Котва

Котва

Видях тази гледка

и всяка клетка във мен затрептя...

Познах я,

макар че във сънища само я виждах...

Скалите, изправили гордо снага,

сред уюта на морски вълни...

Да, там на върха моят дом

аз отдавна съзрях...

Това е!

Мечтата вече има си Котва!

Да вдигнем наздравица с тежкото вино

и да отпием глътка Живот в Светлина!

Весела Стамболиева