Лека Нощ!
Приказна
лятна нощ. Една от онези с падащите звезди...
На
връщане от селото реших да мина до една скала недалеч от къщата. От там
звездите изглеждат още по-близо и са още по-големи. Падащите звезди са толкова
много, че не ми остава време да си намисля желание, а само гледам нощното небе
– опиянена, без мисъл...
В
главата ми зазвънтя смехът на Малкия Принц на Екзюпери. Чувам го, усещам го, раз-стила
се като невидима пелена над мен. Чувам думите му:
— Същественото е невидимо за очите…
— Разбира се…
— То е — както с цветчето. Ако обичаш някое
цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето.
Всички звезди са цъфнали цветя.
— Разбира се…
— То е — както бе с водата. Водата, която ти
ми даде да пия, беше като музика поради чекръка и въжето… помниш ли… тя беше хубава
вода.
— Разбира се…
— Нощем ти ще гледаш звездите. Там, дето
живея аз, е много мъничко и затуй не мога да ти покажа де се намира моята
звезда. Но тъй е по-добре. За тебе моята звезда ще бъде една от всички звезди.
И тогава тебе ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Те всички ще бъдат
твои приятелки. Освен това аз ще ти направя един подарък…
Той пак се засмя.
...................
— Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй
като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще
ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се
смеят!
И той пак се засмя.
......................
— Все едно, че вместо звездите съм ти дал куп
малки звънчета, които знаят да се смеят…
И отново се разсмя.[1]
Имам
усещането, че и хорът на щурците се смее. Цялата природа, цялата вселена се
оглася от кристалния смях на хиляди звънчета...
Време
беше да се прибирам. Тръгнах по пътеката към къщата. В момента, в който навлязох
в гората - застинах занемяла... Звездите са слезли при нас... Хиляди малки
звездички...
Освен
сезон на падащите звезди, това беше и сезонът на светулките.
Още
един подарък от Малкия Принц...
Още
един подарък за разтвореното за Приемане съзнание...
Още
един подарък...
"Бъди, защото СИ!", Весела Стамболиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар