Размисли без страсти...

Размисли без страсти...

(откъс)

Аз съм от онази порода хора - изследователи-експериментатори, които имат навика да експериментират върху себе си неща, които поне на теория изглеждат интересни и полезни. Навремето мотото ми беше „Най-труден е пътят към себе си!”. Тогава дори не си давах сметка колко много истина има в тези думи, защото за да тръгнеш по този път е необходимо да хвърлиш всички патерици, да загърбиш всички учители, да оставиш настрана всички книги. Разберете ме правилно – нямам предвид да ги отречеш, да ги изхвърлиш, да ги обявиш за ненужни, а просто да ги оставиш настрани, когато вече си извлякъл от тях необходимата за теб информация. Когато благодарение на тях си преодолял всички стъпала и си застанал в подножието на собствения си Храм.

Понякога, именно чрез тези експерименти с новото и непознатото може да откриеш нещо, което да ти позволи да вземеш в собствените си ръце своя собствен живот. А това означава отговорност – отговорност пред себе си за самия себе си, отговорност за изборите, които правим, отговорност за живота, който живеем.

А това си е страшно… Защото отразява дълбоко вкоренения страх да поемем отговорност пред самите себе си за самите себе си, за това, което ни се случва в живота. Да, наистина е много страшно, когато за първи път поглеждайки навътре към себе си започваме да виждаме и постепенно да осъзнаваме как сами осакатяваме собствения си живот, респективно живота на децата си, живота на близките си хора…

 Страшно е и съпротивите са много големи. И единствено осъзнаването, че тази ситуация може да се промени е светлинката в края на тунела.

Някои от тези учения с етикет „секта”, ни водят именно до онова място, от което можем да видим светлинката. Те може да ни поведат през най-тъмните кътчета на холограмната ни същност, помагайки ни да преодолеем непреодолимото, осъзнали силата, която дреме в нас и безкрайните творчески възможности, които само чакат, за да бъдат проявени.

Е, това не е ли страшно – да извикаш с пълно гърло: „Аз Съм!”, „Аз Мога!”, „Аз съм прекрасно и съвършено създание, дошло на тази Земя за да изпита Щастие, за да изпита Любов, за да изпита Опиянение, вкусвайки от еликсира на вечната мъдрост…?”

Да, страшно е, докато стоиш свит на кълбо, заклещен под тежестта на собствените си Его-смисли. Но в момента, в който се изправиш, в момента, в който разпериш крилете си за полет, онова, което до вчера е било страшно става прекрасно и огрява със Светлината си не само твоя живот, но изпълва със Светлина целия свят около теб!

Как ще продължим Пътя си – с патерици или с криле – това е въпрос на личен избор. Достатъчно е просто да осъзнаем, че винаги имаме избор. Дори и когато мислим, че не избираме, ние пак избираме…

"Бъди, защото СИ!", Весела Стамболиева