събота, 30 декември 2017 г.

В навечерието на Новата Година

В навечерието на Новата Година


Да приседнем тихичко
на прага на една година.
Да погледнем към изминалите дни,
да ги прегърнем със Любов
и да ги пуснем
в нашто минало да си вървят.

След туй ръцете да разперим,
сърцата да разтворим
и да тръгнем ний по пътя,
ширнал се пред нас –
огрян от Светлина,
облъхнат от Любов!

Весела Стамболиева


петък, 29 декември 2017 г.

Танцувай по-често със Съдбата...

Танцувай по-често със Съдбата...


Да се гмурнем в безвремието...

Да се гмурнем в безвремието...


Посрещнахме Коледа!
Време е да се подготвим
и за Новата Година!
Точно в полунощ
да уловим мига
и в безвремието
да се гмурнем...

Весела Стамболиева

четвъртък, 28 декември 2017 г.

„Обичам те!” – ми каза тя – Душата моя.

„Обичам те!” – ми каза тя – Душата моя.


„Обичам те!” – ми каза тя –
Душата моя.
„Обичам те! Тъй прелестна,
тъй нежна си Сега!”

„Обичам те!” – ми каза
и зарея се сред моите мечти.
Погледа ги, погали ги
и Живот им вдъхна в миг.

След туй притихна,
Усмихна всяка клетка в мен
и в  уюта на сърцето ми
се настани.

Весела Стамболиева

сряда, 27 декември 2017 г.

Една Мечта...

Една Мечта


Една Мечта загуби се в таз утринна мъгла…
Пътеката загуби, представи си,
и в миг оказа се във някаква гора…

Погледна тук, надникна там,
в хралупи, във гнезда, в усое скрито,
но никой никъде не я прие…

Денят преваляше. Нощта дойде.
Съзря къщурка малка сред леса.
И през прозореца надникна.

А вътре – тихо, пред огнище топло,
всеки своята мечта споделяше сега.
И тя разбра – това е новият й дом.

Влезе тихичко – на пръсти.
Сгуши се в едно сърце и две очички
нежно заблестяха в тази нощ.

Весела Стамболиева

РС, Вече част от новата ми книжка "Коледни Приказки" от поредицата "През дните на живота".

понеделник, 25 декември 2017 г.

Най-скъпият подарък

Най-скъпият подарък


В пущинака зайчето се скита.
Малки стъпчици остават във снега.
Търси нещо, но какво ли?
Виж ушичките си как върти.

Звук долавя – звук любим -
камбанки весело звънтят в гората.
Тича Зайо към звука -
знае той – подарък там го чака.

Старец белобрад
скъп гостенин е днес в гората.
Подаръци той вади от торбата.
За всекиго по нещо има там.

Ала… най-скъпият подарък –
този, който сбира Зайо със Лисана,
най-щедро в тази Нощ Старецът раздава –
с Любов Той всекиго дарява!

Весела Стамболиева

неделя, 24 декември 2017 г.

Коледа!


Да ни е Честита Коледата!

Да е Весела!
Да е Богата!
Да е Сбъдната!



В прегръдката на Любовта
дните преминават с лекота…
С Христовата Любов в сърцето
разтваря се за нас светът.

Коледа – трепети най-нежни във сърцето!
Коледа – дъх на сладки, на канела и на топлота...
Коледа – снежинки, Старец Белобрад, елени...
Коледа – сбъднати мечти в реалността...

Весела Стамболиева

Весела Коледа и Сбъдната Нова Година!

Рождество!


Една Вселена ражда се за Нов Живот!
Една Вселена, наречена Любов!
Една Вселена Безпределна,
сбрала  се в сърце човешко!

Звездица във небето
Пътя ни вещае!
Звездица във сърцето
осветява Пътя ни с Любов!

Весела Стамболиева

неделя, 17 декември 2017 г.

Новолуние

Да си подарим една сбъдната Мечта!


Новата Луна –
желанията сбъдвала сама…
Да й помогнем, а?
Да й изпратим своята Мечта.

На лист хартия
да напишем ний това,
което във сърцето си таим
и на нея да го поверим.

След туй да се разтворим
във безкрая
и да приемем в себе си света
роден от нашата Мечта!

Весела Стамболиева

събота, 16 декември 2017 г.

В огледалото се погледни и сам си подари усмивка!

В огледалото се погледни и сам си подари усмивка!


И в този миг, когато
усетих как нещо за гърлото ме стиска,
пред очите ми изскочи стих:

„Доброто в себе си търси.
Не мисли: „Животът е коварен”.
Където и какъвто и да си.
Знай, че трябва да си благодарен.

И когато имаш тъжни дни,
и нещо за гърлото те „стиска".
В огледалото се погледни
и сам си подари усмивка!“

……………
И… Погледнах в огледалото.
Една усмивка
сама си подарих…
Щракнах с пръсти – ей така,
якето набързо метнах
и тръгнах на разходка из града…
………………..
Приятели, Любими мои…
Едни познати, други – непознати…
Как хубаво е, че ви имам в моя свят!

Сега, в притихналата вече нощ,
на всички подарявам
по една Усмивка!
Онази – същата -
от огледалото, която
руши пространство, време и илюзии
и в миг пред нас разтваря
вратите на едно
неподозирано Вълшебство…

Весела Стамболиева

Пролетта, сънувана отдавна чака само своя миг

Пролетта, сънувана отдавна
чака само своя миг



Семето в земята спи, приютено
в топлата прегръдка на пръстта.
То зрее тихо, кротко
и сънува пролетта.

Така и ние – земните човеци,
семе сме на Дух Велик.
И Пролетта, сънувана отдавна
чака само своя миг.

Весела Стамболиева

петък, 15 декември 2017 г.

Да уловим мига, преди да е отминал...

Да уловим мига, преди да е отминал...



Във тиха нощ, когато
Земята притаява дъх
настава час, изпълнен с прелест,
настава час за Чудеса!

Да уловим мига,
преди да е отминал...
Чудото да сътворим
и в живота да го въплътим!

Весела Стамболиева

сряда, 13 декември 2017 г.

Времето дойде!

Времето дойде!


Наближават празници вълшебни.
Все по-често звънчета с меден глас
нашепват тихичко, че ние сме Творците
на всички Чудеса в света!

Ами... тогава...
Нека си ги сътворим –
онези Чудеса, които
от мрака раждат Светлина!

Весела Стамболиева

понеделник, 11 декември 2017 г.

Да сътворим Живота си с Любов

Да сътворим Живота си с Любов


Да сътворим Живота си с Любов!
Загледани във огледалото да кажем:
„Да, това си ти! Магьосник –
на приказките Господар!"

И всеки миг в живота твой
Вълшебство е - родено в твоето сърце…
Всеки миг е като глина в твоите ръце!
Какво ли сътворяваш точно в този миг?!

 Кажи Сърце… … …

Весела Стамболиева

сряда, 6 декември 2017 г.

Във шепите ни сбрал се е светът

Във шепите ни сбрал се е светът


Смело ний вървим
през този пъстър свят,
понесли свойте съдбини.

Създатели на Щастие
или на мъка - творци
на собствения си живот.

Това сме ние – земните човеци.
Във шепите ни сбрал се е светът.
С дъха си живот му даваме СЕГА.

Весела Стамболиева

вторник, 5 декември 2017 г.

6 декември - Никулден


6 декември - Никулден


Честит Празник, Приятели!

Николчовци разни,
Николаевци и Николинки...
И още подобни, празнуващи днес!
Мореплаватели, рибари,
бизнесмени, търговци, банкери...

Наздраве! - да кажем за всички ви днес!
Попътен вятър нека да ви застига!
Платната на вашите дни
напред да ви водят –
към ваште Съкровени Мечти!

Весела Стамболиева

неделя, 3 декември 2017 г.

Реалността…

Реалността…


Реалността…
Създаваме си я сами…
Всеки в своя собствен свят,
но във консенсус с Майката Земя.

Уроците. Махалото. Дуалността.
Избрали сме Живота Тук-Сега
за да усетим твърдостта
в илюзията на предела…

Весела Стамболиева

петък, 1 декември 2017 г.

Книги с автограф - Весела Стамболиева



Една съвместна инициатива на Галерия-музей "Класика" и книжарница "История".

Приятели, заповядайте при нас в книжарница “История” на ул.Цар Асен № 33, ъгъла с ул.Узунджовска на 9 декември 2017 г., събота от 11.00 ч. до 13.00 ч., за да се срещнете на живо с Весела Стамболиева и нейните книги “Бъди, защото СИ!”, “Когато Душата проговори...” и “Посланията на Орлово Перо”.

Ще изпием по чаша кафе или чай. Ще поговорим за поезия и проза. И за Пътя, който ни отвежда до нашата собствена Душа. За Пътя, който изминаваме към Себе си.

Времето, което сме определили за среща с Весела Стамболиева е време за свободни разговори. Няма да има гонг за начало или край. Два часа тя ще бъде при нас, за да разговаря с вас. Всеки от вас, който закупи от нейните книги ще получи и специално, лично послание от авторката.

Очакваме ви!

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

1 декември


1 декември


Годината полека-лека се изнизва.
Време е за равносметка
и за подреждане на Новите Мечти.

Годината полека-лека се изнизва…
А бяхме ли Щастливи през изминалите дни?
И колко Щастие плануваме за наште бъднини?

Весела Стамболиева

неделя, 26 ноември 2017 г.

Студена ноемврийска утрин

Студена ноемврийска утрин...


Студена ноемврийска утрин.
Дърветата последните листа отронват.
Зимата полека-лека се събужда,
за да покрие всичко с бяла пелена.

Предчувствие за празници вълшебни.
Ухание на сняг и на смола.
От този трепет събужда се сърцето
и раздава с пълни шепи свойта топлота.


Весела Стамболиева

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Притча за Любовта и Страха

Иисус Христос:
- Дойде и моят ред... Който има уши, нека слуша…

„Любовта е дълготърпелива“...
Любовта е глътката вода във зноен ден...
Любовта е топлото огнище в люта зима...
Любовта е и омаята на пролетта...
И тежък плод през есента...

Притча за Любовта и Страха


Така се случило, че на един самотен остров се оказали заедно Любовта и Страхът.
Любовта била млада и красива. Песните ѝ огласяли целия остров. Щом запеела, животните и птиците притихвали и се събирали около нея, сгушвали се в краката ѝ, играели си с косите ѝ... Вятърът се шмугвал някъде из храсталаците и притаявал дъх... Дори Слънцето си избирало някое пересто облаче, за да може лъчите, които изпращало на земята, да бъдат по-меки и галещо нежни...
Страхът бил нейна пълна противоположност - стар и грозен, а отворел ли си устата, вместо песен, излизал толкова страшен рев, че дори и земята започвала да трепери, животните бягали и се криели кой където намери. И дори Слънцето викало буреносните черни облаци, за да заглуши рева на Страха...
Островът не бил голям, но някак случайно, Любовта и Страхът стояли далеч един от друг.
Любовта излизала през деня, когато било топло и светло. Разхождала се по поляните и избягвала тъмните усойни места и пещерите.
Страхът, от своя страна, обичал (до колкото може да се каже, че той въобще можел да обича) да излиза през нощта, а през деня се криел в най-тъмните кътчета на острова и любимите му места били най-тъмните и дълбоки части на пещерите.
Но ето, че веднъж Любовта, седнала на една красива полянка в подножието на планината и унесена в чудната приказва, която разказвала на насъбралите се животни и птици, не усетила кога паднала нощта. Небето било обсипано с безброй звезди, Луната меко греела и лъчите ѝ се отразявали в косите на Любовта...
Изведнъж, над притихналата планина се разнесъл страшен рев. Всичко живо се разтреперило. Животните, птиците и мушиците се струпали колкото е възможно по близо до Любовта, инстинктивно търсейки от нея защита.
Тя, Любовта, замълчала, ослушала се и попитала:
- Какво беше това? Чий е този рев?
- Това е Страхът. Това е Страхът. Това е Страхът – се разнесъл шепот от всички страни.
- Кой е този Страх и защо реве така? – попитала отново Любовта.
Този път не получила никакъв отговор. Всички се били снишили ниско до земята и никой не смеел да повдигне главата си, камо ли да изрече някакви думи.
И ето  - пред Любовта, в целия си ръст, се изправил Страхът и изревал:
- Аз съм този, за когото питаш. Трепери и бягай, ако ти е мил животът.
- Какво означава да треперя и защо да бягам? – попитала Любовта.
- Защото аз съм Страхът и всички треперят от мен и бягат, когато аз се появя. – отговорил.
- Но мен не ме е страх от теб. Ти си само един уморен и самотен старец, а аз мога да изпълня със светлина и любов живота ти.
- Не се нуждая от твоята светлина и любов. Аз съм Страхът и всички трябва да треперят от мен. Дори и ти!
- Но защо? Аз не виждам нищо страшно в теб. А ако се усмихнеш, лицето ти дори ще стане красиво.
При тези думи на Любовта, Страхът изревал толкова страшно, че целият остров потреперил и за малко да се катурне в морето. Но тя, Любовта, останала съвсем спокойна и дори продължила да се усмихва.
Разбрал Страхът, че няма как да излезе на глава с нея, махнал с ръка и си тръгнал. Само изсъскал през рамо:
- И ако обичаш, не се мотай тук през нощта. Това си е моето време.
Любовта го погледнала и в очите ѝ заблестели игриви пламъчета. Животните и птиците лека-полека започнали да се окопитват и да повдигат главиците си. Те не можели да разберат какво става и как тази крехка девойка накарала Страха да си тръгне.
А тя, Любовта, сияйна в своята безкрайна чистота, заговорила с мекия си топъл глас:
- Мили мои прелестни създания - казала тя, - когато Любовта е с вас, Страхът позорно отстъпва и нищо не е в състояние да наруши мира в сърцата ви. Запомнете това и когато Страхът отново се изправи пред вас, си спомнете, че частица от мен живее в сърцето на всяко живо същество и той сам ще си тръгне.
Всички потънали в мълчание, обърнали се навътре към себе си, към своето сърце и с огромна изненада открили по една блестяща звездичка в сърцата си.
От този ден до свършека на всичките времена Страхът стои далече от този, който открие звездичката на Любовта в своето сърце.

Седяхме притихнали край жаравата. Във въздуха се носеше освежаващият аромат на дива мента. От време на време изпукваше по някой недоизгорял въглен и огненото му езиче проблясваше като звездица. Само щурците огласяха с песента си притихналата земя.
Дочух глас някъде отвътре, от много, много дълбоко...

Дете,
Огледай се около теб.
Виж багрите и цветовете.
Светът не е ли по-красив сега?
Загледай се във свойто време.
Красотата е навред.
И Любовта крилата си
над теб разперва.
Заслушай се в мига стаен –
в мига без граница и брод,
в безбрежност засиял...
Заслушай се със дъх стаен.
Разтвори сърцето си сега
и приеми ти Любовта,
и красотата приеми
в хармония извечна, изначална.
Светът променя се във всеки миг.
Светът не може в неподвижност да застине.
Светът е твой и ти си в него –
в света, огрян от Светлина.
Не се губи.
Недей в гората да се луташ.
Пътеката пред теб се вие.
Ти само отвори очи и тръгни.
Светът е приказно красив
за този, който може да го види...
Светът е твой.
Ти само протегни ръце.

Огледах се около себе си. Въпреки падналия нощен мрак, светът изглеждаше някак толкова красив... Луната още не беше изгряла и Млечният път се очертаваше ярко на небосклона. Заслушах се в шумовете на гората. Една сова изписука и за миг заглуши песента на щурците. Долових и монотонния ромон на близката рекичка.

Земята пееше своята приспивна песен.

Откъс от книгата „Посланията на Орлово Перо
или Мъдростта на Един Велик Индиански Маг",
Весела Стамболиева

вторник, 7 ноември 2017 г.

Спомен за Сашо Бешков

Спомен за Сашо Бешков


На Сашо Бешков
7 ноември 2013 г.
  
Отлита душата…
Завръща си се у дома…
Там – в Светлината,
там – в Любовта…

Приятелю Мили,
днес пеем за теб!
Днес знаем –
със нас си сега…

Закачлива усмивка,
отметка без думи,
с галантния жест
на вечно младия дух…

Почивай във мир,
Приятелю Мили!
И попътен вятър…
Довиждане
до Другия живот!

  
От Сашо Бешков
7 ноември 2013 г.

Благодаря ви, Приятели!
Във заника на дните оцених
колко е красив светът…

Когато тръгнах си от таз земя
и я погледнах от високо,
съзрях неземната й красота…

И, знаете ли -
от тук се вижда Любовта.
И багрите й са така красиви…

Ако можехте да видите това…
измели бихте всичко друго
и бихте се родили отново в Любовта…

Ей, хора, вие пеещи и плачещи сега,
Живейте в Любовта!
Всичко друго отминава!!!

СИС

Когато Душата проговори,
Весела Стамболиева