В тишината днес аз приемам Божието Слово
Урок 125
В тишината днес аз приемам Божието Слово
Притихнах.
Заслушах се в
мислите си.
Представих си бистър
поток, по който плуваха листенца от цъфнала вишна. Много нежно потопих ръцете
си в потока и с леки движение изчиствах листенцата. Това бяха моите мисли.
От Тишината в
съзнанието ми изникна идеята за вечната борба. В един миг осъзнах, че борбата
вече не ни е нужна, защото притежаваме най-силните оръдия във Физическата Вселена
– Благодарността и Любовта.
Благодаря ви за съвместно преминатия Път!
Благодаря ви за Уроците, които научих чрез вас!
Благодаря ви, че избрахте моето тяло за ваш
гостоприемник!
Благодаря ви, че приехте моят Дух за ваш Водач!
Дойде времето да се разделим и всеки от нас да поеме
по своя път.
Освобождавам ви с Любов и Благодарност.
Господи, моля те, посочи на всеки един от нас – на мен
и на съществата и същностите, прилепнали към моето тяло, към моята Душа и към
моя Дух на всички нива и във всички измерения, Новия Път, по който да тръгне
всеки от нас самостоятелно, уверен в силите и възможностите си.
Благодаря!
Благодаря!
Благодаря!
Това е! Няма
тежки, изнурителни практики.
Само Благодарност,
в чиято сърцевина блести Любовта!
Весела Стамболиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар