Родът...

Родът...

Времето...

Уж го няма, ала виж,

снимките ни казват друго...

Днес, туй мъничкото,

във средата,

навърши четиридесет години...

Някои ги няма вече...

Звездички са,

за да ни топлят...

Други, ще се раждат

занапред...

Ще се множи Родът.

Дървото ще се разклонява

и стволът му

все по дебел ще става...

31 август 2019 г.

Весела Стамболиева

Ахтопол - един сън в реалността...

Ахтопол - един сън в реалността...

Резово, Залез

Резово, Залез

И след залеза над Странджа,

скитницата хуква по Лунната пътека от Мечти...

Резово, Първа среща с морето

Резово, Първа среща с морето

Въпрос: Е, Орлово Перо, какво ще ми кажеш тук, на морския бряг, сред прибоя на вълните?

Орлово Перо:

Слушай! Морето слушай!

Гласа му чуваш ли, кажи?

Усещаш ли как плясъкът в скалите

те отнася в един различен и примамлив свят?

Светът е твое огледало.

Какво във този миг ти виждаш?

На къде понесоха се твойте мисли?

Тишината във прибоя улови ли?

Къде се скиташ,

Приказна Вълшебнице, сега?

Къде замръкваш?

Изгрева успя ли да посрещнеш?

Скитница –

на ветровете първа дружка…

Заслуша ли се във гласа им ти,

поне веднъж?

Чуй шепота на ветровете

и в човешка реч го преведи.

Чуй шепота безмълвен

на своята Душа.

Ако знаеш само от кога жадува Тя

за шепота на морските вълни…

Скитнице, отдай се ти

на тази морска шир…

Сега във този миг

на вълните се отдай!

Всичко друго забрави

Сега за тебе те са

и свят,

и пристан,

и покой…

Весела Стамболиева

Притихни

Притихни

Въпрос: Какво означава да предадеш себе си за съсъд на Господа?

Отговор: Да бъдеш Отворен, Приемащ и Даряващ

Отговора дава: Божественото Присъствие

Притихни.

Като трева невинен ти бъди.

Разтвори сърцето и ума.

Отдай се на Духа.

Отдай се на Духа.

Разтвори сърцето и ума.

Като трева невинен ти бъди.

И притихни.

Весела Стамболиева

Празникът Уесак

Празникът Уесак

Витоша

  

Вдъхновението –

Време за кристална чистота...

Време за движение в покой...

Нулевата точка. Там е всичко –

и движението, и покоят.

Цялата Вселена се е сбрала там.

Мигът свещен на пълното мълчание...

Достигнеш ли го,

Приказката в тебе се разтваря.

Времето изчезва

и пространство вече няма...

Всичкото и нищото

сбрани в миг един –

прегръдка изначална.

Миг, докоснал се до Вечността...

Велико Търново

  

Притихнал миг. Преди да се разтвори,

събира красота и мощ...

Незнайно ехо тътена подгони

и в миг разкри чутовни небеса...

Отвъд пространство, време и илюзии

в кристал мигът застива...

Няма минало и бъдеще няма -

единствено мигът,

във който съществуваш.

Весела Стамболиева

Публикувано в стихосбирката

"Когато Душата проговори...", Весела Стамболиева

Фестивал на зелниката в Странджа, с.Костѝ

Фестивал на зелниката в Странджа, с.Костѝ

8 май 2019 г.

(в очакване на фестивалните дни)

Светлината огрява!

Слънцето гали твойта снага.

Дъждът отмива прахта,

полепнала по твоите мисли.

 Светът е пред теб.

Светът те обича.

Дарена си с Мъдрост и Сила.

Не ги пропилявай във дребни игри.

 Заложи на голямо!

Заложи на Света!

Там е вихърът.

Там е твойто Сега.

 Ти вече не можеш да бъдеш

птичка във клетка.

Орел си, а за орлите

клетки не съществуват.

 Волно крилата разпервай!

Лети!

В скалите гнезди!

И живей на мига в същността!

  

Весела Стамболиева

12 май 2019 г.

(в тихата, ранна утрин на втория ден на Фестивала)

Живата приказка на Странджа

свойте страници пред теб разтвори

и отново даде ти урок.

Приемай хората със чистота.

Приемай ги, каквито са.

И запомни –

не Съдбата си играе с теб,

ти играеш със Съдбата.

Научи се насладата в мига да виждаш.

Научи се да отвяваш дребните неща.

Научи се да живееш в Свобода.

Помисли какво във себе си таиш,

какво във тъмното си скрила...

Няма как крилата да разпериш,

преди да осъзнаеш,

че си родена със крила!

Весела Стамболиева

РС, Снимките са мои, направени по време на преминаването по единия от маршрутите - панорамна обиколка на резервата Силкосия, точно преди да се излее върху нас пороен дъжд.