Светулки

Светулки

Запиляхме се в някаква гора.
Беше нощ и беше тъмно…
Лятна тиха нощ…
Вървяхме, бяхме шумни.
Огласяхме гората с детския си смях.

В миг пред нас разкри се чудна гледка.
Притаихме дъх – очаровани и занемели…
Звездите бяха слезли тук - при нас…
Гората се изпълни с тях
и стана някак призрачно красива.

Хиляди светулки – навсякъде около нас…
   Четиридесет години от тогава…

Този спомен и до днес е жив във мен.

Изгубихме се, Господи!
Моля те, светулките отново ни прати!

Весела Стамболиева

РС, Цялата статия с приказни светулки.