Поетеса вае красота от епоксидна смола

 В бр.14 от 29 март 2021 г. на вестник „Минаха години“, 
в рубриката „Млади сърца“ е публикувана статия

за мен и новата Приказка, в която правя първите си стъпки.

 Този странен занаят

Поетеса вае красота от епоксидна смола

Весела Стамболиева от София споделя с хиляди читатели рецептите си за здраве, готварство и духовно израстване

Весела (вдясно) с усмивка предлага късметчета на колежките си в училището навръх 8 март

 Всеки от нас е виждал кехлибар – онези скъпоценни късчета древна смола от бреговете на Балтийско море, които топлят сърцето и милват очите с първичната си красота. А когато попаднат в умелите ръце на бижутерите, те се превръщат в изящни частици от Слънцето и прекрасни украшения. Стига в тях да е вложена любов и въображение от човека, който им дава нов живот.

Когато видях за пръв път „красотийките” на Весела Стамболиева от София, точно това си помислих – я, какъв необикновен кехлибар?!

„Не, не е кехлибар, а най-обикновена епоксидна смола! – усмихва се Весела Стамболиева. – Е, не чак толкова обикновена, защото иска много усърдие, а и да ти идва вътре от сърцето! При мен това ново хоби е сравнително отскоро. Дойде ми някак Новогодишно... Като подарък от Дядо Коледа. И този подарък беше от онези, които не можеш да ги пипнеш, но ги усещаш с цялото си същество. Направо пощръклях – то не бяха клипове, то не бяха смоли, молдове, бои и какво ли още не... Обикалях из интернет, а и по магазините като зашеметена. И най-интересното е, че това продължава вече три месеца и

щръклицата не само, че не ми минава,

ами още по-здраво ме хваща. И, знаете ли, забавлението си струва, най-малкото, защото никога не знаеш какво точно ще се получи... А и трябва да изчакаш 48 часа, за да разбереш.”

Засега тези „джунджурийки”, както тя сама ги нарича не се показват на някакви специални изложби, а спонтанната им премиера пред публика беше на наскоро отминалия 8 март. В столичното училище, където Весела работи като домакин, по–голямата част от педагогическия състав е жени. И Весела решила да ги зарадва по своя неповторим начин – занесла им цяла торба от своите красотийки. Всички колежки си изтеглили късметче – едно стихче за любовта, което наскоро бе публикувано на страницата „Белият лист” на вестник „Минаха години” и по някоя красотийка в пликчето, а за мъжете - пак същото, но не за тях, а за любимите им жени. Един наистина интересен и трогателен начин да се вдъхне ново съдържание на празника, който по времето на соца свързвахме с Роза Люксембург, Клара Цеткин, кака Цола Драгойчева или най-малкото със знатните тъкачки-многомашиннички.

Част от изработените от епоксидна смола художествени хрумки на Весела Стамболиева

 То в известен смисъл май и Весела Стамболиева е една съвременна многомашинничка, която обаче тъче по становете на човешките души. Защото, освен че се е посветила на една сериозна професия в училищното образование, тя е и поетеса, писателка, популяризаторка на духовното начало, природолюбителка и ред други неща. Но преди всичко, както сама тя се изразява, е пътешественик из необятните дебри на  човешката същност.

 

Може да я видите с усмивка и фотоапарат дори на 2000 метра височина

Ето как  разказва тя за

подбудите да не спира да търси:

„Навремето, когато правех първите си стъпки в света на Духа, усетих, че пред мен се разтваря един нов и съвършено различен хоризонт. Той ме привличаше, но в същото време ме и плашеше. Не е лесно да надникнеш в себе си, когато си изтъкан от страхове, вини, обвинения, когато външния свят е всичко, което имаш, а вътрешния са само фантасмагории и илюзии…”  

Затова преди повече от три години тя създава в интернет-пространството блога „В хармония със себе си…“ Това станало почти на шега, с цел да съхранява в него статии, клипове и филми, които й харесват и помагат по пътя на Духовното развитие. Постепенно в негоавите рамки направила още няколко тематични блога: „Когато Душата проговори...“ посветен на личното й творчество, „Обикновените българи и Необикновената България“, където помества материали от и за българите и България – открития, постижения, душевност. „Хитринки и вкусотийки“ пък е забавният раздел на  блога. В него има всевъзможни интересни готварски рецепти, начини за здравословно хранене, различни идеи за украса, предпазване от насекоми и всевъзможни хитринки за бита. „21 дни на Изобилието“ и „28 дни Вълшебства“ пък са  програми за духовно усъвърщенстване и развитие, неща, от които толкова много се нуждаем в бездуховното ни време.

И така – тайно и полека,

без думкане на тъпани

тази всеотдайна и слънчева българка изпълнява самопоставената си вътрешна мисия, без да мрънка и хленчи, а само давайки пример със себе си и други достойни наши сънародници. И това дава резултат – неотдавна в нейния блог „В хармония със себе си...“ влезе стохилядният посетител. И продължават да влизат – десетки, стотици, дори и хиляди на ден. Без помощта на държава, олигарси или царе, папи и патриарси. Защото българинът продължава да търси себе си, своята идентичност и визия за бъдещето, независимо от това какво се опитват да му внушат вътрешни и външни витии и корифеи. Или както казва Весела: „Приятели, нека продължим напред, защото няма по-истински път от Пътя към себе си!”

НИКОЛАЙ СВЕТЛЕВ

 

РС, Ето и стихчето, с което поздравих колежките си за 8 март: 

Като вода дълбока

е женската душа...

Безбрежна, безпределна,

скитница без брод...

 

Като простора син

е женската душа...

Понесла тишината

дори и в ураганна буря. 

Весела Стамболиева