Настъпи есенното равноденствие. Тиха, звездна нощ.
Отново седяхме край огъня. Погледнах към Орлово Перо.
В очите му играеха едва забележими хитри пламъчета. На моменти поглеждаше към
празното пространство от другата страна на огнището така, сякаш там имаше нещо
или някой.
Мислех си, че в тази нощ ще говорим за равновесието,
за баланса.
Загледах се в пламъците на огъня. И те бяха някак по-особени
– по-меки, по-галещи и сякаш ме канеха да се приютя под тяхната завивка.
Орлово Перо продължаваше да се усмихва с онази топлота
и нежност, на които само той беше способен.
Понечих да
заговоря, но в същия момент се спрях и изчаках думите му.
- Още ли не си го
видяла? – попита той. Усмивката вече озаряваше цялото му лице.
Огледах се
наоколо. Виждах само Орлово Перо, огъня и приказното звездно небе. „Но, кого да
видя?” – попитах без думи аз.
- Отпусни се,
притвори леко очи и си позволи да приемеш незримото – Думите бяха някак
приглушени и можеха да дойдат отвсякъде. Бяха изпълнени с толкова много
нежност, сякаш самата Любов разговаряше с мен…
Отпуснах се. С
притворени очи се загледах в огнените езици на все още буйния огън. И тогава го
видях…
Там, отвъд огъня,
в цялото си великолепие стоеше Архангел Метатрон. Сиянието, което излъчваше,
беше обагрено в меки лилави тонове и обгръщаше като лека утринна мъгла огъня и
цялото пространство около нас.
Да, сега вече
разбрах защо в тази нощ огъня ме привличаше с такава мекота и нежност.
Благодаря ти, Архангел Метатрон!
Благодаря ти, Орлово Перо!
Архангел Метатрон е архангелът, отговорен и помагащ ни
за разпределението на времето – да не закъсняваме и да ни стига за всичко,
което сме планували да свършим.
„Архангел Метатрон, моля те да направиш така, че да
стигна навреме на работа, а след това да ми остане и време за писане.” – В ума
ми, сякаш без мое участие, се завъртяха думите, които в последно време често
изричах, бързайки към автобусната спирка…
- Но ти имаш
достатъчно време. Само реши за какво ще го използваш, вместо да седиш и да
чакаш да ти „остане време”.
- Да, но… То, времето,
все не ми достига.
- Кое не ти
достига?
- Ами… Времето.
- Кое?
- …
- Това, дето не
съществува? Как може да не ти достига нещо, което по принцип не съществува?
Разбираш ли? Ти сама сътворяваш понятието за време. Ти си се съгласила с това
понятие още преди да се родиш, но в крайна сметка ти го създаваш и само от теб
зависи колко ще бъде разтегливо или стегнато. Параметрите на това понятие
задаваш ти:
За колко време ще
се придвижиш от едно място на друго, колко време ще продължи твоето денонощие и
по колко време ще ти е нужно за извършването на всяка една от твоите дейности.
Разбери – времето
не е статична величина. Да, вие имате часовници и по тези часовници
синхронизирате времето си, без значение в коя точка на земното кълбо се
намирате. Но то не е даденост. Това е само едно съгласие между вас, което сте
дали преди да започнете приключението, наречено Живот.
Вие сте се
съгласили да приемете четвъртото измерение – време, за да разберете какво е пространство и движение, но в
момента, в който осъзнаете себе си като духовни същества и проумеете играта,
наречена Живот, вече спирате да бъдете подвластни на времето, а това означава,
че можете (стига да пожелаете) да излезете от контрола и строгите параметри на
времето. За вас то става гъвкаво и едно денонощие, въпреки че пак ще бъде 24
часа, съгласно вашите часовници, може да ви предостави неограничени възможности
в реалността, наречена пространство.
И пак ще повторя –
за това е нужно вашето осъзнаване за реалността, в която живеете, нужно е
вашето безусловно приемане на ограниченията на тази реалност. Едва приемайки
ги, вие ще можете да преминете отвъд тези ограничения. А те са много, но едно
от най-силните, чието осъзнаване е ваш приоритет,
е времето.
Правете си реални,
физически (както ги наричате) експерименти. Заиграйте се с времето. Докажете,
всеки сам за себе си, че времето не е статична величина. Само тогава можете да
започнете да проумявате същността на понятието или, ако повече ви харесва, на
измерението време. Само тогава можете
да отидете отвъд видимостта и да погледнете реалността с вашите истински
духовни очи.
Няма как да
вдигнете завесата на физическия свят, докато не осъзнаете бариерите, които сами
сте заложили на Пътя си, за да имате това преживяване, наречено Живот във
физическата реалност.
Без тези бариери –
пълна безпаметност за вашата истинска същност, време, мисли, тяло,
индивидуалност, разделение, нужда от храна, вода, пари и още, и още, и още…
няма да можете да се потопите в Играта, няма да можете да я изживеете. Ще имате
усещането, че седите в един киносалон и гледате някой долнопробен филм, не
предлагащ нищо, което да ви завладее и няма да има сила, способна да ви задържи
в този киносалон.
Затова, експериментирайте
с всяка бариера и нещата, които сега ви изглеждат като чудеса, полека-лека ще
станат ваше ежедневие. Така ще можете едновременно да пребивавате и във
физическия, и в духовния свят.
И именно тогава ще
можете да осъзнаете най-ценните си уроци – уроците, заради които приехте да се
нагърбите с всичките тези бариери.
И когато решите да
оставите ризата, наречена тяло, вие ще се събудите за Духовния свят, придобили
уникална по същността си мъдрост.
Ето заради това
решихте, че си струва да приемете ограниченията на материята.
Неведнъж си чувала
и чела, че само най-силните измежду нас са в състояние да приемат тези
предизвикателства.
Да – видимостта е,
че ние сме вашите Учители, но реалността е, че сте най-добрите Учители в
Духовния свят, защото само вие от опит знаете какво означава да имаш усещането,
че живееш без Любов; да имаш усещането, че всичко около теб има Начало и Край;
да имаш усещането за загуба.
Помисли само – в
света, в който всичко съществува
Изначално, би ли била в състояние да разбереш емоционалното състояние на една
майка и на един баща, които за първи път чуват плача на своето новородено дете?
А трепета на първата целувка? А опиянението, когато за първи път надникнеш
отвъд Завесата на Забвението?
Времето! Какво не
бихме дали ние, за които такова понятие не съществува,
да усетим силата на това Нещо, държаща ви в плен.
Затова вие сте там,
„долу” - за да можем ние да вкусим вашия опит и да изживеем вашата Мъдрост.
В Света на
Любовта, в Света, в който няма ограничения и болка, вие сте тези, чиито Цветове
блестят най-ярко в разгръщащата се пълнота на Безкрайния Покой!
Поклон пред всички
вас!
Светлина и Любов
по Пътя ви!
Изричайки последните думи, Арх.Метатрон постепенно се
разтвори в настъпилия нощен мрак. Или може би аз постепенно се завърнах в
избраната от мен реалност…
До преди малко буйният огън вече едва тлееше и само догарящите въглени просветваха като
светулки в нощта.
В очите на Орлово Перо вече нямаше закачливи
пламъчета. И той бе потънал в своя си свят. За него нямаше граница между
видимото и невидимото. Той живееше в Духовния свят, макар и една частица от
него да беше все още, чрез мен, във физическия и истински преживяваше думите на
арх.Метатрон…
Ами аз – за мен все още бариерите, за които говори
Арх.Метатрон, са реалност. Да, наистина, някои са поизбледнели, други на
моменти се повдигат, за да мога да надзърна под тях, но са реални – точно
толкова реални, колкото и целият този свят, който наричам свой Истински Живот.
