Едно мистично пътешествие
Едно приключение,
едно мистично пътешествие приключи.
Част от мен, чест
от сърцето и Душата ми останаха там нейде сред горите на Странджа.
По време на цялото
ми пътешествие, където и да отидех, срещах Хора. Да, именно Хора – с главна
буква. Срещах една отдавна забравена порода Българи – топли, чистосърдечни,
готови да те приемат и да споделят с теб мислите си, трапезата си, дома си.
През тези десетина
дни в Странджа – Костѝ и Царево, Бургас и на опашката на Балкана – Айтос, сякаш
се озовах в един друг свят, припомних си онази България, която се беше скрила
някъде из детските ми спомени. В тези дни разбрах, че не е страшно да останеш
сам насред площада на едно „затънтено“ село и, въпреки че не познаваш никого,
няма как да замръкнеш гладен насред улицата. Вратите и сърцата на
хората се отварят за теб. Приемат те с усмивка и доверие и с една Човещина,
която мислех, че отдавна не съществува.
Да, влюбих се в
Странджа, влюбих се в Хората на Странджа, влюбих се в горите на Странджа! И тази
Любов не е любовта на очите, припламваща буйно и бързо угасваща при появата на
новия пейзаж.
Това е Любовта на
сърцето – дълбока и искрена, за която знаеш, че няма да си отиде никога!
Здравей мой Нов
Свят!
Здравей мой Нов
Живот!
Някъде в Странджа
оставих
старите тежки
дисаги.
Светът ми сега е
различен –
по жив,
по искрен,
по истински!
Весела Стамболиева
