Закъсня…
Днес искам да пиша за теб, но не мога.
Обърна се нещо във мен.
Сърцето ми вече не е пълно със нежност.
Закъсня и сега ми е мъчно за теб.
Закъсня. А толкова близо до мен беше ти.
Закъсня. А толкова вярвах във теб.
Закъсня. Вратата сама се затвори.
Закъсня. От сърцето ми хлад само навява.
Днес искам да пиша за теб,
ала нещо не се получава.
Няма я болката. Ала и вярата вече я няма.
Спокойно е моето сърце.
Да, спокойно е моето сърце.
Без упрек. Без болка. Без жажда...
Спокойно в нощта ще заспя.
Спокойно... дори без мечти...
Весела Стамболиева
РС, Това е едно
много старо мое стихотворение. Още от времето преди да си забраня да мисля в
ритъм… От времето, когато не мислех, че пиша поезия, а само изливах душата си
върху белите листа на тефтера…
Открих го случайно в
библиотеката, скрило се сред пожълтелите страници на моята първа самоделна стихосбирка
„Мечтание“…
Весела Стамболиева
