Едно мистично пътешествие

Едно мистично пътешествие

Едно приключение, едно мистично пътешествие приключи.

Част от мен, чест от сърцето и Душата ми останаха там нейде сред горите на Странджа.

По време на цялото ми пътешествие, където и да отидех, срещах Хора. Да, именно Хора – с главна буква. Срещах една отдавна забравена порода Българи – топли, чистосърдечни, готови да те приемат и да споделят с теб мислите си, трапезата си, дома си.

През тези десетина дни в Странджа – Костѝ и Царево, Бургас и на опашката на Балкана – Айтос, сякаш се озовах в един друг свят, припомних си онази България, която се беше скрила някъде из детските ми спомени. В тези дни разбрах, че не е страшно да останеш сам насред площада на едно „затънтено“ село и, въпреки че не познаваш никого, няма как да замръкнеш гладен насред улицата. Вратите и сърцата на хората се отварят за теб. Приемат те с усмивка и доверие и с една Човещина, която мислех, че отдавна не съществува.

Да, влюбих се в Странджа, влюбих се в Хората на Странджа, влюбих се в горите на Странджа! И тази Любов не е любовта на очите, припламваща буйно и бързо угасваща при появата на новия пейзаж.

Това е Любовта на сърцето – дълбока и искрена, за която знаеш, че няма да си отиде никога!

Здравей мой Нов Свят!

Здравей мой Нов Живот!

Някъде в Странджа оставих

старите тежки дисаги.

Светът ми сега е различен –

по жив,

по искрен,

по истински!

Весела Стамболиева