Ахтопол - един сън в реалността...
четвъртък, 18 юли 2019 г.
понеделник, 15 юли 2019 г.
Резово, Залез
Резово, Залез
И след залеза над Странджа,
скитницата хуква по Лунната пътека от Мечти...
Резово, Първа среща с морето
Резово, Първа среща с морето
Въпрос: Е, Орлово Перо, какво ще ми кажеш тук, на
морския бряг, сред прибоя на вълните?
Орлово Перо:
Слушай! Морето слушай!
Гласа му чуваш ли,
кажи?
Усещаш ли как
плясъкът в скалите
те отнася в един
различен и примамлив свят?
Светът е твое
огледало.
Какво във този миг
ти виждаш?
На къде понесоха
се твойте мисли?
Тишината във
прибоя улови ли?
Къде се скиташ,
Приказна
Вълшебнице, сега?
Къде замръкваш?
Изгрева успя ли да
посрещнеш?
Скитница –
на ветровете първа
дружка…
Заслуша ли се във
гласа им ти,
поне веднъж?
Чуй шепота на
ветровете
и в човешка реч го
преведи.
Чуй шепота
безмълвен
на своята Душа.
Ако знаеш само от
кога жадува Тя
за шепота на морските
вълни…
Скитнице, отдай се
ти
на тази морска шир…
Сега във този миг
на вълните се
отдай!
Всичко друго
забрави
Сега за тебе те са
и свят,
и пристан,
и покой…
Весела Стамболиева
понеделник, 8 юли 2019 г.
Притихни
Притихни
Въпрос: Какво означава да предадеш себе си за съсъд на Господа?
Отговор: Да бъдеш Отворен, Приемащ и Даряващ
Отговора дава: Божественото Присъствие
Притихни.
Като
трева невинен ти бъди.
Разтвори
сърцето и ума.
Отдай
се на Духа.
Отдай
се на Духа.
Разтвори
сърцето и ума.
Като
трева невинен ти бъди.
И
притихни.
Весела
Стамболиева
събота, 18 май 2019 г.
Празникът Уесак
Празникът Уесак
Витоша
Вдъхновението
–
Време
за кристална чистота...
Време
за движение в покой...
Нулевата
точка. Там е всичко –
и
движението, и покоят.
Цялата
Вселена се е сбрала там.
Мигът
свещен на пълното мълчание...
Достигнеш
ли го,
Приказката
в тебе се разтваря.
Времето
изчезва
и
пространство вече няма...
Всичкото
и нищото
сбрани
в миг един –
прегръдка
изначална.
Миг,
докоснал се до Вечността...
Велико Търново
Притихнал
миг. Преди да се разтвори,
събира
красота и мощ...
Незнайно
ехо тътена подгони
и
в миг разкри чутовни небеса...
Отвъд
пространство, време и илюзии
в
кристал мигът застива...
Няма
минало и бъдеще няма -
единствено
мигът,
във
който съществуваш.
Весела Стамболиева
Публикувано в стихосбирката
"Когато Душата проговори...", Весела Стамболиева
неделя, 12 май 2019 г.
Фестивал на зелниката в Странджа, с.Костѝ
Фестивал на зелниката в Странджа, с.Костѝ
8 май 2019 г.
(в очакване на фестивалните дни)
Светлината огрява!
Слънцето гали
твойта снага.
Дъждът отмива
прахта,
полепнала по
твоите мисли.
Светът те обича.
Дарена си с Мъдрост
и Сила.
Не ги пропилявай
във дребни игри.
Заложи на Света!
Там е вихърът.
Там е твойто Сега.
птичка във клетка.
Орел си, а за
орлите
клетки не съществуват.
Лети!
В скалите гнезди!
И живей на мига в
същността!
Весела Стамболиева
12 май 2019 г.
(в тихата, ранна утрин на втория ден на Фестивала)
Живата приказка на
Странджа
свойте страници
пред теб разтвори
и отново даде ти
урок.
Приемай хората със
чистота.
Приемай ги,
каквито са.
И запомни –
не Съдбата си
играе с теб,
ти играеш със
Съдбата.
Научи се насладата
в мига да виждаш.
Научи се да отвяваш
дребните неща.
Научи се да живееш
в Свобода.
Помисли какво във
себе си таиш,
какво във тъмното
си скрила...
Няма как крилата
да разпериш,
преди да осъзнаеш,
че си родена със
крила!
Весела Стамболиева
РС, Снимките са мои, направени по време на преминаването по единия от маршрутите - панорамна обиколка на резервата Силкосия, точно преди да се излее върху нас пороен дъжд.
вторник, 30 април 2019 г.
Размисли по пътя
Размисли по пътя
Всички ние,
когато останем насаме със себе си, сме като в черна кутия. Тази черна кутия,
тази стая, е абсолютно тъмна. В нея може да има несметни богатства, но тя може
и да е напълно празна. За да видим какво има, е необходимо да я осветим. Но как
да намерим ключа за осветлението в тази абсолютна тъмнина? Не е ли по-лесно да
се отпуснем и да заспим? И не е ли точно това, което правим цял живот...,
защото когато отворим очи, виждаме тъмнина, а тъмнината ни плаши.
Никой отвън
не може да влезе в нашата тъмна стая, независимо колко огромна е Любовта му към
нас и колко е искрено желанието му да ни помогне. Единственото, което може да
направи, е да стои пред вратата и да ни помага да не заспиваме в уютната
тъмнина на нашата стая. Той може да ни напътства как да стигнем до ключа, но не
може да го завърти вместо нас. Това е необходимо да направи всеки сам, в
собствената си стая.
А на
всичкото отгоре ключът не е един. Много са. И са така подредени, че всеки
следващ ни дава още малко светлинка.
И така,
слушайки гласа отвън (книги, учители, сънища...), ние успяваме да намерим
първия ключ, завъртаме го и тъмнината малко се разсейва. Все още е тъмно и ние
не можем да различим нищо определено, но усещаме светлината... Тогава се
събужда любопитството:
„А-хааа,
значи все пак тук има нещо...” Преодоляваме първичния страх от тоталната
тъмнина и продължаваме да търсим следващия ключ още по-усърдно.
„Урааа!!!” –
намерихме го! Завъртаме го... но вместо това, което виждаме, да ни въодушеви
още повече, то ни стряска, защото сега вече цялата стая е изпълнена със сенки –
страшни, огромни, черни сенки... В първия момент светлината е достатъчна, за да
ги видим, но е още твърде слаба, за да разберем, че това са нашите собствени
сенки. И тогава започват съмненията – „Добре, ама ако аз намеря още един ключ и
светлината стане още по-силна, дали тогава няма да събудя чудовищата, чиито сенки виждам сега? Ами те като се събудят,
няма ли да ме нападнат, да ме ухапят, да ме изядат? Я, по-добре аз да се
обръщам на другата страна и да заспивам. Ключове, светлинки – глупости! Само
сенки и чудовища има там. ВЕЧЕ ЗНАМ! Така че, лека ви нощ!”
Но има и
друг вариант – въпреки страха от чудовищата, да продължим да търсим следващия
ключ. Към това ни подканя и гласът на онзи приятел, който стои пред вратата...
Дали ще се вслушаме в него, зависи само от нас. Гласът е достатъчно силен, за
да го чуем, но е и достатъчно приглушен, за да не безпокои съня ни, ако все пак
решим да заспим отново.
Е, добре,
ние тръсваме глава, казваме на страха да стои кротко, защото този път няма да
му мине номера и откриваме следващия ключ.
Завъртаме
го... и разбираме, че в стаята няма никакви чудовища, а това са нашите
собствени сенки, доста уголемени и разкривени от слабата светлина и от… Страха...
Еврика! На
все още слабата светлина, осветила само едно малко кътче от стаята, забелязваме
нещо блестящо и красиво... Решаваме, че това са диаманти, започваме да ги
събираме и да ги крием по джобовете си, защото са малко и ние трябва да ги
запазим за себе си... И това е, може би, най-трудният участък от пътя. Видели
сме себе си, видели сме собственото си отражение в огледалните стени. Да,
образът не е много ясен, защото светлината все още е твърде слаба, но за нас
това е най-ярката светлина, която сме виждали до момента, и това е най-ясният
образ, до който сме се докосвали. Открили сме някакви лъскави стъкълца, но тъй
като никога не сме виждали истински диаманти, решаваме, че са такива. Радостта
и възгласите ни са толкова силни, че заглушават гласа на приятеля отвън.
Ние сме
велики и вече няма какво да търсим!!! Дошло е време да събираме плодовете на
нашето откритие. И как го правим – като разказваме колко сме велики и какви
несметни богатства сме открили и че пътя, по който сме преминали, е уникален и
толкова труден, че видите ли, никой друг не може да мине по него... без нашата помощ…
... И си
оставаме там – насред пътя или може би, дори в самото начало на пътя...
..............................
...Ще има ли
край това търсене? Ще достигнем ли до момента, когато стаята ще бъде напълно
осветена и от последното ъгълче, ще вземем златното ключе, с което ще отключим
вратата, ще я отворим и ще се прегърнем с онзи приятел, който все още ни чака,
знаейки, че ние МОЖЕМ?!
Това зависи
само от нас, от нашата готовност да търсим и от нашата решимост да се съмняваме.
Духът
никога няма да ни обърне гръб, докато вървим към него!
………………….
Харесвам си
тази хрумка. Още си спомням каква силна емоция изпитвах, докато я пишех. Има
много такива гуровци – авторитетни, всезнаещи, размахващи пръст…
"Бъди, защото
СИ!", Весела Стамболиева
Абонамент за:
Публикации (Atom)