четвъртък, 30 ноември 2017 г.

1 декември


1 декември


Годината полека-лека се изнизва.
Време е за равносметка
и за подреждане на Новите Мечти.

Годината полека-лека се изнизва…
А бяхме ли Щастливи през изминалите дни?
И колко Щастие плануваме за наште бъднини?

Весела Стамболиева

неделя, 26 ноември 2017 г.

Студена ноемврийска утрин

Студена ноемврийска утрин...


Студена ноемврийска утрин.
Дърветата последните листа отронват.
Зимата полека-лека се събужда,
за да покрие всичко с бяла пелена.

Предчувствие за празници вълшебни.
Ухание на сняг и на смола.
От този трепет събужда се сърцето
и раздава с пълни шепи свойта топлота.


Весела Стамболиева

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Притча за Любовта и Страха

Иисус Христос:
- Дойде и моят ред... Който има уши, нека слуша…

„Любовта е дълготърпелива“...
Любовта е глътката вода във зноен ден...
Любовта е топлото огнище в люта зима...
Любовта е и омаята на пролетта...
И тежък плод през есента...

Притча за Любовта и Страха


Така се случило, че на един самотен остров се оказали заедно Любовта и Страхът.
Любовта била млада и красива. Песните ѝ огласяли целия остров. Щом запеела, животните и птиците притихвали и се събирали около нея, сгушвали се в краката ѝ, играели си с косите ѝ... Вятърът се шмугвал някъде из храсталаците и притаявал дъх... Дори Слънцето си избирало някое пересто облаче, за да може лъчите, които изпращало на земята, да бъдат по-меки и галещо нежни...
Страхът бил нейна пълна противоположност - стар и грозен, а отворел ли си устата, вместо песен, излизал толкова страшен рев, че дори и земята започвала да трепери, животните бягали и се криели кой където намери. И дори Слънцето викало буреносните черни облаци, за да заглуши рева на Страха...
Островът не бил голям, но някак случайно, Любовта и Страхът стояли далеч един от друг.
Любовта излизала през деня, когато било топло и светло. Разхождала се по поляните и избягвала тъмните усойни места и пещерите.
Страхът, от своя страна, обичал (до колкото може да се каже, че той въобще можел да обича) да излиза през нощта, а през деня се криел в най-тъмните кътчета на острова и любимите му места били най-тъмните и дълбоки части на пещерите.
Но ето, че веднъж Любовта, седнала на една красива полянка в подножието на планината и унесена в чудната приказва, която разказвала на насъбралите се животни и птици, не усетила кога паднала нощта. Небето било обсипано с безброй звезди, Луната меко греела и лъчите ѝ се отразявали в косите на Любовта...
Изведнъж, над притихналата планина се разнесъл страшен рев. Всичко живо се разтреперило. Животните, птиците и мушиците се струпали колкото е възможно по близо до Любовта, инстинктивно търсейки от нея защита.
Тя, Любовта, замълчала, ослушала се и попитала:
- Какво беше това? Чий е този рев?
- Това е Страхът. Това е Страхът. Това е Страхът – се разнесъл шепот от всички страни.
- Кой е този Страх и защо реве така? – попитала отново Любовта.
Този път не получила никакъв отговор. Всички се били снишили ниско до земята и никой не смеел да повдигне главата си, камо ли да изрече някакви думи.
И ето  - пред Любовта, в целия си ръст, се изправил Страхът и изревал:
- Аз съм този, за когото питаш. Трепери и бягай, ако ти е мил животът.
- Какво означава да треперя и защо да бягам? – попитала Любовта.
- Защото аз съм Страхът и всички треперят от мен и бягат, когато аз се появя. – отговорил.
- Но мен не ме е страх от теб. Ти си само един уморен и самотен старец, а аз мога да изпълня със светлина и любов живота ти.
- Не се нуждая от твоята светлина и любов. Аз съм Страхът и всички трябва да треперят от мен. Дори и ти!
- Но защо? Аз не виждам нищо страшно в теб. А ако се усмихнеш, лицето ти дори ще стане красиво.
При тези думи на Любовта, Страхът изревал толкова страшно, че целият остров потреперил и за малко да се катурне в морето. Но тя, Любовта, останала съвсем спокойна и дори продължила да се усмихва.
Разбрал Страхът, че няма как да излезе на глава с нея, махнал с ръка и си тръгнал. Само изсъскал през рамо:
- И ако обичаш, не се мотай тук през нощта. Това си е моето време.
Любовта го погледнала и в очите ѝ заблестели игриви пламъчета. Животните и птиците лека-полека започнали да се окопитват и да повдигат главиците си. Те не можели да разберат какво става и как тази крехка девойка накарала Страха да си тръгне.
А тя, Любовта, сияйна в своята безкрайна чистота, заговорила с мекия си топъл глас:
- Мили мои прелестни създания - казала тя, - когато Любовта е с вас, Страхът позорно отстъпва и нищо не е в състояние да наруши мира в сърцата ви. Запомнете това и когато Страхът отново се изправи пред вас, си спомнете, че частица от мен живее в сърцето на всяко живо същество и той сам ще си тръгне.
Всички потънали в мълчание, обърнали се навътре към себе си, към своето сърце и с огромна изненада открили по една блестяща звездичка в сърцата си.
От този ден до свършека на всичките времена Страхът стои далече от този, който открие звездичката на Любовта в своето сърце.

Седяхме притихнали край жаравата. Във въздуха се носеше освежаващият аромат на дива мента. От време на време изпукваше по някой недоизгорял въглен и огненото му езиче проблясваше като звездица. Само щурците огласяха с песента си притихналата земя.
Дочух глас някъде отвътре, от много, много дълбоко...

Дете,
Огледай се около теб.
Виж багрите и цветовете.
Светът не е ли по-красив сега?
Загледай се във свойто време.
Красотата е навред.
И Любовта крилата си
над теб разперва.
Заслушай се в мига стаен –
в мига без граница и брод,
в безбрежност засиял...
Заслушай се със дъх стаен.
Разтвори сърцето си сега
и приеми ти Любовта,
и красотата приеми
в хармония извечна, изначална.
Светът променя се във всеки миг.
Светът не може в неподвижност да застине.
Светът е твой и ти си в него –
в света, огрян от Светлина.
Не се губи.
Недей в гората да се луташ.
Пътеката пред теб се вие.
Ти само отвори очи и тръгни.
Светът е приказно красив
за този, който може да го види...
Светът е твой.
Ти само протегни ръце.

Огледах се около себе си. Въпреки падналия нощен мрак, светът изглеждаше някак толкова красив... Луната още не беше изгряла и Млечният път се очертаваше ярко на небосклона. Заслушах се в шумовете на гората. Една сова изписука и за миг заглуши песента на щурците. Долових и монотонния ромон на близката рекичка.

Земята пееше своята приспивна песен.

Откъс от книгата „Посланията на Орлово Перо
или Мъдростта на Един Велик Индиански Маг",
Весела Стамболиева

вторник, 7 ноември 2017 г.

Спомен за Сашо Бешков

Спомен за Сашо Бешков


На Сашо Бешков
7 ноември 2013 г.
  
Отлита душата…
Завръща си се у дома…
Там – в Светлината,
там – в Любовта…

Приятелю Мили,
днес пеем за теб!
Днес знаем –
със нас си сега…

Закачлива усмивка,
отметка без думи,
с галантния жест
на вечно младия дух…

Почивай във мир,
Приятелю Мили!
И попътен вятър…
Довиждане
до Другия живот!

  
От Сашо Бешков
7 ноември 2013 г.

Благодаря ви, Приятели!
Във заника на дните оцених
колко е красив светът…

Когато тръгнах си от таз земя
и я погледнах от високо,
съзрях неземната й красота…

И, знаете ли -
от тук се вижда Любовта.
И багрите й са така красиви…

Ако можехте да видите това…
измели бихте всичко друго
и бихте се родили отново в Любовта…

Ей, хора, вие пеещи и плачещи сега,
Живейте в Любовта!
Всичко друго отминава!!!

СИС

Когато Душата проговори,
Весела Стамболиева

неделя, 5 ноември 2017 г.

Можем да следваме хиляди пътища

Можем да следваме хиляди пътища


        Можем да следваме хиляди пътища, но истинското пътуване започва едва когато стъпим на своя собствен път, едва когато хванем мачете в ръцете си и започнем сами да си проправяме път през джунглата…

"Бъди, защото СИ!", Весела Стамболиева

събота, 4 ноември 2017 г.

Промяна

Промяна



Промяната идва!
Промяната на всички нива.
Промяната във всички сърца!

Светът се разтваря пред нас.
Светът ни обгръща със свойта Любов.
Светът отговаря на нашия Зов.

Весела Стамболиева

Бъди, защото СИ! Епилог

Бъди, защото СИ! Епилог


Пътят към себе си!
Той не е обсипан със рози.
Но дори и когато ги има,
разбираш, че имат бодли.

Пътят към себе си!
Най-верният, най-истински Път!
Само там – вътре, усещаш
красотата на грейнала във душата Дъга!

Стъпалата по Пътя не са така ясно разграничени, както стъпалата на стълбището в блока и определено не са еднакви. Много малко са нещата, които в конкретния миг са давали ясен и точно измерим резултат. Пътят ни обикновено е сбор от всички пътища, по които сме стъпвали, всички изгреви и залези, които сме преживели, всички книги, които сме прочели, дори и най-безсмислените.

Тази книга няма претенциите да е пътеводител, тя няма да ви поведе по Вашия Път. Но тя ви показва една алтернатива. Тя ви разказва една приказка.
Всеки човек, тръгнал по своя Път, разтваря книгата на своята собствена приказка.

Петдесет години играех роли в чужди филми и живях в сивотата на собствената си клетка. Стените й бяха толкова дебели, че никаква светлина не можеше да премине през тях.
Живеех някак си… По-точно – живурках, оцелявах.
Докато не започнах „да млатя с чука”.
Докато не осъзнах, че АЗ МОГА.
Докато не осъзнах, че АЗ СЪМ.
След това беше лесно. Просто разтворих нова тетрадка и започнах да пиша сценария за своята собствена приказка.
 И се получи...

Аз Успях!

Щом аз Можах, щом Ти държиш тази книга в ръцете си, значи МОЖЕШ И ТИ!
Нашият собствен Път се определя единствено и само от нас самите и единственото, което е нужно да направим е да Повярваме в това!

АЗ ПОВЯРВАХ!

А ТИ?

Бъди, защото СИ!, Весела Стамболиева

петък, 3 ноември 2017 г.

Какво е приятелството?

Какво е приятелството?


Орлово Перо: Приятелството е едно много странно състояние.

Разбираш ли? Любовта те кара да летиш, мъката – да се свиеш на кълбо, а приятелството… То те кара да вървиш изправен. То прави пътя ти по-приятен, товара ти – по-лек, десницата ти по-силна. Много малко са хората, които можеш да закичиш със званието Приятел в смисъла, за който говоря. 

Откъс от книгата „Посланията на Орлово Перо
или Мъдростта на Един Велик Индиански Маг,
автор: Весела Стамболиева