Времето и Любовта

Времето и Любовта

        Преди известно време започнах един експеримент – Среща с моите ангели-хранители по време на медицатия. Днешната среща ми подари един паралел, който не бях срещала до сега...

Моите ангели-хранители ме чакат – там, при езерото с водопада. А аз се лутам – ту влизам, ту се понасям в мислите от ежедневието и излизам.

- Е, хайде де, ела най-накрая... – казва с усмивка и разтворени обятия Аруел.

- Идвам. Ето ме. Тук съм.

Отпускам се. Насочвам мисълта си към срещата с ангелите. Приемам топлата прегръдка на Аруел.

- Хайде, време беше да дойдеш отново.

- Ами... Времето, все ме гони и не ми достига...

- А-а-а-а... Времето значи... Ти приемаш Времето като даденост. Не се страхуваш от него. Дори не можеш да излезеш от него. Приела си го с цялото си същество.

Отпусни се и приеми Любовта по същия начин, както приемаш Времето – като даденост, защото ти я спираш, ти не й позволяваш да навлезе в живота ти, поставяйки бариерите на страха пред нея.

Защо не се страхуваш от Времето? Защото си го приела. Не го коментираш. Не се чудиш дали ще дойде или не. То, Времето, просто Е.

Същото е и с Любовта. Тя просто Е. Тя е в теб, тя е навсякъде около теб. Довери й се. Приеми я. Премахни бариерите и тя ще огрее живота ти с невиждана Светлина!

Отпусни се и плувай през живота. Позволи му да ти се случи. Не мисли какво ще стане, а само приемай случващото се. Твоята Душа знае къде и при кого да те отведе. Довери й се!

- Благодаря! Благодаря! Благодаря! Мои верни ангели, Благодаря ви за ласката и за думите!

Една прегръдка за довиждане и аз постепенно за завръщам във физическия свят.

 Весела Стамболиева