Полека-лека

Полека-лека

Полека-лека стените

на невежеството се топят.

Полека-лека осъзнаването

си проправя път към разума.

Вълшебството,

в душите ни стаено,

чака кротко

сами да го съзрем…

Весела Стамболиева

Да бъде ден!

Да бъде ден!

Въпрос: Как да разхлабя убеждението, че живеем в свят на ограничения?

Отговор: Чрез конкретно физическо действие

Отговора дава: Висшият Аз

Синхроничността е водещото ти Начало.

Следвай я, дори когато

ти изглежда като лудост.

Не се губи във разсъждения логични.

Логиката тук е чисто губене на време.

А времето на твойте граници се подчинява.

Следвай синхроничността.

Върви със вързани очи. Отвори ги

чак, когато стигнеш до финала.

И само наблюдавай

как рухват твърдите стени

от теб старателно градени.

Сред руините ти се разходи

и нека слънцето за първи път

погали твоите страни.

Да бъде ден!

Да бъде слънчев, ведър ден!

Да бъде ден за Истината Отреден!

Весела Стамболиева

Да събудим Силата в Себе си!

Да събудим Силата в Себе си!

Бях в Странджа. В село Костѝ, едно от огнищата на тъй наречената чума...

Че чума няма, мисля, че това вече на всички е ясно...

Че и държава няма, мисля, че и по този въпрос няма да спорим. Но за сметка на това си имаме управници - шайка ненаяли се псета, чиято единствена задача е да затрият България.

Защо? Кой дава мило и драго Българинът да бъде изкоренен от земята си? Това е единственият въпрос, който никой не зададе. Поне аз не го срещнах никъде.

Някой плаща скъпо и прескъпо на псетата, за които хората все още гласуват, да затрият народа ни.

Скоро прочетох: „Доживяхме времето овцете да събудят овцете.“ И искрено се надявам, че наистина сме го доживели.

БСП и президента отишли да защитават хората и стадата им...

Мили Хора, не се заблуждавайте! Те се възползваха от създалата се ситуация и ви яхнаха като добичета, за да разиграят предизборните си машинации. Всички са в един кюп. Играят си на пинг-понг, а ние послушно им подаваме топките... Целта им е да има избори, за да могат съвсем законно да ни унищожават.

Следва въпросът: „Защо Българинът трябва да бъде затрит, докато е още в сънно или полусънно състояне?“

Ами... Много просто... Защото събуди ли се, ще стане страшно! За цялата тази паплач – българска, европейска, световна...

Събудим ли се, ще осъзнаем Силата си. И тогава тежко и горко на всеки, който се изправи на пътя ни.

Но има една малка подробност – събудилият се не изпитва страх. А който не изпитва страх не може да бъде манипулиран по никакъв начин.

Събудилият се не вика по площадите, наливайки още масло в ламата на този, срещу когото вика.

Това е играта на пинг-понг. Няма значение къде е топката. Важното е да е в играта и управниците на всички равнища го знаят и използват перфектно. Колкото по-гневен е народът, толкова повече масло има в лампите. В чии лампи ли? Това е без значение. Когато спуснат завесите, си го преразпределят – според заслугите...

Замислете се хора, има ли поне един случай в историята, когато Великите сили са защитили България. Задайте си въпроса „Защо?“

Задайте си и въпроса „Защо сме докарани до просешка тояга?“ Нима мислите, че само нашите си „псета“ са виновни? О-о-о-о, те съвсем не са чак толкова умни... Те само са лакоми, лакоми до умопомрачение. Отдавна са си продали душичките и сега послушно рипкат под чуждата музика.

Хора, мили Хора, всички вие, в чиито вени тече Българска кръв, призовавам ви Сега!

Нека да изправим снага!

Нека да развеем грива!

Нека се отърсим от дълбокия летаргичен сън!

Нека осъзнаем силата си и спрем тази гавра с Българския народ!

Само ние можем да го направим! Всеки един от нас – на индивидуално ниво, да разпали пламъка на Силата в Себе си и тогава да се съберем.

Повярвайте ми, тогава няма да има нужда нито да викаме, нито да стреляме. Кой ще посмее да се изправиш срещу един ураган?

А защо Странджа ли? Защото това е все още една чиста и неопетнена земя. Защото там хората са чистосърдечни, защото все още са запазили в себе си изконните Български добродетели.

Весела Стамболиева

Странджа – Духът на България

Странджа – Духът на България

 Какво се случва днес в Странджа? Избиват животните повсеместно. Без проби, без доказано заболяване. Защо? Защото Странджа „трябва“ да обезлюдее напълно. Защо? Защото Странджа е Духът на България. Защото тук от всеки камък, от всяка клонка лъха на Българщина.

Тук се помнят и пазят традициите. Тук няма грандиозни хотели и спацентрове. Къщите за гости са наистина къщи – малки, спретнати, уютни.

Тук времето сякаш е спряло.

Странджа не е измежду атрактивните дестинации за туризъм. Тук няма барове и казина. Има 1-2 селски магазина, 1-2 селски кръчми, които са и кафене и място за срещи и раздумки.

Тук всеки познава всекиго, знае радостите и неволите му. Тук хората се обичат по един свой си начин – без думи, без обяснения и клетви. Тук не е страшно да замръкнеш сам или да изпаднеш в беда. Винаги ще се намери някой, който да ти попаде ръка и да ти помогне.

Тук е една друга България – жива, истинска, непокътната.

с.Костѝ, 14 юни 2018 г.

Весела Стамболиева

Едно мистично пътешествие

Едно мистично пътешествие

Едно приключение, едно мистично пътешествие приключи.

Част от мен, чест от сърцето и Душата ми останаха там нейде сред горите на Странджа.

По време на цялото ми пътешествие, където и да отидех, срещах Хора. Да, именно Хора – с главна буква. Срещах една отдавна забравена порода Българи – топли, чистосърдечни, готови да те приемат и да споделят с теб мислите си, трапезата си, дома си.

През тези десетина дни в Странджа – Костѝ и Царево, Бургас и на опашката на Балкана – Айтос, сякаш се озовах в един друг свят, припомних си онази България, която се беше скрила някъде из детските ми спомени. В тези дни разбрах, че не е страшно да останеш сам насред площада на едно „затънтено“ село и, въпреки че не познаваш никого, няма как да замръкнеш гладен насред улицата. Вратите и сърцата на хората се отварят за теб. Приемат те с усмивка и доверие и с една Човещина, която мислех, че отдавна не съществува.

Да, влюбих се в Странджа, влюбих се в Хората на Странджа, влюбих се в горите на Странджа! И тази Любов не е любовта на очите, припламваща буйно и бързо угасваща при появата на новия пейзаж.

Това е Любовта на сърцето – дълбока и искрена, за която знаеш, че няма да си отиде никога!

Здравей мой Нов Свят!

Здравей мой Нов Живот!

Някъде в Странджа оставих

старите тежки дисаги.

Светът ми сега е различен –

по жив,

по искрен,

по истински!

Весела Стамболиева

Странджа - едно жадувано приключение

Странджа - едно жадувано приключение

Дойде времето да потегля към Странджа, Орлово Перо.

Въпрос: Какво е твоето послание за това мое пътешествие?

Орлово Перо: Ох... Най-после!

Ще се срещнем много скоро, знай!

Усѐти как всичко в тебе се усмихна.

Усѐти трепета на Сбъдната Мечта.

Върви! Върви! Това е твоят Път.

Там миналото ще оставиш,

а за бъдеще дори не ще се сетиш.

Там е твоят миг Сега.

Животът ти във свойте дипли

Планината крие.

Светът е твой, дете! Светът е твой!

Ти само разтвори сърцето

и го приеми!

Благодаря ти, Орлово Перо!

Усещам Щастието как разстила се във мен

и как изпълва всяка моя клетка.

Благодаря!

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,

Весела Стамболиева

За Човещината

За Човещината

Орлово Перо: Днес ще поговорим за човещината. За онова дълбоко скрито, но присъстващо във всеки човек чувство, наречено човещина.

Вие хората, толкова много се страхувате да проявите човещина един към друг. Защо? Проявявайки човещина към някого, вие я привличате към себе си.

Защо бягате от човещината? Защо държите непременно да живеете във вълчи свят? Не се ли наситихте вече на болката, на отчаянието, на всички онези тежки, плътни енергии, които рамкират живота ви в нищетата, бездушието и сивото ежедневие?

А е нужно толкова малко – само да повдигнете глави, да погледнете към небето и да видите слънцето в нова, непозната светлина…

Да, слънцето си е винаги там, горе на небето и вие го забелязвате, разбира се, защото то определя вашите дни и нощи. Но е време да осъзнаете и другата светлина, която ви дава слънцето. Светлината на знанието, светлината на информацията, изречена без думи, която попивате директно чрез кожата си, чрез клетките си, чрез тялото си.

Телата ви не са само его, не са само един бездушен кораб за разходка из физическия свят. Телата ви са вашият храм, одухотворен от Бога, който ги управлява. Те са и пристан и извор на приключения.

Започнете да усещате и слушате телата си. Тогава няма да е нужно да ви напомнят непрекъснато за себе си чрез болести и пристрастявания.

Разумът, съзнанието ви, са хвъркати създания, неуловими.

Телата ви са онази сила, която ви води към израстване и към разширение.

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,

Весела Стамболиева

Слънчево Утро

Слънчево Утро

Слънчево, топло утро

в едно малко селце, някъде

накрая на България...

Една йоника припява

на веселия птичи хор...

Вечеря под дъгата...

Смях с дъх на череши...

И Благодарност дълбока

за този Приказен миг!

с.Драговищица, юли 2018 г.

Весела Стамболиева