Едно древно градче
– Къйъкьой-Мидия-Салмидес, на брега на Черно море в полите на Странджа, ни
приюти за една кратка почивка.
Още преди години,
когато за първи път кракът ми стъпи в Странжа, усетих, че хората там са от
друга порода – спокойни, търпеливи и много гостопиемни.
В съвременния
забързан и шумен свят такива хора почти не се срещат. И срещнеш ли ги, имаш
усещането, че си открил съкровище.
Да, това е Духът
на Странджа, без значение дали е в българска или в турска територия.
Този път ветровете
ме отвяха в турската част на Странджа. Наш домакин и гид беше старият
ни приятел Исмаил Ерсой - изселник от 1989 г., Варналия, перфекто владеещ
български език.
Благодарение на
него се докоснахме до сърцето на тези любима планина.
За любителите на
просторните и чисти плажове, без много шумотевица, това е идеалното място.
Плажната ивица е дълга над 3 километра.
А това е малкият, но много красив плаж, сгушил се
между устието на река Пабуч дере и морето.
Е, разбира се,
средата на октомври не е най-подходящото време за плаж, но имахме късмета в
един топъл, слънчев ден да се потопим в Джакузито на Клеопатра – едно
естествено езерце, обградено със скали.
Джакузито на Клеопатра – поглед отвисоко.
Вече сме вътре и вълните не могат да ни изплашат.
Е, разбира се, имат си пролука, но влизат вътре съвсем
укротени...
Водата е кристално чиста и приятно затоплена...
През останалите
дни от нашия престой в Мидия, не ставаше за плаж и това ни позволи да се
скитаме на воля из дебрите на тази приказна планина.
Едно от първите
места, които посетихме бяха Адските водопади. Те са по-отдалечени, в самото
сърце на Странджа и до там се стига с кола.
Реката и водопадите се вият между камъните,
образувайки малки езерца и вирове.
А белите, гладки камъни, разположени стъпаловидно,
създават илюзията, че се разхождаш сред градините на някой дворец.
Сред вековната
гора се беше сгушила зелениката, с чудното турско име горска роза.
От там се
отправихме към Сарай за един късен обяд и скитане, но този път по магазините...
Това беше за „Добре дошли“ в малкото ресторантче, а
после така се отнесох, че забравих да снимам...
Джамията в Сарай по залез слънце.
Нашето пътешествие
продължи на следващия ден с едно загадъчно и много интересно място –
Крокодилското езеро.
Указателен знак, че вървим в правилната посока ;).
Нашият домакин ни нагости с паламуд на дървени
въглища.
От историческите забележителности
успяхме да се докоснем само до древния скален манастир Св.Никола.
Наближаваше краят
на нашето приключение и една разходка с лодка по река Пабуч дере беше, може би,
най-добрият завършек.
Приближаваме се към Дървото на желанията.
Това е. Почивката
свърши и е време да се гмурнем отново в ежедневните задачи.
Така че,
натоварихме се на колата и си казахме „Довиждане! До нови срещи!“, защото
знаехме, че ще се върнем отново, за да продължим приключението, наречено „Страджа
отвъд гранаицата“.
Реших да послушам
собствения си съвет и в последните часове на Старата година да си направя
равносметка за изминатия път.
И като се замислих
ме побиха тръпка…
За мен 2022 бе
една изключително динамична година. Изпълнена с финали и стартове, със срещи и
раздели, с пътешествия и нови запознанства.
Събитията се
надпреварваха да се случват в живота ми – без ред, без предизвестие, без да ми
дават възможност да спра, да си поема въздух и да продължа пътя си спокойно по
начертания план…
Да, през тази
година плановете ми претърпяха пълно фиаско… Дори не се бях замисляла за това.
Тази година се
превърна в учебен полигон по приемане на живота и събитията такива, каквито са
– безпристрастни, навременни и понякога напълно неразбираеми…
Но в крайна
сметка, обръщайки се назад, не мога да кажа, че това е била „празна“ или лоша година.
Напротив. Годината беше Прекрасна, а научените уроци – Безценни! Съпротивите
постепенно се стопяваха и правеха място на нови, силни изживявания.
А какви са
намеренията ми за следващата – 2023 година? О, не, Благодаря! Този път ще я
карам „през просото“…
Ще оставя
събитията сами да показват пътя ми. Само ще ги следвам. И докъде ще ме отведат?
Очаквайте продължението догодина по същото време…
