За Матрицата и Храмовете
Въпрос: Как да приема
тялото си, като не го харесвам и не се чувствам комфортно в него?
Отговор: Като приемеш, че
това е най-прекрасното нещо, което ти се е случвало някога.
Отговора
дава:
Орлово Перо
Убеждението ти, че
хората няма да те приемат с това тяло е толкова дълбоко вкоренето в теб, че
дори и да изглеждаш като супер-модел, ти пак няма да харесваш тялото си и ще му
намираш косури и дефекти. А твоето излъчване към света, в който живееш,
определя отношението на хората към теб.
Защо слагаш всички
хора под един знаменател? Защо смяташ, че всички хора харесват едно и също
нещо? Защото така казва матрицата. Защото така казват рекламите.
Ами, хайде да излезеш от този филм. Какво ще кажеш, а?
Излизането от
матрицата не означава да отидеш в гората и да прекъснеш връзката с хората в
това общество. Излизането от матрицата е вътрешен процес. То означава да
осъзнаеш до колко си зависима от постулатите на матрицата и да премахнеш тази
зависимост. Това е един вид пристрастяване, същото като към наркотиците,
цигарите, алкохола.
Всичко в този
свят, в това общество, на тази планета е изградено върху постулатите на
матрицата. Вие сте толкова силно пристрастени към тях, че дори не си давате
сметка за това пристрастяване. Приели сте го като единствения начин на
съществуване във физическия свят. Приели сте го като аксиома, която нито може
да се тълкува, нито да се докаже, нито да се отхвърли. „Това е така, защото е
така.“ Точка! Край! Без коментар!
Никой, абсолютно
никой, дори и матрицата, не може да ви наложи мнението си, ако вие не сте
съгласни с това мнение. Затова матрицата не казва директно: „Правете това или
онова.“ Тя обработва вашето мнение, вашето мислене по такъв начин, че да
придобиете усещането, че това са ваши собствени идеи и мисли. Това е
единственият начин да ви контролира напълно. Вие си мислите, че изразявате
собственото си мнение, но всъщност отразявате идеите, наложени ви от матрицата.
Как да направите разграничението между вашите
собствени и привнесените от вън мисли?
Не е трудно.
Достатъчно е да наблюдавате отражението на мислите си върху емоционалното ви
състояние.
Ако мислите, които
ви вълнуват в този момент, ви подтискат, ако изпитвате дискомфорт, ако ви
заболи главата или усещате краката си тежки като олово, това е признак, че
отразявате мислите, привнесени от матрицата като свои.
И обратното, ако се
чувствате радостни или щастливи, ако имате усещането за полет, ако светът
покрай вас заблести в най-ярките си цветове, това означава, че отразявате в
света, покрай себе си, вашите собствени, идващи от Духа, мисли.
Това е най-точният
критерий, при който няма начин да сбъркате.
Матрицата ви
убеждава, че няма нищо отвъд този свят. Да, това е така, с едно малко уточнение.
Няма нищо отвъд, защото всичко е вътре във вас самите и само когато излезете от
манипулативните структури на шаблонното мислене, можете да откриете своя
вътрешен свят и механизмите, чрез които създавате външния.
Това е. Простичко
е. Стига да имате желание да наблюдавате и разграничавате.
А сега да отговоря
на конкретния ти въпрос.
Защо не можеш да
отслабнеш?
Ти правиш всичко
възможно да поддържаш и увеличаваш теглото си. Защо? Защото по този начин
изразяваш своята съпротива срещу
матрицата. Тоест, правиш ѝ напък. Само дето на нея, на матрицата, въобще не ѝ
пука, поне до момента, до който играеш по нейните правила. А ти точно това
правиш. Съпротивлявайки се, играеш по нейните правила. Това е най-сигурният
начин да поддържаш ниска вибрация и да бъдеш един добър член, една здрава
брънка от матрицата. Именно съпротивата те държи в плен и поддържа оковите ти в
изправност.
Спри да се съпротивляваш.
Започни да приемаш без да коментираш и да правиш оценки.
Това е тялото ти.
Точка. Това е тялото, което ти дава възможност да пребиваваш във физическия
свят. Точка. То е такова, каквото е. Никой няма право да го критикува и обижда,
дори и ти.
Започни да
боготвориш тялото си, защото то е храм на Бога, решил да посети земята. Не сградите
са храмове, а телата ви.
Матрицата ви учи,
че сградите са храмове, а телата ви нямат никаква стойност. Точно обратното е.
Телата ви са храмове, а сградите нямат никаква стойност. Матрицата строи сгради
и ви кара да ги боготворите, за да умаловажи истинските храмове и да ви накара
да забравите кои всъщност сте вие. И успява. И не защото е силна или много
убедителна, а защото вие ѝ давате това право, включително и чрез съпротивите
си.
Съпротивлявайки се
срещу нещо, вие правите това нещо още по-силно. Само осъзнаването на тази
мисъл, може да ви изведе извън рамките на „обективната истина“. Кавичките не са
случайни. Няма такова нещо като „обективна истина“. Вие залагате „обективността“
на всяко нещо чрез мислите си. Вие сами създавате дори и матрицата, за да има с
какво да се заиграете. Парадоксално, но факт.
Е, добре. Приехте
играта в матрицата. Сега е време да приемете играта „Излизане от матрицата“.
И запомнете – не са
ви нужни съпротиви и борба. Нужно ви е само Приемане и много, много Любов!
Притежавате ги!
Действайте!
Откъс от книгата “Посланията на Орлово Перо 2”,
Весела Стамболиева
РС, Исках само да си получа днешното Послание. А то какво
излезе… Май се роди първата статия от Втория том на Посланията на Орлово
Перо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар