вторник, 20 март 2018 г.

Поезия

Поезия


Какво е туй поезия? От где тя иде?
За какво е нужна на света?
Освен поетите дали над нея
замислят се и другите сега?

Поезията! Понякога тъй нежно тя звучи.
Понякога по-страшна от куршум е.
Понякога във нея искреност звучи.
Понякога пък чувстваш – нещо не достига.

Поезията! Какво ли е това? –
Откровение, мечта ли, или зов?
Дали отдушник е на скритите копнежи,
или самата тя копнеж е за любов?

Дали е пристан тих
сред разбеснелия се океан от низости човешки,
или като вулкан изригва
сред спокойния и равнодушен сив живот?

Дали копнежите хилядолетни,
чрез нея искаме да изразим,
или зачетени във нея
с копнежи се изпълват нашите души?

Тя може да е сън, мечта, мираж далечен,
ала трябва да я има,
за да може душата на човека
спокойствие най-после да намери

сред нейните бездънни дебри,
или да се разтърси
като след земетресение от равнодушието,
запознало да вледенява човешката душа.

Поезията! Едновременно и нежна и могъща.
Самата тя копнеж, ала и раждаща копнежи;
даряваща успокоение, ала и вечен зов,
разтърсващ сивотата на деня.

Поезията!
Пристан тих
и бушуващ ураган!

Весела Стамболиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар