За Играта

За Играта

Вечерта бавно се спускаше над смълчаната гора. Виждах отблясъците на огъня сред дърветата и знаех, че Орлово Перо вече ме очаква. Не бързах. Бях потънала дълбоко в себе си. В мислите си, в чувствата си. Бях объркана, но знаех, че отговорите ме чакат там, скрити в мъдростта на огнените езици.

Тази вечер ще поговорим за смъртта.

Ти често казваш: „Мен не ме е страх от смъртта.” И го мислиш, но дали наистина е така?

Като дете ти обичаше да играеш на народна топка. Представи си, че сте се събрали да играете и някое от момичетата в един момент си тръгва. Плачете ли, че тя си отива? Не. Вие продължавате играта, знаейки, че следващия път тя пак ще е с вас.

Друг пример. Децата ти излизат и отиват да играят мач. Ти плачеш ли, че те ще играят без теб? Мисля, че не... Ти знаеш, че като се наиграят, те пак ще се върнат в къщи.

Е, добре. Много от вас знаят, че сте в Играта, че пребиваването ви в плътта е пребиваване в Играта. Но осъзнавате ли го на реално разсъдъчно ниво? Едва ли, по-скоро – не.

Самият факт, че вие се натъжавате и плачете, когато някой умре, т.е. когато напусне Играта, говори, че не осъзнавате самата Игра... И това всъщност е едно от най-ценните неща в холограмния свят.

Защо ли? Защото вие сте тук, на земята, за да се докоснете до емоциите, до цялата им гама.

Какво се случва при регресия? Пренасяш се във времето назад или напред... А дали? Помисли за Колесницата на времето. Вие изживявате времето линейно, а то не е линейно. С други думи – всичко се случва Сега! При регресия ти се пренасяш в друг отрязък на кръга. Ти наистина преживяваш това, което се случва там Някъде, но не Някога, а Сега...

- Ами кармата? Ами онези болежки, които си носим от миналите животи? Как става така, че хем всичко се случва в един и същи момент, хем имаме да отработваме карма?

- Ето, виждаш ли? Аз съм ти, но в друг отрязък от времето. Чрез теб аз научавам неща, които мога да приложа в своето време, а чрез мен ти намираш отговори на много от въпросите, които те вълнуват.

И в единия, и в другия случай отговорите са вътре в нас, отговорите са в нашия общ източник – Духа, който е наша изначална същност, който сме самите ние...

Знаеш ли колко е красив светът през очите на Духа? Холограмният свят ни дава такава палитра от цветове и звуци, предизвикани от нашите емоции, каквато не може да се постигне по никакъв друг начин...

Ако вие, въплътените в плътта, имахте реален спомен за своята изначална същност не бихте могли да постигнете дори едно много бледо копие на онази емоционалност, която изпълва живота ви тук на земята.

– Защо ни е цялата тази емоционалност, когато имаме Любовта като наша изначална същност? Защо ни е цялата тази гама от нисковибрационни чувства? Защо ни е нужно да минаваме през болката, през страданието, през смъртта?

- Как ще оцениш полъха на пролетта, ако не си изпитала зимната виелица? И ще оцениш ли красотата на стръкчето трева, ако не си се докоснала до сухата безплодна земя?

Неведнъж си си задавала въпросите – Какво правя Тук? Защо е нужно да изпитвам цялата тази болка? Нужно ли е да върша работа, която не ми е присърце, само и само да оцелея?...

Разбери правилно думите ми и много сериозно се замисли над това, което ще кажа.

Ти си в Играта. Ти сама решаваш точно къде в Играта да бъдеш и точно кои ще бъдат твоите съотборници. Преди да влезнем в Играта, целта на всички ни е една и съща – да изживеем колкото е възможно по-голяма палитра от емоции и да се събудим за Себе си още по време на самата Игра.

Сценариите, които си подготвяме предварително, касаят емоционалната гама, но не и пробуждането ни в Духа. Това е и причината, поради която не всички успяват да се пробудят, докато са въплътени на земята. Това го няма в сценария. И това няма нищо общо с факта колко е млада или колко е стара една душа. Душата си е душа – тя няма възраст.

Макар и да има значение колко едновременни инкарнации има една душа в дадения момент, същественото в случая е до колко ще намери общ език с тялото или с егото, така че преминавайки през сетивата на тялото, то да допусне и да съумее да разпознае Духа, въплътен в самото него...

С пълното събуждане в Духа изчезва палитрата на чувствата, изчезва болката, изчезва и страхът. С други думи – ти продължаваш да бъдеш в Играта, но вече си и неин наблюдател. За теб няма скрити ходове, няма неизвестни. А щом няма неизвестни, няма как да има и страх...

...............

Замълчахме...

Орлово Перо се пренесе в безкрайността на Ловните полета, а аз се загледах във все още буйния огън...

Колелото на времето...

И какво излиза - с осъзнаването на Играта започва нейното усложняване, за да може да продължи, а Егото наистина ни пази от нас самите, тоест от Духа, за да можем да продължим Играта, защото има ли значение дали ще имаме холограма или не, когато ЗНАЕМ, че животът е Вечен! Явно това е и причината да забравяме състоянието си на духовни същества – за да можем да играем Играта, за да можем да се потопим в Играта.

Искам ли да изчезна? Искам ли да напусна Играта? Ето това са въпросите, чиито отговори ни държат извън Тук и Сега. Моментът, в който осъзнаем Играта, моментът, в който напълно осъзнато се докоснем до Нулевата точка и влезем в Тук и Сега, ние излизаме от Играта...

.................

Два дни по рано...

Цял ден усещах болка в сърцето. На моменти трудно си поемах въздух. Някъде по следобедно време започна да ми се схваща лявата ръка.

- Неведнъж си имала желание да се прибереш у Дома. Но това желание обикновено е било съпроводено от апатия. Този път ти усети болката в сърцето, в един миг осъзна реалността на смъртта, но в теб нямаше емоция. Само една много дълбока сериозност.

Основният въпрос беше не готова ли си да се прибереш у Дома, а свърши ли си работата тук, на земята.

Завърши ли книгата? Може ли в този вид, в който е в момента, да бъде публикувана? Какво остана недовършено? Какво отлагаш, мислейки, че имаш много време пред себе си?

В един миг ти усети отговорността на това, което правиш, усети разтакаването и безвремието, в което често изпадаш.

Усети истинността на мисълта, че това може да е твоят последен ден на земята...

В този момент болката премина. Премина като с магическа пръчка.

Едва тогава, когато всичко свърши се замисли за майка си, за децата си, за приятелите си, за това, че снаха ти е бременна и чака дете, за внучето, което можеше да не видиш... Тоест замисли се за ежедневните неща, нещата от живота.

Осъзнаваш ли сега кое е същественото, кое е важното, в крайна сметка, кое е онова нещо, което има стойност в последните мигове на живота ти... Осъзна ли кое е онова нещо, за което носиш отговорност, докато си в плътта...

......................

Тази вечер светът около нас беше притихнал... От близката гора не се чуваха никакви шумове. Само пукота на огъня... Но дори и той в един момент замря...

Тишина – странна, неземна тишина...

Погледнах към звездите. Те образуваха най-приказния свод, който човек може да си представи.

... И всичко това е илюзия... халюцинация, в която Духът избира да живее, за да може по-плътно да усети Любовта...

Откъс от “Посланията на Орлово Перо или 

Мъдростта на един Велик индиански маг”

Весела Стамболиева