Реалното и нереалното

Реалното и нереалното

Късна есен. Листата, окапали от дърветата, правеха земята да изглежда мека и топла. Огънят тихо припукваше и той - готов да чуе поредната приказка… Погледът ми се спря в края на гората, където две кошути хрупаха все още зелените тревички.

- Сега, да навлезем малко по-дълбоко в материята. Какво е Реалност? – попита Орлово Перо.

- Това, до което можем да се докоснем с петте си сетива.

- Добре. Няма да оспорвам тази Истина. Тя е факт. Но кажи, можеш ли, с което и да било от тези пет сетива, да се докоснеш до Любовта? Да я пипнеш, да я видиш, да усетиш аромата или вкуса ѝ? А, може би, можеш да я чуеш?

- Да, разбира се! Нима не си слушал песни за любовта? Нима не си виждал сияйната усмивка на влюбена жена? Или не си усетил вкуса на първата целувка? – продължих да упорствам.

- Да, съгласен съм. Това са неща, които се усещат със сетивата, но те са следствия на любовта. Те не са самата любов. Те говорят за реалността на любовта, но не са самата любов. Разбираш за какво става въпрос, нали? Има неща извън сетивата, които също са реални. Едно от тези неща са чувствата.

А какво представлява мисълта? Можеш ли да ми кажеш това, базирайки се на петте си сетива? Не да ми изреждаш начини, чрез които можеш да изразиш една мисъл, а да ми обясниш как я чуваш, как я виждаш, как я усещаш, какви са аромата и вкуса ѝ. Можеш ли да направиш това? Не, няма да успееш, защото и мисълта няма физически параметри.

Когато бях въплътен на земята, въпреки че бях Велик Магьосник, и аз не винаги си давах сметка за нереалността на част от реалните неща.  Бях свикнал да боравя с нереалното на много високи нива и затова понякога губех връзката с „реалния” живот. Аз знаех, че няма нищо извън нас. Знаех, че всичко е вътре в нас самите и че бихме могли да постигнем всичко, стига да можем да си го представим и разбира се... да си го позволим.

Но има и една друга подробност. Ти живееш в съвсем различен свят от моя. Вие можете да си представяте съвсем други неща от тези, които можеха да си представят хората от моето племе. Това е причината тези два свята да се различават толкова много. По моето време хората си представяха вечеря и бизонът сам заставаше пред копията на ловците. Сега вие си представяте вечеря и отивате до супермаркета... Разбираш ли? Въображението ви почти е закърняло.

По мое време, ако нямаше бизони, нямаше вечеря. Палехме огън, играехме танца на ловеца, отправяхме молбите си към Големия Баща и той подкарваше стадото бизони към нашите укрития.

Сега вече няма танц около огъня. Обредите отдавна са забравени. Сега банките изпълняват ролята на божества, супермаркетите на ловно поле, корпорациите на Добрия дух, понякога и на Злия, когато ви съкращават от работа, например... До такава степен сте свикнали с устроения от други свят, че ви е трудно да разговаряте дори със себе си без посредници... Затова магическата ви сила е закърняла и непрекъснато слагате етикети – „реално“, „нереално“...

По моето време нямахме книги, нямахме компютри, нямахме телевизори. Не ни бяха нужни. Но имахме себе си... Сега имате какви ли не щуротии, но нямате себе си. Изпитвате ужас да останете някъде сам сами без всичките тези джаджи, които ви заобикалят... Как така ще се изкъпеш в реката, а не във ваната с топла вода... Как да се свържеш с близките си, ако нямаш телефон... Как ще разбереш какво става по света, ако нямаш телевизор...

И така, постепенно, без самите вие да усетите, реалността започва да се свива все повече и повече. Когато стане въпрос за шесто чувство, много от вас клатят глави и казват – измишльотина. Ами телепатията – вече дори официалната ви наука я признава, но само като качество на избрани.

Истински магове почти няма, но за сметка на това шарлатанията набира небивала скорост... Защо? Защото сте забравили, че всички вие, че всеки един от вас като същност е Маг и то Велик... Четете книги, гледате филми, но с какво ви помагат те? Отварят ли поне малко приспаните вътрешни сетива или ги запечатват още по-здраво?

Време е да си дадете сметка за това. Бетонът, с който зазиждате вътрешните си сили, вече започва да тежи. Вие не го усещате, защото сте свикнали с тази тежест, но земята започва да го усеща и да се огъва под напора на тази тежест. Ако не вземете мерки и не започнете да се освобождавате от тези бетонни стени, земята ще го направи без ваша помощ и болката ще бъде огромна...

Реалното и нереалното – това са две категории, които нямат нищо общо с физическия свят. Единственото, което е от значение, е вашата, т.е. на всеки един човек по отделно, гледна точка. Реален е единствено светът, в който живееш – ти, конкретното индивидуално същество. Не детето ти, не съседът ти,  а именно - Ти! В момента, в който осъзнаете това, ще видите как светът около вас се изменя, съобразно вашите мисли и желания във всеки един момент.

И това е моментът, в който ще вземете руля на своя живот в своите собствени ръце...

Загледах се в прокрадналите се между клоните на дърветата лъчи на залязващото слънце. Двете кошути стояха все още там, на края на ливадата. Едната беше вдигнала главата си и гледаше към нас. Усетих любовта, която преливаше от големите ѝ кафяви очи.

Беше ли реално това, което виждах?

Беше ли реална любовта, която усещах?

Откъс от книгата „Посланията на Орлово Перо

или Мъдростта на Един Велик Индиански Маг",

автор: Весела Стамболиева