Чичик,
лек път сред звездите!
Слушам
твоите думи…
Весенце,
кажи на всички,
че
сега съм само Светлина.
Животът
не е туй, което мислим.
Животът
е една Игра.
А
правилата…
Правилата
ги създаваме сами,
за
да можем в този свят
със
бодра стъпка да вървим.
И
кажи им, моля те,
че
няма за какво да ме оплакват.
Реших
и тръгнах.
Макар
и да не осъзнавах този миг.
За
това и болката дойде -
държах
се здраво за живота,
макар
че вече бях решил
да
си отида…
За
да няма болка,
трябва
да живеем в Любовта
и
да оставим нашта светлина
безоблачно
да грее.
Няма
минало
и
няма бъдеще.
Само
миг и ето –
Краят
е дошъл.
Само
миг,
но
той е Вечност.
В
Играта се въртим
като
в калейдоскоп.
Обичаме
и мразим,
Живеем
и умираме
във
всеки миг на туй, което
наричаме
Живот…
5
май 2017 г.
Весела
Стамболиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар