Съпротивата

Съпротивата

В момента чета „Разкритията на един посветен” и ето на какво попаднах там:

„Въпрос: Земята затвор ли е?

Отговор: Да, и дори по-лошо. Тези, които вярват в обратното, никога няма да я напуснат.”

Усетих прииждащата вълна... Прочетох още няколко реда, но разбрах, че трябва да спра. Бях уловила нещо... Не с разума си, а някъде много по-надълбоко.

Какво искаше да каже Посветения с тези думи? Защо до сега не ги бях забелязала? Не за първи път чета този текст.

Съсредоточих се в себе си и седнах край огъня. Не знаех към кого да задам въпроса си. Седях, загледана в пламъците и кротко зачаках появата на онази същност, която щеше да ми даде отговора...

...Усетих усмивката не само на лицето си... Усетих я някъде навътре, много надълбоко... Това е усмивката на Крион. Това е начинът, по който усещам присъствието му – една чиста усмивка, която обгръща цялото ми същество... Именно усмивка - не смях, не радост, не веселие, а усмивка, в която усещам пълно спокойствие и едно трудно изразимо, но пълно и всеобхватно щастие...

- Благодаря ти, Крион! Готова съм да чуя думите ти.

- Скъпо Дете! Толкова много ви обичаме – всички вас, човешки същества, облечени в плътта...

Тази огромна Любов, която усещаш, когато насочиш вниманието си към нас, е нашата подкрепа, нашата помощ за смелостта ви да се потопите в твърдостта на холограмния свят. Това е школа, която няма равна на себе си в нито едно друго измерение. Това е единственото място, в което има пространство и време и най-същественото – в което отивате с пълното съзнание, че ще бъдете напълно откъснати от Себе си и от целия Духовен свят с плътната завеса на забравата. Това е едно изключително тежко изпитание за Духа. „Затвор” е наистина една твърде мека дума за това, което изживява Духът, затворен в тесните рамки на плътта.

Вие се борите в продължение на много и много инкарнации, за да разкъсате тази плътна завеса. Вие се борите „със зъби и нокти”, както казвате, докато накрая осъзнаете, че тя може да бъде разкъсана единствено в мълчание...

В името на тази борба, в името на този копнеж по Себе си, вие строите църкви и храмове, водите войни, създавате технологии, чрез които да излезете в открития космос и там да търсите... Себе си...

Да, това е парадоксално, но е факт – вие търсите навсякъде другаде и то в продължение на цели хилядолетия това, което е винаги с вас, защото То е вътре във вас, защото То сте самите Вие...

Вие „слизате” в плътността на материята. Преди това я създавате и съвсем умишлено заключвате цялата своя опитност, придобита в безкрайността и безвремието на вашата духовна същност. Залогът е огромен – да разкъсате завесата, без да разрушите холограмата... С подобна мисия се нагърбват само най-силните измежду нас...

Да, знам, че от ваша гледна точка въобще не изглежда така...

Не можах да се въздържа и попитах:

- Какво сме извършили, та сме наказани по този начин? Защото по земята има много болка, много страдание. Често се чувстваме като в лабиринт без изход. Объркването, неразбирането и страхът са толкова често срещани явления, че хората буквално зазиждат и без друго крехката граница между двата свята – физическия и духовния...

- Ти все още не си си върнала спомена и опитностите на твоята истинска същност, но и това ще стане! Разкъсаш ли веднъж завесата, ти вече няма да имаш нужда да се връщаш във физическия свят. Това е мисията на всички духове въплътени в плътта.

- Защо?

- Защото...

... Тук разговорът спря...

Останаха само въпросите: „Готова ли си да го чуеш? Готова ли си да изкараш Звяра от себе си?”

Изчезна огнището, изчезна Усмивката, изчезна всичко...

Остана само празния лист на компютъра, който чакаше Думите...

И музиката – памфлейтата, която тази вечер реших да си пусна, докато се скитам из интернет...

Готова ли съм да чуя истината за себе си... Готова ли съм да разкъсам окончателно завесата... Имам ли достатъчно сили да направя това?

Всичко в мен крещи: „Да! Имам тази сила! Крайно време е!”

Усмивка...

Спокойствие...

Тръпки, които лазят по цялото ми тяло...

... И все пак на Земята има много Красота... - отново усетих думите на Крион.

Само в дуалността на холограмния свят съществуват понятия „Добро” и „Зло”, „Красиво” и „Грозно”, „Бяло” и „Черно”, „Мъжко” и „Женско”...

Едно от основните качества, с които се раждате в плътта, е съпротивата. Без нея не бихте могли да изживеете болката и страданието.

Замисли се – от самото зараждане на човечеството като вид, през цялата му история в линейното време, та чак до днес, вие винаги сте имали много сериозни и основателни причини за съпротива... И когато няма такива, ги създавате – съвършено съзнателно...

Мъжко и женско, богатство и бедност, жега и студ, родители и деца, управници и простолюдие, интелигенция и неграмотни, различни религии, различни условия на живот, пустини, затвори, концлагери, хипита, болести, медицина, енергетика, фармацевтика... и т.н., и т.н., и т.н....

Всичко се създава от човека, но е продиктувано от Духа и обслужва потребностите на Духа...

При съпротивата има стопиране - както на самия човек, който се съпротивлява, така и на човека или ситуацията срещу него. Тоест, липсва свободната воля!

Тук отново нишката се прекъсна. В мен остана само думата „съпротива”. Без чувство, без коментар, само „съпротива”...

*  *  *

На няколко пъти, откакто започнах тази книга, ми се случваше след като завърша някоя тема, по един или друг начин да изживея написаното, но за първи път това стана толкова бързо – само за ден, по-малко от 12 часа, и то с такава сила...

Една, съвсем дребна на вид, случка ме накара да изпадна в толкова дълбока апатия, че нямах желание да продължа живота си на земята дори и с една минута...

Изпаднах буквално в психична смърт. Следващата стъпка беше или полудяване, или реална физическа смърт. Движех се. Усещах тялото си – с доста сериозни болки в гърба и раменете. Срещах се с хора. Говорех. Но реалното ми усещане беше, че съм някъде безкрайно далече от всичко това.

Единствената ми мисъл беше да се прибера у Дома – в Светлината и Любовта. Простих се с тялото си. Помолих го да ми прости, но аз нямах повече работа тук на земята и усещах, че е дошъл моментът да се разделим... Вечерта се прибрах малко поуспокоена, след като добре си поплаках при една приятелка, но мисълта да се прибера У Дома не ме напускаше...

Легнах си, направих медитация и се заредих с енергия чрез Орхидеята на Том Кениън. След това съм заспала. Събудих се някъде в малките часове на новия ден.

Първото нещо, което попадна пред очите ми, веднага щом влязох във Фейсбук, бяха думите на един приятел:

„Защо не отделиш няколко минути днес и не изпратиш добра мисъл или някакъв малък жест (картичка, послание) на някой, който е направил нещо важно за теб в живота, който ти е помогнал да израснеш… Обади се на някой, който много обичаш и му го кажи… Без причина... Прегърни най-близките на сърцето ти! Ако са до теб - прекрасно! Ако ли не - затвори очи и ги повикай в мислите си, благодари им и ги прегърни!…

Толкова често отлагаме важното и толкова често се занимаваме с глупости, които на следващия ден нямат никакво значение. Сега, ти можеш да промениш това! Отдели няколко минути и изпрати ОБИЧ!… И ще видиш как денят ти ще придобие един пълноценен вид и ще ти се усмихне... Имаш много време докато днес, стане вчера...” – Николай Кушев.

Направих го. Изпратих на човека, който ме беше довел до това състояние, най-искрената и чиста Любов на сърцето си... Апатията от предишния ден беше стопила съпротивата ми...

Изведнъж усетих цялата нелепост на ситуацията. Осъзнах механизма, благодарение на който години наред бях държала себе си в тази ситуация.

И в този миг чудесата започнаха да се случват...

*  *  *

В съзнанието ми изплуваха двата въпроса: „Готова ли си да го чуеш? Готова ли си да изкараш Звяра от себе си?”

Съпротивата! Поредната светкавица, която раздра буреносните облаци на моята съпротива...

Напуши ме смях. Започнах да се смея на глас, с цяло гърло.

Да изкарам Звяра от себе си... Когато написах тези думи, не можах да разбера смисъла им. За какъв звяр ставаше дума? И защо този Звяр беше с главна буква...? Не можах да си дам отговор на тези въпроси и ги подминах...

Да... Аз заявих, че съм готова и че имам достатъчно сила да направя това, въпреки че нямах представа за какво става въпрос. А то било толкова простичко... Да изживея собствената си съпротива, но да я изживея по такъв начин, че да мога да я видя, да я осветя и да я осъзная... Една от най-разрушителните сили в живота ни. Звяр, когото доброволно храним...

Съпротивата!

Смехът ми замря. Остана само една спокойна, дълбока усмивка. Усетих, че частица от нея завинаги се запази в мен, в сърцето ми, в Душата ми.

Благодаря ти, Крион!

Велика е Силата на Духа! От нас се иска само да Му се доверим!!!

Откъс от книгата „Посланията на Орлово Перо 

или Мъдростта на Един Велик индиански маг” 

Весела Стамболиева

РС, С този разказ участвах в конкурс по случай 24 май 2015 г. Събрах над 800 харесвания. Спечелих книга и бях много горда със себе си от първото си участие в публичен конкурс.