Котва
Видях
тази гледка
и
всяка клетка във мен затрептя...
Познах
я,
макар
че във сънища само я виждах...
Скалите,
изправили гордо снага,
сред
уюта на морски вълни...
Да,
там на върха моят дом
аз
отдавна съзрях...
Това
е!
Мечтата
вече има си Котва!
Да
вдигнем наздравица с тежкото вино
и да
отпием глътка Живот в Светлина!
Весела
Стамболиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар