събота, 10 февруари 2018 г.

Дара и Весела - Багри и Думи

Дара и Весела - Багри и Думи



Представя

Ангелският град

Втора съвместна изложба-разговор
лечебна живопис - Божидара Стоева - Дара
и среща „По Пътя към Себе си“

от 16 февруари до 16 март 2018 г.

Откриване на изложбата:
16 февруари 2018 г. от 19.00 ч.
кв.Лозенец, бул.Христо Смирненски, 48
(над пл.Журналист)


ПРОГРАМА

ОТКРИВАНЕ:
16 февруари 2018 г. от 19.00 ч.

В рамките на един месец можете да се наслаждавате на картините на Дара в приятната обстановка, която ни осигуряват нашите домакини от Пекарната The Art of Love“.
Можете да седнете и да поговорите с картините, можете да усетите посланието, която всяка една от тях носи лично за Вас, можете да си изберете и закупите картина.

Заповядайте в два съботни и един неделен следобед на срещи-разговор „Книги с автограф“ на тема „По Пътя към Себе си“ с Весела Стамболиева, автор на книгите — „Бъди, защото СИ!“, „Когато Душата проговори...“ и „Посланията на Орлово Перо“, на същото място — Пекарната The Art of Love.
24 февруари 2018 г., събота, 16.00-19.00 ч.;
4 март 2018 г.,  неделя, 16.00-19.00 ч.;
10 март 2018 г., събота, 16.00-19.00 ч.

ЗАКРИВАНЕ:
      16 март 2018 г. всеки закупил си картина от събитието ще може да си я получи, придружена със сертификат за автентичност в рамките на работното време на пекарната. 0т 09:00 до 19.00 ч.

петък, 9 февруари 2018 г.

Задушница

Задушница



Какво е смъртта? На кого тя тежи?
За кого ние плачем? За кого ни боли?
За този, който си тръгва
или за тези, които остават?

Да, знам. Смъртта без време пристига.
Нечакана гостенка за всеки от нас.
Хлад във душата нахлува,
щом тя на вратата стои.

Изпратих баща си, мъжа си.
Изпратих приятели скъпи.
И ето - отново я виждам.
На друга врата тя стои.

Да, знам, че смърт няма.
Нищо току-така не изчезва.
Душата – същността на човека - е вечна.
Ала въпреки това ме боли...

Не плача, няма сълзи в очите.
Само дето камък в сърцето тежи.
Само дето спомени мили, човешки,
Като на филм във ума се въртят.

Нищо няма...
Само дето къщата става по-тиха...
Огнището някак самотно гори...
И дъждът вън вали ли, вали...

Весела Стамболиева


РС, Можем ли в един ден да съберем цялата Любов, която отдаваме на тези, които вече не са между нас...
Е, това няма как да стане, поне според мен, а и не само според мен...
Нека в днешния ден да забравим болката, нека да изпълним сърцата си с Любовта, с която сме надарени и която даряваме. Защото хората, които обичаме, макар и да не ги виждаме, са винаги сред нас.
Нека днес усетим Тяхната Любов и им отдадем нашата. Нека да съхраним това чувство и да го носим във всеки един миг от живота си в сърцата си, в Душите си, в цялото си същество!
Весела Стамболиева

Новото Начало

Новото Начало 


Новото Начало –
то винаги е вътре в нас.
Мечтата, за да претворим в реалност
създаваме синхронност в този свят.

Да, ние я създаваме сами!
Привидността е друга, знам,
но Истината в нас се крие.
Нека днес си подарим Реалността!

Весела Стамболиева

четвъртък, 8 февруари 2018 г.

Разгръщане

Разгръщане


Всичко в този свят е дъх –
вдишване – издишване.
Поемаш въздух –
разтваряш свойто същество.

След туй издишаш –
събираш се към центъра сега.
И после пак и пак, и пак...
Така се движиш във безкрая.

Докоснеш ли мига
усещаш силата, която крие
диханието изначално на Вселената.
Но виж – Вселената това си ти!

Весела Стамболиева

сряда, 7 февруари 2018 г.

Когато осъзнаеш...

Когато осъзнаеш...


Когато осъзнаеш,
че този свят е само Миг,
тогава ще откриеш същността.

Весела Стамболиева

вторник, 6 февруари 2018 г.

Живей в мига.

Живей в мига.


Когато болката във тялото усетиш,
източника потърси.
Когато любимата играчка ти се развали
източникът пак си ти.

Във време и пространство
дните твои преминават.
Ала ти не ги търси навън.
Там – навън е Нищо –
само празното пространство.

Вярата в сърцето потърси.
Незримото е всъщност същността.
Живей в мига.
Само там баланса ще откриеш.

Весела Стамболиева

неделя, 4 февруари 2018 г.

Ние го можем!

Ние го можем!




Когато птицата за полет
крилете си разпери,
не мисли дали ще може да лети
и страх в сърцето не таи.

Когато рибата
в дълбокото се гмурне,
не мисли трябва ли ѝ светлина,
за да може пътя си да види.

Така и ние, земните човеци,
притаили мъдростта,
можем плаща на страха
да хвърлим.

Можем крилете да разперим
и да полетим…
Можем да се гмурнем в дълбините
и мечтите да осъществим…


Весела Стамболиева