в рубриката „Млади сърца“ е публикувана статия
Поетеса вае красота от епоксидна смола
Весела Стамболиева от София споделя с хиляди читатели рецептите си за
здраве, готварство и духовно израстване
Когато видях
за пръв път „красотийките” на Весела Стамболиева от София, точно това си
помислих – я, какъв необикновен кехлибар?!
„Не, не е кехлибар, а най-обикновена
епоксидна смола! – усмихва се Весела Стамболиева. – Е, не чак толкова обикновена, защото иска много усърдие, а и да ти идва
вътре от сърцето! При мен това ново хоби е сравнително отскоро. Дойде ми някак
Новогодишно... Като подарък от Дядо Коледа. И този подарък беше от онези, които
не можеш да ги пипнеш, но ги усещаш с цялото си същество. Направо пощръклях –
то не бяха клипове, то не бяха смоли, молдове, бои и какво ли още не...
Обикалях из интернет, а и по магазините като зашеметена. И най-интересното е,
че това продължава вече три месеца и
щръклицата не само, че не ми
минава,
ами още по-здраво ме хваща. И, знаете ли, забавлението си струва, най-малкото,
защото никога не знаеш какво точно ще се получи... А и трябва да изчакаш 48
часа, за да разбереш.”
Засега тези
„джунджурийки”, както тя сама ги нарича не се показват на някакви специални
изложби, а спонтанната им премиера пред публика беше на наскоро отминалия 8
март. В столичното училище, където Весела работи като домакин, по–голямата част
от педагогическия състав е жени. И Весела решила да ги зарадва по своя
неповторим начин – занесла им цяла торба от своите красотийки. Всички колежки
си изтеглили късметче – едно стихче за любовта, което наскоро бе публикувано на
страницата „Белият лист” на вестник „Минаха години” и по някоя красотийка в
пликчето, а за мъжете - пак същото, но не за тях, а за любимите им жени. Един
наистина интересен и трогателен начин да се вдъхне ново съдържание на празника,
който по времето на соца свързвахме с Роза Люксембург, Клара Цеткин, кака Цола
Драгойчева или най-малкото със знатните тъкачки-многомашиннички.
Част от изработените от епоксидна смола художествени хрумки на Весела Стамболиева
Може да я видите с усмивка и фотоапарат дори на 2000 метра височина
Ето как разказва тя за
подбудите да не спира да търси:
„Навремето,
когато правех първите си стъпки в света на Духа, усетих, че пред мен се
разтваря един нов и съвършено различен хоризонт. Той ме привличаше, но в същото
време ме и плашеше. Не е лесно да надникнеш в себе си, когато си изтъкан от
страхове, вини, обвинения, когато външния свят е всичко, което имаш, а
вътрешния са само фантасмагории и илюзии…”
Затова преди
повече от три години тя създава в интернет-пространството блога „В хармония със
себе си…“ Това станало почти на шега, с цел да съхранява в
него статии, клипове и филми, които й харесват и помагат по пътя на Духовното развитие. Постепенно в негоавите рамки направила още няколко тематични блога: „Когато
Душата проговори...“ посветен на личното й творчество, „Обикновените българи и Необикновената България“, където
помества материали от и за българите и България – открития, постижения, душевност. „Хитринки и
вкусотийки“ пък е
забавният раздел на блога. В него има всевъзможни
интересни готварски рецепти, начини за здравословно хранене, различни идеи за украса,
предпазване от насекоми и всевъзможни хитринки за бита.
„21 дни на Изобилието“
и „28 дни Вълшебства“ пък
са програми за духовно усъвърщенстване и развитие, неща, от които
толкова много се нуждаем в бездуховното ни време.
И така – тайно
и полека,
без думкане на тъпани
тази всеотдайна и слънчева българка
изпълнява самопоставената си вътрешна мисия, без да мрънка и хленчи, а само
давайки пример със себе си и други достойни наши сънародници. И това дава
резултат – неотдавна в
нейния блог „В хармония със себе си...“ влезе стохилядният
посетител. И продължават да влизат – десетки, стотици, дори и хиляди на
ден. Без помощта на държава, олигарси или царе, папи и патриарси. Защото
българинът продължава да търси себе си, своята идентичност и визия за бъдещето,
независимо от това какво се опитват да му внушат вътрешни и външни витии и
корифеи. Или както казва Весела: „Приятели, нека
продължим напред, защото няма по-истински път от Пътя към себе си!”
НИКОЛАЙ СВЕТЛЕВ
РС, Ето и стихчето, с което поздравих колежките си за 8 март:
Като вода дълбока
е женската душа...
Безбрежна, безпределна,
скитница без брод...
Като простора син
е женската душа...
Понесла тишината
дори и в ураганна буря.
Весела Стамболиева
