Странджа пак ме призова
Още щом тръгнаха,
си направих кафе и седнах на двора да си го изпия. И както си седях и се кефех
на зеленината, тишината и кучовците, една калинка реши да ме посети. Кацна на
ръката ми и се поразходи малко, след което си отлетя нанякъде...
И започнаха
интересните случки...
Вечерта от къщата за гости на Исмаил Ерсой в Турция ми изпратиха покана за приятелство във Фейсбук.
Поразгледах страницата и приех поканата.
От дума на дума,
разбрах, че става въпрос за едно малко рибарско селище в подножието на
Странджа.
Пощръклях!
Странджа пак ме
призова.
Но този път от
другата страна.
Градчето древно
Мидия се казва,
а сега Къйъкьой в
турската страна.
В същото време една
богомолка застана на мрежата на вратата. Мръдне малко нагоре, леко в дясно или
в ляво, но не напуска поста си. И въобще не се притеснява от непрекъснатото ни
вратарене – ха навътре, ха навън... Когато си тръгнах, два дни по-късно, тя все
още си стоеше на врата.
Появи се заедно с
новия повик на Странджа.
И като вървя така
из случващите се
около мен неща,
да продължа.
Вчера от градината
откъснах
мъничко доматче
и изведнъж съзрях
сърце
с форма идеална.
.jpg)
Но си мисля, че
най-важното нещо, което се случи е, че думите отново се върнаха в мен. Почти
две години не бях отваряла тефтера. Един ден думите замряха и дори картички
надписвах трудно.
А сега отново
усетих трепета на напиращите в мен думи.
Странджа, любимата
Странджа, върна трепета на Душата ми.
Още тази година,
дори може би, още този месец, ще прекосим цялата Странджа, за да стигнем до
това градче.
Какво ще се случи
по време на това пътуване – не знам.
Какво ще открия в
това градче - също не знам.
Първият път,
когато отидох в Странджа, Духът ми изпрати перото.
„Бъди спокойна!
Очаквай изненади! Разтвори се и Приемай!“
А сега? Търпение –
един от символите на богомолката... Когато дойде времето, ще разбера. И ще си
кажа...
Весела Стамболиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар