Началото
29 февруари 2012
г.
София.
Един апартамент,
някъде из Люлин.
Една жена седи
пред компютъра и гледа през прозореца прокрадващите се февруарски слънчеви
лъчи...
Емоцията, която
усеща е силна, много силна... Чак свят ѝ се завива от думите, които напират
отвътре...
Гледайки навън,
започва да пише, без да мисли. Само излива думите, които сами напират да се
появят на белия лист.
Пише, пише,
пише...
Страница, две,
три...
Час, два, три...
Накрая спира.
Отдъхва си.
„Какво беше това?“
- До сега не е изпитвала такава емоция.
Започва да чете
написаното. Емоцията се връща – силна, неутешима.
„Това аз ли го
написах? От къде дойде тази увереност? И тези думи,
толкова силни...“
Чете написаното
втори, трети път.
Трудно ѝ е да
възприеме идеята, че това е началото на Първата ѝ книга. Бори се с тази мисъл: „Кой?
Аз ли? Има толкова умни хора... Къде съм тръгнала сега и аз? Нима си
въобразявам, че имам какво да кажа? Нима си въобразявам, че някой ще вземе
книгата ми в ръцете си, че ще я чете и ще откликне на идеята, че и за него има
Път?“
Сълзи напират в
очите ѝ.
Разбира, че
колелото вече се е завъртяло и няма връщане назад...
Разбира, че ТРЯБВА
да пише, а какво ще стане след това – няма никакво значение.
Не усеща себе си
като поет или писател. Тя просто излива Душата си...
....................
Един месец
по-късно, книгата вече е готова. Дори е оформена като книга. По съвет на „вещите
в занаята“, я оставя настрани, да отлежи. Да заглъхне първоначалната емоция и
да може да я погледне с други очи, от разстояние.
Оказва се, че това
има ефект, прави някой дребни промени и я изпраща на приятели за мнение и
забележки...
Следват нови
корекции и саморедактиране и някъде през есента книгата влиза в печатницата...
Да, това беше пътят
на първата ми книга „Бъди, защото СИ!,
решението е Живот“, стартиран точно на днешната дата – 29 февруари.
От тогава изминаха
няколко години. Последваха още книги, но трепета от първото докосване до Себе
си си остава.
РС, да кажа и
няколко думи за корицата – това приказно бяло конче...
Идеята се роди още
докато пишех книгата. Търсех символа, който най-ярко описва Българина. След
доста ровене из интернет, четене и размисли, дойде идеята за кон с вдигнати
предни крака, готов всеки миг да хукне в галоп.
Българинът е
странно създание. Той спи дълбок, летаргичен сън... Но веднъж събуди ли се, не
чака покана, а хуква смело, в галоп и тежко на този, който се изпречи на пътя
му.
Подхвърлих идеята
на издателя – Ивомир Димчев, „Феникс Дизайн“ и той сътвори това:
Ето го Началото:
