Поредният урок

Поредният урок

Да притаиш дъх

и да кажеш:

„Имам нужда от помощ!”

Толкова ли е трудно…

Да поискаш помощ, не е слабост.

Това са страховете на егото –

как така ще се излага.

Само силният умее,

без страх и угризения,

да си признае,

че от помощ се нуждае…

Въпрос: Как да се научим не само да даваме и да получаваме, но и да можем да поискаме помощ.

Орлово Перо: Когато си в Изобилието, няма да се научиш да искаш помощ с чисто сърце, така както даваш и приемаш.

Искат се не само пари. Иска се и услуга, и съвет.

Не е нужно да вършиш всичко сама, защото ще дойде моментът, когато ще ти „прегорят бушоните“.

И най-важното – когато искаш нещо от някого, без значение какво е то, не е нужно да изпитваш чувство на вина, не е нужно да се срамуваш и да се обвиняваш, че пак не си могла да се справиш. Урокът ти в този момент е да се научиш, че искането на помощ не е просия, а е израз на уважение към човека, от който си решила да искаш помощ. Когато изхождаш от тази гледна точка, човекът срещу теб не може да изпитва никакви други чувства към теб освен уважение и най-искрено желание да ти помогне.

Помисли, как се чувстваш, когато някой поиска помощ от теб...

А когато към всичко това прибавиш и увереността в своята божественост, както и в божествеността на човека срещу теб, нещата придобиват съвсем друго измерение.

Можеш ли да си представиш един Бог, който кърши ръце и се чуди как да каже на своя приятел, също Бог, че се нуждае от помощта му, защото е изчерпил всичките си налични идеи, как да обясни на своите въплътени деца, че между Него и Тях всъщност няма никаква разлика, защото са едно и също нещо. Примерно…

И когато нямаш навика да поискаш каквото и да било, от когото и да било и в този момент навлезеш в Изобилието без убеждението, че да искаш помощ е израз на вътрешна сила и увереност, тогава винаги ще имаш поводи да понижаваш енергията си и да изпитваш дискомфорт.

Понякога уроците, които получавате при въплъщението си, са доста странни и на пръв поглед имате усещането, че са в противоречие и с духовните и с природните закони, но не е така. Просто уроците стават по-сложни, казусите по-многоизмерни. Вие разширявате съзнанието си. По този начин се отдръпвате от линейното мислене и ако до сега от точка А до точка Б, сте се движили по права линия, вече е дошъл моментът да започнете да се движите по спирала и да осъзнаете многоизмерността на уж рамкирания свят на материята.

Не се страхувайте от тези нови усещания. Приемете ги и вървете по Пътя на своето израстване и осъзнаване, на своето запознаване със Себе си!

Лек Път!

Откъс от “Посланията на Орлово Перо, Книга Втора”,

Весела Стамболиева