Какво усетих при първата ми среща със Славейчетата на
Емо?
Сила, ведрина,
присъствие.
И една лекота при
извличането на звука...
Два часа пеене,
при това от 20 ч. вечерта... Честно казано беше ме страх, че няма да издържа.
Ами... Няма такова
нещо, Приятели.
Бях спокойна и
бодра и не въпреки, а именно поради
пеенето – с широка и ведра усмивка.
Усмивката – май тя е разковничето - за всичко,
включително и за пеенето.
Виждах го, чувах
го, усещах го и при другите. Усещах как се събужда гласа, как тоновете се
наместват сами. Как си намират точното място – без усилие, без напрежение, а с
усмивка, като игра...
Благодаря ти, Емо!
Благодаря ти,
Тодоре!
Благодаря Ви Нови,
Пеещи Приятели!
РС, В един момент
усетих как се стопирах, как си „спомних“, че аз всъщност не мога да пея. И,
естествено, на повърхността изскочиха фалшивите тонове. В този момент се
огледах около себе си, видях усмихнатите, пеещи лица на хората наоколо,
усмихнах се и... гласът ми отново се отвори за моя най-голяма изненада...
Весела Стамболиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар