Калейдоскоп

 Калейдоскоп

Говорим за Любов. Всичко е Любов. В самата основа е Любовта и в същото време целият свят е настръхнал срещу нас...

Какво виждаме в този момент в огледалото?

Защо светът не ни отговаря със същата онази Любов, която изпращаме към него?

Или, може би, ни отговаря?

Но тогава какво излиза – че нашата Любов е само лустрото, красивата опаковка, а отвътре нещо не достига...

Тогава това, което мислим за Любов, това, което наричаме Любов – какво е то?

Загледах се в очите на Орлово перо. Тези толкова топли очи... За първи път усетих, че има нещо отвъд погледа, нещо, което е толкова дълбоко, толкова искрено, толкова галещо...

Виждаш ли, човекът е едно много сложно създание. В един и същи момент той може да изпитва твърде сложна плетеница от чувства. Представи си го като един калейдоскоп. Вътре, в затворената кутийка, има най-различни по цвят и форма огледалца. Ти изпитваш истинско удоволствие, когато го въртиш и гледаш през отвора. Прехласваш се по причудливите форми, по тази феерия от цветове.

Същото е и с човешкото сърце – един орган, един мускул, със своите точно определени физически функции. Но ако погледнеш вътре в него, отвъд чисто физическата структура, ще откриеш един не по-малко зашеметяващ калейдоскоп.

Всяко чувство, което е намерило място вътре в сърцата ви, има съответната вибрация, съответния цвят. И като завъртите този калейдоскоп, се получават приказни форми и всеки цвят се обагря с нюансите на всички останали цветове.

Няма постоянно преобладаващ цвят, освен в редките случаи, когато човек се приближи до една от двете крайности по скалата на чувствата.

Сега разбираш ли, че ти наистина изпитваш Любов, но не само... Твоята Любов е обагрена с нюансите на цяла гама от чувства, които се проявяват в един или друг момент, с една или друга интензивност.

Няма как да изпитваш чиста Любов. Да, ти се стремиш към това, твоята мисия, твоята цел се състои в това, но все още не си я постигнала.

Върховната цел на всяко човешко същество, въплътено тук, на земята, е постигането на Чистата Любов. Тази цел е лайтмотив на всичките му прераждания. Последното и окончателно отпътуване от планетата Земя ще бъде сливане с Чистата Любов.

Е, тогава няма как да виждаш покрай себе си друго, освен Любов...

Но ти все още си в плът (ако е нужно, ощипи се, за да си сигурна...) и калейдоскопът променя формата и преобладаващия нюанс във всеки един момент, при всяко едно завъртане, при всяко едно вдишване.

Това е. Просто е. Нали? Няма игнориране. Няма потискане. Има само намерение към кой край на спектъра да се движиш.

Сега разбираш ли защо не може да има и застой? Дори и при пълен покой, преливането на цветовете не спира. Самите цветове са вибрация. Различните нива на вибрация, сами по себе си, се стремят към баланс и този стремеж води до ново преливане.

Понякога, някои нюанси са толкова слаби, че на пръв поглед не се забелязват, но ги има. Те са вградени в основата на цвета и единственото, което постигат, е да го направят по-мек или по-твърд.

Калейдоскоп...

Между другото, защо не се разходиш някъде по пазарищата и не си купиш един калейдоскоп? Така ще ти стане по-ясен онзи на чувствата, ще си припомниш детството, а и искрено ще се позабавляваш...

Всичко съществува в и около теб едновременно – и доброто и лошото, и любовта, и страхът. Въпросът е накъде ще насочиш вниманието си, какво ще забележиш и какво ще забележи теб.

Разбираш ли, ти ще останеш невидима за хора, същества и същности, които не са на твоята вибрация, или разликата във вибрацията ви е достатъчно голяма, за да останете скрити един за друг.

Ти и всички останали хора не виждате ултравиолетовия и инфрачервения спектър, но това не означава, че те не съществуват или че не ви въздействат.

Можеш без проблем и без последици да се спасиш от дадено влияние само като станеш невидима за него. Това означава - да се издигнеш достатъчно високо над съответното равнище на вибрация и да нямаш никакви допирни точки с нея, дори и в най-бледите нюанси.

Това е.

И не забравяй за калейдоскопа.

Приятно забавление!

Колко е красива и уханна пролетта! Разперих ръце и се завъртях в кръг там, насред пъстроцветната полянка. Цветята заиграха пред очите ми. Какъв приказен танц. Благодарност и мир изпълниха сърцето ми. Вълшебството се вля във вените ми.

 Откъс от “Посланията на Орлово Перо или 

Мъдростта на един Велик индиански маг”

Весела Стамболиева