Книгите-Учители

Книгите-Учители

Беше време да се поразкърша малко. Прохладата на близката гора ме зовеше. Станах, обух си маратонките и тръгнах. Тези кратки разходки ми действат като мощен енергиен душ.

Точно преди на навляза в гората нещо синьо привлече вниманието ми. Наведох се. Беше малко синьо перце. Кой ли вятър го беше довял тук? Взех го и този път се разсмях с глас. Миг преди да го зърна, през главата ми се стрелна мисълта, че отдавна не съм чела Илюзиите на Ричард Бах…

Съвпадение…

Ха-ха-ха…

Да, бе, да…

Обичам тази малка книжка. Много пъти съм я препрочитала. И всеки път откривам в нея нещо ново, различно и силно. Постепенно през годините установих, че тя ми е нещо като барометър. По нея си сверявам часовника, т.е. разбирам къде се намирам по своя път.

Преди много години, когато за първи път я прочетох, единственото нещо, което усетих беше удоволствието от прочитането на една хубава приказка. И нищо повече. Явно този автор е с доста развинтено въображение, но иначе стилът ми допада.

Годините минаваха. Все повече навлизах в света на окултната литература и на различните религии. Бях прочела всички книги на Ричард Бах, публикувани до момента и бях запленена от силата им и от чувствата, които събуждаха в мен. Отново се върнах към Илюзиите и този път усетих, че Илюзиите не са само илюзии. Да, имаше нещо в тази книга. Имаше нещо по-дълбоко, но все още не можех да го уловя.

Минаха още няколко години. Вече бях преминала през етапа на религията. Бях прочела Библията. Бях усетила дъха на каноничната вяра. Имаше доста неща, които ме объркваха и най-вече страхът, който всяваше Старият завет.

Постепенно разбрах, че Истината е някъде отвъд църквата като сграда и институция. Все още не знаех къде е, но със сигурност знаех, че не е там.

Съвсем „случайно” отново попаднах на Илюзиите. Да, определено, тази книга имаше мисия в моя живот. Едва сега започвах да черпя истинската информация, която тя съдържаше. Четейки я, улавях много от отговорите на моите въпроси. Това беше фантастично. Не можех да повярвам. Толкова пъти я бях чела, а едва сега се докосвах истински до нея…

Започвах да разбирам смисъла на древната мъдрост: „Когато ученикът е готов, учителят идва.” Преди ми се струваше абсурдна. Как така? От къде учителят ще знае, че ученикът е готов? И как ще го намери?... Та нали учениците отиват при учителите, а не обратното…

Постепенно започвах да разбирам, че учителите са навсякъде. Да, има ги и от плът и кръв, но понятието Учител е много по-всеобхватно.

Книгите също са наши учители - и то какви само...

Годините минаваха. От време на време посещавах някакви курсове или влизах в някакви групи, но като цяло книгите бяха моят неотклонен, верен спътник.

Към Илюзиите се връщах още няколко пъти и всеки прочит беше нов, различен и много по-дълбок… Не знам дали някога ще дойде времето, когато няма да открия нищо ново в тази книжка. Често казано, вече се съмнявам в това.

Има вечни книги, книги които не можеш просто да прочетеш и да забравиш там някъде в библиотеката. За мен Илюзиите на Ричард Бах е една от тези книги.

"Бъди, защото СИ!", Весела Стамболиева