Сред прохладата на Витошкия лес

Сред прохладата на Витошкия лес

  

Събота. Горещ летен ден. Възможно най-подходящото време да избягаш в планината, сред гостоприемните сенки на вековните гори…

 

Колкото и да е странно тук – на Витоша няма много хора. Или аз си избрах пътеки, които са малко по-встрани от общоприетите маршрути, или Вселената ми изпрати Спокойствието, от което имах нужда в този момент.

След 2-3-часово скитане нагоре-надолу по пътеките реших да си намеря някое тихо и усамотено местенце, където да остана насаме със себе си. Не след дълго съзрях една полянка, която като чели чакаше точно мен… 

 

Отбих от пътеката и навлязох сред дърветата. По „случайност” на тази полянка имаше огнище, а точно в центъра ѝ съзрях едно перо. В момента, в който се настаних чух писъка на орела.
 

Така, както беше душно и въздухът сякаш беше замрял, в момента, в който се отпуснах и пуснах записа с Техниката на Чистото осъзнаване излезе не много силен, но приятен ветрец, който ме разхлади и ободри.

Тук сред природата, откъсната от цимента и задуха на големия град още по-силно усетих въздействието на Чистото осъзнаване. Отдадох се напълно на спокойствието и блаженството, които изпълват цялото ми същество в този момент.

Размърдах се, огледах се около себе си и докато все още сълзите блестяха в очите ми, взех тефтера и се приготвих да получа поредното послание от Орлово Перо.

Мигът е всичко

Е, Орлово Перо,

Приседнала край огнището слушам твоите думи…

върни се ти назад мило момиче

претърколи се по колелото на времето

заслушай се в шума на листата

чуваш ли приказката

която вятърът ти нашепва

докосвайки клоните като лък на цигулка

годините отминават

времената се сменят

променят се дрехите

лицата са други

само духът неизменен, на поста стои

време разделно избра си сега

и време което събира

време разделно

как само звучи в свят

който отделност не знае

и как ли това което е цяло от века

ще успееш да събереш

да трудна задача сега си поставяш

и туй само роденият в плът го умее

да види различното там, дето го няма

и да копнее за цялото

което всъщност е той

питаш ме пак за причините

питаш ме пак как да разделяш

и слагаш без време без място

думи без смисъл

а знаеш прекрасно как просто е всичко

е да ама не защо да е просто

я дай малко сложност да сложим за вкус

че иначе гозбата ще е постна

и може леко да нагорчи

след туй

за да може картинката да е пълна

за цвят да й сложим дъгата

тъй шаренко някак по й приляга

сега седиш на тревата

заслушана във птича песен

сред гората

и вятърът свободен волен

чуй го как се шмугва сред листака

слънцето огрява всичко

и тревички и мушички

я вземи сега и таз картина раздели

тук листата

птичката ей там

песента й пък отсреща

аааа и щурчета има

те пък ще са нейде там

да продължавам ли

ооооо не аз само

моля те сега поспри и разбери

няма ти и аз

няма той и тя

няма тук и там

няма после беше и сега

лентата върти се да

кадрите менят се

ала всичко е във твоята глава

осъзнай

светът не съществува вън от теб

няма как сега от тук да тръгнеш

и вратата да затвориш няма как

ти винаги ще бъдеш тук

за тебе друго място няма

където и да си си тук

каквото и да си си ти

огледай се в света около теб

огледай се във хората около теб

и помисли познаваш ли ги ти

откриваш ли ти себе си във тях

ако за миг се спреш

и различното забравиш

нима не ще откриеш себе си

навсякъде край теб

нима във образа така различен на дървото

свойте корени не виждаш

нима във гривата развяна

не виждаш свойта воля ти за свобода

нима във огъня игрив не виждаш

пламъчетата във своите очи

къде си тръгнала сега кажи

какво все чакаш някой друг да ти подскаже

свойте думи можеш само ти да чуеш

макар изречени от някой друг

какво било е или пък ще бъде

каквото е това било е и ще бъде

защото друго няма

живей сега и радвай се на този миг

защото той е вечност

и няма сила която да го спре

мигът е твойто днес

и твойто вчера

твойто утре

мигът задръж а не мисли

какво било е или пък ще бъде

мигът единствен

цялата вселена в себе си съдържа

мигът е вечност

и покой

мигът е сила

Оставих тефтера и полека-лека се завърнах на полянката. Огледах се около себе си и съзрях приказката, която ни разказваше самият Живот. Отново се отпуснах на тревата. Имах нужда да попия думите на Орлово Перо. Усещах единение с всичко около себе си. Да се изгубя, за да мога да се открия…

Откъс от “Посланията на Орлово Перо или 

Мъдростта на един Велик индиански маг”

Весела Стамболиева