събота, 10 март 2018 г.

Лека Нощ!

Лека Нощ!




Приказна лятна нощ. Една от онези с падащите звезди...
На връщане от селото реших да мина до една скала недалеч от къщата. От там звездите изглеждат още по-близо и са още по-големи. Падащите звезди са толкова много, че не ми остава време да си намисля желание, а само гледам нощното небе – опиянена, без мисъл...
В главата ми зазвънтя смехът на Малкия Принц на Екзюпери. Чувам го, усещам го, раз-стила се като невидима пелена над мен. Чувам думите му:

— Същественото е невидимо за очите…
— Разбира се…
— То е — както с цветчето. Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето. Всички звезди са цъфнали цветя.
— Разбира се…
— То е — както бе с водата. Водата, която ти ми даде да пия, беше като музика поради чекръка и въжето… помниш ли… тя беше хубава вода.
— Разбира се…
— Нощем ти ще гледаш звездите. Там, дето живея аз, е много мъничко и затуй не мога да ти покажа де се намира моята звезда. Но тъй е по-добре. За тебе моята звезда ще бъде една от всички звезди. И тогава тебе ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Те всички ще бъдат твои приятелки. Освен това аз ще ти направя един подарък…
Той пак се засмя.
...................
— Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И той пак се засмя.
......................
— Все едно, че вместо звездите съм ти дал куп малки звънчета, които знаят да се смеят…
И отново се разсмя.[1]

Имам усещането, че и хорът на щурците се смее. Цялата природа, цялата вселена се оглася от кристалния смях на хиляди звънчета...

Време беше да се прибирам. Тръгнах по пътеката към къщата. В момента, в който навлязох в гората - застинах занемяла... Звездите са слезли при нас... Хиляди малки звездички...
Освен сезон на падащите звезди, това беше и сезонът на светулките.
Още един подарък от Малкия Принц...
Още един подарък за разтвореното за Приемане съзнание...
Още един подарък...


[1]„Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери

"Бъди, защото СИ!", Весела Стамболиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар