Странджа отвъд границата

Странджа отвъд границата

 

Едно древно градче – Къйъкьой-Мидия-Салмидес, на брега на Черно море в полите на Странджа, ни приюти за една кратка почивка.

Още преди години, когато за първи път кракът ми стъпи в Странжа, усетих, че хората там са от друга порода – спокойни, търпеливи и много гостопиемни.

В съвременния забързан и шумен свят такива хора почти не се срещат. И срещнеш ли ги, имаш усещането, че си открил съкровище.

Да, това е Духът на Странджа, без значение дали е в българска или в турска територия.

Този път ветровете ме отвяха в турската част на Странджа. Наш домакин и гид беше старият ни приятел Исмаил Ерсой - изселник от 1989 г., Варналия, перфекто владеещ български език.

Благодарение на него се докоснахме до сърцето на тези любима планина. 

 За любителите на просторните и чисти плажове, без много шумотевица, това е идеалното място. 

Плажната ивица е дълга над 3 километра.

А това е малкият, но много красив плаж, сгушил се между устието на река Пабуч дере и морето.

 

Е, разбира се, средата на октомври не е най-подходящото време за плаж, но имахме късмета в един топъл, слънчев ден да се потопим в Джакузито на Клеопатра – едно естествено езерце, обградено със скали. 

Джакузито на Клеопатра – поглед отвисоко.

Вече сме вътре и вълните не могат да ни изплашат.

Е, разбира се, имат си пролука, но влизат вътре съвсем укротени...

Водата е кристално чиста и приятно затоплена... 

През останалите дни от нашия престой в Мидия, не ставаше за плаж и това ни позволи да се скитаме на воля из дебрите на тази приказна планина.

Едно от първите места, които посетихме бяха Адските водопади. Те са по-отдалечени, в самото сърце на Странджа и до там се стига с кола. 

Реката и водопадите се вият между камъните, образувайки малки езерца и вирове.

 

А белите, гладки камъни, разположени стъпаловидно, създават илюзията, че се разхождаш сред градините на някой дворец.

  

Сред вековната гора се беше сгушила зелениката, с чудното турско име горска роза.

  

От там се отправихме към Сарай за един късен обяд и скитане, но този път по магазините...

Това беше за „Добре дошли“ в малкото ресторантче, а после така се отнесох, че забравих да снимам...

Джамията в Сарай по залез слънце.

 Нашето пътешествие продължи на следващия ден с едно загадъчно и много интересно място – Крокодилското езеро.

Указателен знак, че вървим в правилната посока ;). 

Имах усещането, че се намирам в древно оброчище.

Ето и притчата за Крокодилското езеро, родила се там - сред скалите. 

Разбира се, нямаше как да пропуснем и Пиратския залив. 

 

Вечерта ни очакваше една приятна изненада...

Нашият домакин ни нагости с паламуд на дървени въглища.

 

От историческите забележителности успяхме да се докоснем само до древния скален манастир Св.Никола. 

 

Наближаваше краят на нашето приключение и една разходка с лодка по река Пабуч дере беше, може би, най-добрият завършек. 

   

Приближаваме се към Дървото на желанията.

Това е. Почивката свърши и е време да се гмурнем отново в ежедневните задачи.

Така че, натоварихме се на колата и си казахме „Довиждане! До нови срещи!“, защото знаехме, че ще се върнем отново, за да продължим приключението, наречено „Страджа отвъд гранаицата“.

Весела Стамболиева