, но този път по магазините...

Това беше за „Добре дошли“ в малкото ресторантче, а после така се отнесох, че забравих да снимам...

Джамията в Сарай по залез слънце.

 Нашето пътешествие продължи на следващия ден с едно загадъчно и много интересно място – Крокодилското езеро.

Указателен знак, че вървим в правилната посока ;). 

Имах усещането, че се намирам в древно оброчище.

Ето и притчата за Крокодилското езеро, родила се там - сред скалите. 

Разбира се, нямаше как да пропуснем и Пиратския залив. 

 

Вечерта ни очакваше една приятна изненада...

Нашият домакин ни нагости с паламуд на дървени въглища.

 

От историческите забележителности успяхме да се докоснем само до древния скален манастир Св.Никола. 

 

Наближаваше краят на нашето приключение и една разходка с лодка по река Пабуч дере беше, може би, най-добрият завършек. 

   

Приближаваме се към Дървото на желанията.

Това е. Почивката свърши и е време да се гмурнем отново в ежедневните задачи.

Така че, натоварихме се на колата и си казахме „Довиждане! До нови срещи!“, защото знаехме, че ще се върнем отново, за да продължим приключението, наречено „Страджа отвъд гранаицата“.

Весела Стамболиева

Домът

 Домът

Домът – това е скритото пространство
вътре във Душата.
Тя - Душата-скитница се притаява
в уюта на изминалите дни.

 

Живей в мига!

Уюта навътре ти търси!

Намериш ли го там – вътре във Душата,

Вселената ще го изпрати на мига.

 

Весела Стамболиева

Да ни е Честита Новата 2023 година

 Да ни е Честита Новата 2023 година

Реших да послушам собствения си съвет и в последните часове на Старата година да си направя равносметка за изминатия път.

И като се замислих ме побиха тръпка…

За мен 2022 бе една изключително динамична година. Изпълнена с финали и стартове, със срещи и раздели, с пътешествия и нови запознанства.

Събитията се надпреварваха да се случват в живота ми – без ред, без предизвестие, без да ми дават възможност да спра, да си поема въздух и да продължа пътя си спокойно по начертания план…

Да, през тази година плановете ми претърпяха пълно фиаско… Дори не се бях замисляла за това.

Тази година се превърна в учебен полигон по приемане на живота и събитията такива, каквито са – безпристрастни, навременни и понякога напълно неразбираеми…

Но в крайна сметка, обръщайки се назад, не мога да кажа, че това е била „празна“ или лоша година. Напротив. Годината беше Прекрасна, а научените уроци – Безценни! Съпротивите постепенно се стопяваха и правеха място на нови, силни изживявания.

А какви са намеренията ми за следващата – 2023 година? О, не, Благодаря! Този път ще я карам „през просото“…

Ще оставя събитията сами да показват пътя ми. Само ще ги следвам. И докъде ще ме отведат? Очаквайте продължението догодина по същото време…

 Весел Празник, Приятели!

И Наздраве!

31 декември 2022 г., 21.55 ч.

Весела Стамболиева