Дори смъртта срещнете с Песен!

Дори смъртта срещнете с Песен!

 На Марио Михайлов

11 януари 2016 г.

 

Винаги е тъжно,

когато някой си тръгва

без време от тази земя…

Когато някой вземе решение

и просто натисне бутончето „Стоп!”,

за да излезе от Играта „Живот”…

И няма тук лекарски грешки.

Няма пропуснат късмет.

Няма игри на Съдбата…

А на нас ни е тъжно. Защо ли?!

От очите ни сълзите капят ли, капят.

Сърцето като камък тежи.

Един приятел отлита към звездите…

Един приятел ризата захвърли

и остана Чиста Светлина.

Но тази риза – стара и продрана -

толкова си я обичахме, нали…

И плачехме със нея, и се смеехме…

И пеехме.

 …………

  След петдесет години

отново аз запях

със твоята китара в такт…

А днес те няма.

Китарата във ъгъла мълчи

някак гузно няма…

Марио, Приятелю Любими,

Последно СБогОм

казвам ти сега!

Буцата във гърлото

не ще да си отиде,

но нищо – ще мине и това…

Марио, какво е твоето Послание

към всички нас, твоите Приятели?

 Не плачете!

Сълзите изтрийте!

Китарата вземете и запейте!

Песните ги знаете, нали?!

Нека днес Музика в сърцата ви да има,

а не тъга, не сълзи, не „Защо?”!

Пейте! Хей, чувате ли вие?

Пейте, за да има Светлина!

Пейте, за да бъде Пътят ми по-лек!

Когато Музика в сърцето има,

Животът става Песен,

става Цветен, става Лесен…

Пейте!

Музиката е във вас!

Дори смъртта срещнете с Песен!

Весела Стамболиева,

Когато Душата проговори..., Шепот от други светове...